Решение № 6641 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1370/2012 г.

Решение № 6641 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1370/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 16216 от 9.12.2011 г., постановено по адм. д. № 11290/2011 г. тричленен състав на Върховния административен съд е отменил заповед № ЛС-04-932/27.07.2011 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 45, ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) е отказано вписване на Сдружение с нестопанска цел "България може" гр. София, представлявано от управителния съвет, в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за обществено-полезна дейност като незаконосъобразна. Върнал е преписката на министъра на правосъдието за ново произнасяне по заявлението при спазване на тълкуването на закона, дадено в мотивите на решението. Срещу това решение е подадена касационна жалба от министъра на правосъдието с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател - министърът на правосъдието, редовно призован, не се представлява. Ответникът по делото Сдружение с нестопанска цел "България може", се представлява от Белянова и Кърмазов в качеството на членове на УС, които оспорват касационната жалба и молят да бъде отхвърлена, представят писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а решението на тричленният състав за правилно. Върховният административен съд в настоящия състав прецени събраните по делото доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Предмет на производство пред тричленния състав е заповед № ЛС - 04 - 932/27.07.2011 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 45, ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел е отказано вписване на Сдружението "България може" в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за обществено-полезна дейност. Според текста на нормата, посочена като правно основание за издаване на акта, "Вписването в регистъра се отказва, ако юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност не е вписано от компетентния съд като юридическо лице с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност или ако неговата дейност противоречи на закона." Първоинстноционният съд е постановил обжалваното решение при изцяло изяснена фактическа обстановка, анализирал е релевантните за спора факти и изложил обосновани мотиви, в които е приел оспорената заповед за постановена в противоречие с материалния закон. Настоящият съдебен състав възприема даденото тълкуване в мотивите, че по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗЮЛНЦ министърът на правосъдието не притежава правомощия да осъществява контрол върху вече вписания от съда предмет на дейност на сдружението. В охранителното производство вписване на юридическото лице регистърният съд извършва проверка на подлежащите на вписване обстоятелства - чл. 602 от ГПК, а предметът на дейност на сдружението с нестопанска цел е едно от обстоятелствата, подлежащи на вписване - чл. 596, ал. 1, т. 2 от ГПК и за неговото съответствие с изискванията на ЗЮЛНЦ съдът следи служебно. След като регистърният съд е преценил, че предмет на дейност на сдружението е в съответствие с изискванията на закона, то този въпрос не може да бъде пререшаван от административния орган в рамките на производството по вписване в централния регистър по чл. 45 от ЗЮЛНЦ, тъй като по този начин се стига до извършване на контрол върху съдебното решение от страна на министъра на правосъдието, каквито правомощия той не притежава по закон. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в Устава на сдружението не е посочен предмета на дейност. В закона няма легална дефиниция на това понятие, поради това следва да се възприеме, че по отношение "предмет на дейност" за юридическите лица с нестопанска цел следва да се разбира дейността, която сдружението извършва за постигане на целите си. Съдът е анализирал съдържанието на закона в чл. 2 "Определяне на дейността" и чл. 3 "Цел на дейността" и достигнал до верен извод, че в конкретния случай уставът на сдружението "България може"отговаря на тези изискванията за отразяване цели и предмет на същото - в чл. 6 са формулирани основните цели на сдружението, в чл. 7 са посочени средствата за тяхното постигане, а в чл. 9 е посочена възможността да се извършва допълнителна стопанска дейност. Предвид на изложеното, обоснован е изводът на тричленния състав, че уставът на сдружението съдържа законово установените реквизити, а приемайки обратното, министърът на правосъдието е нарушил материалния закон, тъй като не са налице хипотезите на чл. 45, ал. 4, изр. първо от ЗЮЛНЦ - юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност да не е вписано от компетентния съд като юридическо лице с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност или неговата дейност да противоречи на закона. Ако министърът е считал, че има противоречие между дейността, която сдружението има желание да развива и законът, е следвало да конкретизира в какво се състои твърдяното противоречие. По тези съображения настоящият петчленен състав счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,