Решение № 11448 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8297/2009 г.

Решение № 11448 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8297/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Алаа Рашед Каид - гражданин на Ирак, срещу решение № 1265 от 29.01.2009 г. по адм. дело № 10146 от 2008 г. по описа на Върховния административен съд - трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 387 от 21.07.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, нарушаване на материалния закон и на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Твърди се, че решението е постановено при допуснати съдопроизводствени нарушения, тъй като не е обсъдено представеното по делото становище на ВКБООН относно ситуацията в Ирак. Поддържа се, че решението е постановено в противоречие с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, а също така и в противоречие с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС. Според касатора съдът не е преценил всички негови твърдения, свързани с бежанската му история, и информацията за ситуацията в Ирак. Претендира се отмяна на решението. Ответната страна по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез процесуалния си представител - Н. Ичева, оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба поради просрочие. Изразява становище, че в случай на разглеждане на жалбата като допустима същата е неоснователна относно отказа за предоставяне статут на бежанец и е основателна по отношение на отказа на хуманитарен статут. Върховният административен съд - петчленен състав, I колегия, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, както и валидността и допустимостта на решението и съответствието му с материалния закон съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Съобщението за обжалваното решение е получено на 16.02.2009 г. на адреса на адв. Марияна Андреева - гр. София, ул. "Узунджовска" № 1, ет. 3, от адв. Тошев, за когото по делото не е представено пълномощно от жалбоподателя. Връчването на съобщението за решението на неупълномощено лице прави съобщаването нередовно извършено, поради което касационната жалба се явява подадена в срок и процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Върховния административен съд - трето отделение, е било решение № 387 от 21.07.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ и поради липсата на предпоставките по чл. 8 и 9 от същия закон е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Алаа Рашед Каид. С обжалваното решение № 1265 от 29.01.2009 г. по адм. дело № 10146 по описа за 2008 г. Върховният административен съд - трето отделение, е отхвърлил жалбата срещу решението на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. Съдът е приел, че отказът за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 от ЗУБ е законосъобразен, защото не са установени предпоставките за това, а именно: кандидатът да изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. Съдът е приел за законосъобразен и отказа за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ поради това, че не е установено по отношение на жалбоподателя да са извършени или да има заплаха за извършването на тежки посегателства спрямо неговата личност. Настоящият петчленен състав намира, че касационната жалба е частично основателна. Решението е правилно в частта, с която е прието, че е законосъобразен отказът за предоставяне на статут на бежанец поради липса на предпоставки по критериите на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ . От данните по делото не се установява кандидатът да изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение в Ирак. Според чл. 8, ал. 4 от ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Установена е недостоверност на бежанската история на кандидата, като при проведените интервюта лицето е дало непоследователни и противоречиви изявления относно причините за напускане на Ирак, които описват случаи на насилие над жалбоподателя при съществени противоречия относно извършителите на тези действия и обстоятелствата по тяхното осъществяване. В първоначалното интервю лицето е заявило, че непознати лица са отправили устна заплаха за убийство към него и баща му, като в последващите интервюта е посочило, че заплахите са отправени от ислямистка шиитска група. Следователно правилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на жалбоподателя не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неправилно е решението в частта, с която е отхвърлена жалбата за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ. Основателен е доводът на касатора за неправилно прилагане от съда на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Според цитираната разпоредба хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Обстановката в Ирак според предоставената информация от дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция" - вх. № 3486 от 26.11.2007 г., е определена като ситуация на вътрешно напрежение и безредици в условията на значително чуждестранно присъствие, а конкретно ситуацията в Южен Ирак, където се намира гр. Насирия, в който е живял касаторът Алаа Рашед Каид, се характеризира с ширещи се прояви на крайно насилие, груби нарушения на човешките права и липса на правов ред. За иракските граждани съществува физическа и материална несигурност. Те са постоянен обект на насилие от страна на иракските сили за сигурност, шиитските милиции, бунтовнически групировки. Въоръженият конфликт между многонационалните сили, иракските сили за сигурност и сунитските формирования води до цивилни жертви и унищожаване на имущество. Липсва защита от страна на държавата срещу проявите на насилие. По делото е представено и резюме от 11 април 2008 г. на становище на ВКБООН за ситуацията в Ирак. Видно от него е, че за целите на доклада се приема, че Южен Ирак се характеризира с ширещи се прояви на крайно насилие, груби нарушения на човешките права и като цяло липса на правов ред. Видно от доклада е, че междуетническото напрежение и проявите на насилие са все по-често срещани в районите със смесено етническо население. Според решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейските общности по дело № С-465 от 2007 г. с предмет преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. нормата има предвид заплахи срещу живота или личността на цивилно лице в по-широк план, а не определени насилия. Тези заплахи са присъщи на една обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт". Разгледаното насилие в основата на посочените заплахи е квалифицирано като "безогледно" - термин, който предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение. В този контекст терминът "лични" трябва да се разбира като обхващащ посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи, посочени в чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83. Като се отчетат данните за ситуацията в Ирак и по-конкретно в Южен Ирак, в това число и гр. Насирия, изложени по-горе, може да се направи извод за съществуването на реален риск от заплахи срещу живота и личността на молителя като цивилно лице в случай на въоръжен вътрешен конфликт по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година. Поради изложеното обжалваното съдебно решение в частта му, в която е потвърдено решението на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС относно отказан хуманитарен статут на Алаа Рашед Каид, следва да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за извършване на преценка според актуалните данни за Ирак и по-конкретно за района, в който попада гр. Насирия към настоящия момент, в това число и въз основа на цитираната от ответника по настоящото дело справка на МВнР вх. № 2021 от 29.07.2009 година. Водим от горното, Върховният административен съд - петчленен състав, I колегия,