Решение № 14183 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4784/2018 г.

Решение № 14183 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4784/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "М - пост" EООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя си Г. Динков, чрез адв. Недев, против решение № 169/26.01.2018 г. на Административен съд – П., постановено по адм. д. № 1172 по описа за 2017 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р-16001616002097-091-001/30.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П., потвърден с решение № 168/29.03.2017 г. на директор на дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, с който акт на жалбоподателя не е признат данъчен кредит в размер на 17 214 лв. и са начислени лихви от 4 467, 81 лв. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон. Твърди се, че дружествата, получатели на доставките са декларирали процесните фактури в своите дневници, както и че е внесен дължимият ДДС по доставките. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – П., чрез юрк. Григорова, в писмено становище оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: Предмет на обжалване е Ревизионен акт /РА/ Р-16001616002097-091-001/30.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П., потвърден с решение № 168/29.03.2017 г. на директор на дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, с който акт на жалбоподателя не е признат данъчен кредит в размер на 17 214 лв. и са начислени лихви от 4 467, 81 лв. За да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт първоинстанционният съд е приел процесния ревизионен акт за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е обоснован извод, че представените доказателства не са достатъчни за установяване по безспорен начин на изпълнението на услуги по посочените вериги във връзка с извършване на реклама на клиенти на жалбоподателя. Административният съд е стигнал до извод, че не са представени доказателства за приемане и предаване на рекламните материали от жалбоподателя на всеки от доставчиците и че липсват доказателства за извършени и осчетоводени разходи в тази връзка за транспорт. Според съда не се представят доказателства и за това как жалбоподателят е установил извършването на работата, за да я приеме без възражения от дружествата – изпълнители, част от които се намират в различни краища на страната. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати сочените от касатора нарушения. Изводите на съда, че по отношение на отказано право на данъчен кредит по процесните фактури с предмет раздаване на рекламни материали, разлепване на рекламни плакати, безадресно разпространение на рекламни материали или брошури и др. не са налице реални доставки на услуги са правилни. Във връзка с издадените фактури на клиентите на ревизираното дружество са сключвани договори с подизпълнители. Не са представени обаче протоколи за предаване на рекламните материали от "М - пост" EООД на сочените подизпълнители и материали, свързани с извършването на услугите. Не са представени договорите, сключени от ревизираното дружество с неговите клиенти. В сключените договори с доставчиците на ревизираното дружество не е посочено какво е количеството на рекламните материали, които трябва да бъдат разпространени и къде следва да бъдат разпространявани същите. Възложената работа не е индивидуализирана и в представените констативни протоколи. В тези протоколи се посочва единствено, че работата е приета без възражение. Не са посочени лицата "предали" и "приели" работата. Не са събрани даказателства за получаването на различните количества рекламни материали, предаването им на подизпълнителите и разпространението им от последните на точно определените места. Не се установи по делото за ревизирания период между датата на подписването на договорите с подизпълнителите и датата на подписването на констативните протоколи действителното разпространение на рекламните материали или разлепване на плакати. В издадените от подизпълнителите фактури се констатира липсата на индивидуализация на предмета им. Предвид начина, по който е вписано наименованието на услугите: "разпространение на рекламни брошури"; "разпространение на брошури, разлепване на плакати, раздаване на флаери" и др. всичките с количество 1. 00, е очевидно, че предметът им е неясен до степен невъзможност да се идентифицира услугата, тъй като не е посочен броя на раздадените брошури. Съдържанието на фактурите не отговаря на изискването на чл. 114 от ЗДДС – в описанието на услугата не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. Тази неяснота относно предмета на доставките не е преодоляна чрез представени съпътстващи документи, тъй като такава липсва и в представените договори и констативни протоколи. Непълнотата на фактурите възпрепятства установяване възможността за доказване реалността на доставката, респективно установяване настъпването на данъчни събития. В Решение от 08.05.2013 г. на СЕС по дело С-271/12, се приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в процесния случай - да е извършена услугата от издателя на фактурата. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на СЕС, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултатът по делото, в полза на Дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 885 лв. на основание чл. 9, ал. 3 вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение