Решение № 3400 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8142/2014 г.

Решение № 3400 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8142/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), по касационна жалба на Христо Кирилов Соколчев от град София против решение № 361/14.04.2014 г., постановено по адм. дело № 347/2014 г. на Административен съд София-област/АССО/, както и против определение № 629/08.05.2014 г., с което решението е изменено в частта му за разноските. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се е доводи за незаконосъобразност на определението, с което е определен размера на дължимите се разноски по делото. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР София, чрез процесуалния представител, оспорва касационната и частна жалба, като поддържа становище за тяхната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите и правилност на оспореното решение. Касационната и частна жалба са подадени в сроковете по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК, от надлежна страни и при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Христо Кирилов Соколчев срещу заповед № 79/23.01.2014 г. на директора на ОД на МВР - София, с която е прекратено служебното му правоотношение от длъжността "командир на отделение в група "Охранителна полиция" на РУ "Полиция"- Своге, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. Съгласно приложената към делото справка към 20.01.2014 г. жалбоподателят има общо 34 години, 3 месеца и 3 дни общ осигурителен стаж, от които 32 години, 1 месец и 23 дни служебен стаж в МВР. С оспорената заповед е наредено да се изплатят дължимите обезщетения по ЗМВР. Към преписката е приложено предложение № 431/16.01.2014 г. на началника на РУП-Своге до директора на ОД на МВР София за прекратяване служебното правоотношение на Соколчев. АССО е изложил мотиви за законосъобразност на оспорената пред него заповед, като издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Правилно е прието, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния административен орган. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) реквизити. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по инициатива на органа по назначаването при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване, съгласно който държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи "придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони". С цитираната като правно основание норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които отговарят на изискванията на чл. 69 от КСО за осигурителен стаж, без оглед на възрастта, каквато е например хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. И при двете хипотези на чл. 245, ал. 1, т. 13 по инициатива на органа по назначаване или по молба на служителя единствената предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение е служителят да има 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР. В случая е налице законоустановената предпоставка за освобождаването на жалбоподателя от служба на посоченото в заповедта основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Спазена е правната норма, защото правното основание е различно от хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и не е необходимо кумулативното условие възраст, съгласно и ТП № 6/2007 г. по т. д. № 14/2007 г. на ВАС. Правната норма на чл. 69, ал. 2 от КСО /ДВ, бр. 93 от 2009 г.), в сила към датата на издаване на заповедта е, че държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и по Закона за изпълнение на наказанията, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите при уволнение придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони или като следователи и младши следователи. Не е налице нарушение на административнопроизводствените правила. Изготвено е предложение на началника на РУП Своге до директора на ОД на МВР София, с приложена справка за осигурителния стаж на жалбоподателя. Оспорената пред АССО заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Превратното упражняване на власт е постигане на противоправен резултат чрез законосъобразни средства, т. е. постигане на цел, която не съответства на целта на закона. Доколкото противоречието с целта на закона е основание за отмяна на акта като незаконосъобразен - чл. 146, т. 5 от АПК, то подлежи на доказване в хода на съдебното производство. В конкретния случай не е доказано достигане на друг целян от ответника резултат, освен посочения в закона, а именно прекратяване на служебното правоотношение с цел пенсиониране на служител, който е придобил право на пенсиониране при условията на чл. 69 от КСО. Тълкуването на разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО, в приложимата й редакция изрично предвижда, че тя се прилага спрямо държавните служители по ЗМВР. В същият смисъл е и редакцията на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, която предвижда възможност за органа по назначаването по своя инициатива да прекрати служебното правоотношение с държавния служител в МВР при условията на чл. 69 от КСО. Нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР има две хипотези, които могат да бъдат реализирани при наличието на материалноправните предпоставки по чл. 69 от КСО - едната е по искане на служителя, а втората е по инициатива на органа по назначаване. В случай, че лицето, което отговаря на изискванията по чл. 69 КСО, не подаде молба, органът по назначаване има възможност да упражни правомощието си, поради което така дадената законова редакция на нормата изключва възможността административният орган да упражнява принуда по отношение на служителя, при наличие на правомощие да упражни и без негово съгласие това свое правомощие. Сегашната редакция на чл. 226, ал. 1, т. 13 от новия ЗМВР, която предвижда, че прекратяването на служебното правоотношение на служителя може да се извърши при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - но само по искане на служителя, не е приложима спрямо жалбоподателя, тъй като законосъобразността на административния акт се преценява съобразно правната норма, действала към датата на издаването му. Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Неоснователна е и частната жалба против определението, с което съдът е изменил решението си в частта за разноските, като е осъдил жалбоподателя да заплати в полза на административния орган разноски по делото в размер на 400 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуалния му представител. Съдът правилно е приел, че към датата на постановяване на съдебното решение е било в сила изменението на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което е приложима разпоредбата на чл. чл. 8, ал. 2, т. 3 от същата, съгласно която на за процесуално представителство за дела по ЗМВР - минималния размер на възнаграждението е 400 лева. Доводите, които се правят от частния жалбоподател за липса на списък на разноските от страна на процесуалния представител на ответника е неоснователно. В случая се касае за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя от съда, и което не е заплатено по силата на договор между страната и процесуалния й представител. С оглед на това и не е възможно да бъде представен списък за разноски в цитираната хипотеза. Съобразно изхода на спора и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на МВР 400 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение