Решение № 16411 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8805/2013 г.

Решение № 16411 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8805/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Теменуга Минкова Парушева, действаща като ЕТ "Теменуга Парушева", гр. Троян, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 272 от 22.05.2013 г., постановено по адм. дело № 1029/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт № 11-1200305/05.07.2012 г., издаден от данъчен орган при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 534/28.09.2012 г., в частта по ЗДДС, с която за данъчни периоди от м. декември 2010 г. - м. май 2011 г. вкл. на търговеца е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 8037 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 1002,46 лв. по 7 бр. фактури, издадени от "Трансис БГ" ЕООД, с предмет на доставките - плодове и зеленчуци. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е съобразил обстоятелството, че спорните фактури са подписани от лице, което е упълномощено от законния представител на дружеството и е разполагало с електронния подпис на управителя. Намира, че събраните по делото доказателства не са обсъдени в тяхната съвкупност, в резултат на което са формирани необосновани изводи. Навежда довода, че представените стокови разписки и товарителници за транспортирането на стоките със собствен превоз, наред с включването на фактурите в ДП и СД, установяват реалното извършване на спорните доставки. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него постанови друг, по съществото на спора, с което отмени оспорения РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва нейната основателност и моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Идентично мотивирано заключение дава и представителят на Върховната административна прокуратура. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Велико Търново е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № 11-1200305/05.07.2012 г., издаден от данъчен орган при ТД на НАП-Велико Търново, потвърден с Решение № 534/28.09.2012 г., в частта по ЗДДС, с която на Теменуга Минкова Парушева, действаща като ЕТ "Теменуга Парушева", гр. Троян, за дан. периоди м. декември 2010 г. - месец май 2011 г. вкл. е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 8037 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 1002,46 лв. по 7 бр. фактури, издадени от "Трансис БГ" ЕООД, с предмет на доставките - плодове и зеленчуци. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, обоснован е и съответстващ на материалния закон. Преценил е, че събраните по делото доказателства не установяват реалното осъществяване на спорните доставки, поради което за ревизираното лице не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по тях. Това заключение е мотивирано с кредитираните като обективно и непротиворечиво дадени свидетелските показания на управителя на доставчика "Трансис БГ" ЕООД, който е посочил, че никога не е имал договорни отношения с ревизираното лице, нито му е доставял такива стоки. Уточнил е, че дружеството не се е занимавало с търговия на плодове и зеленчуци и е преустановило дейността си през средата на 2010 г. Заявил е, че не е виждал, нито е подписвал предявените му от съда в о. с. з. стокови разписки, както и процесните фактури. След като е обсъдил изложеното във връзка с останалите събрани гласни и писмени доказателства, решаващият състав е приел, че не е установено предаването на стоката от доставчика на получателя, транспортирането й със собствен превоз, както и редовността на воденото от доставчика счетоводство. Преценил е, че представените частни документи не разполагат с достоверна дата и не следва да бъдат кредитирани, като в обобщение е достигнал до извода, че осъществяването на спорните доставки като настъпили факти от обективната действителност не е доказано. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователна е тезата на касатора, че изводите на съда са необосновани и не са съобразени с всички доказателства по делото. Решаващият състав е осъществил подробен и всеобхватен анализ на ангажираните доказателства съобразно доказателствената им сила, в резултат на който правилно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства. Изведените въз основа на тях констатации са логични, аргументирани и формирани при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, а формираните правни изводи са в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС изисква и установяването на реално получаване на стоките или услугите по облагаемата доставка. По аргумент от чл. 6, ал. 1 от ЗДДС за целите на закона моментът на настъпване на данъчното събитие не се покрива с възникването на облигационното правоотношението между страните, а с изпълнението на поетото по него задължение за прехвърляне на правото на собственост. Съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, при родово определени вещи, собствеността се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова - с предаването им. В случая, правилен е изводът на съда, че от събраните по делото доказателства не се установява предаването на стоките от доставчика на получателя. При изричните показания на законния представител на "Трансис БГ" ЕООД, че дружеството е преустановило своята дейност в средата на 2010 г., никога не е търгувало с плодове и зеленчуци и не е осъществявало доставки за ревизираното лице, правилен е изводът на съда, че издадените стокови разписки, като частни свидетелстващи документи без достоверна дата, не следва да бъдат кредитирани. В тази връзка предоставеното от управителя на дружеството - доставчик пълномощно не променя правилността на констатациите, че спорните фактури и стокови разписки не са подписани от законния представител на доставчика. В показанията си същият еднозначно е уточнил, че упълномощаването е било единствено за откриване на сметки на дружеството, но не и за издаване на фактури. При изричното противопоставяне на управителя на дружеството и то веднага след узнаването на осъществените от счетоводителя му без представителна власт действия, презупцията по чл. 301 от ТЗ е неприложима. Ирелевантно е обстоятелството, че третото лице е разполагал и с електронния подпис на управителя, тъй като събраните писмени доказателства не са подписани електронно, а собственоръчно и автентичността им относно подписа на законния представител на доставчика е опровергана по делото. Неоснователен е доводът на касатора, че решаващият състав не е съобразил приложимите разпоредби от ЗСч и от Наредба № 8 за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка. В тази връзка в съдебният акт са изложени обстойни мотиви, които са обосновали формирания извод, че както транспортирането на стоките за собствена сметка от получателя, така и разполагаемостта им при доставчика, надлежното счетоводно отразяване и предаването им на получателя не са установени в хода на производство. Издаването на фактура, включването й в дневниците за покупки и дневниците за продажби, както и в СД не са достатъчни за доказването на реалното осъществяване на спорната доставка, която като положителен факт от обективната действителност подлежи на главно и пълно установяване. Тъй като такова доказване не е проведено чрез ангажираните от ревизираното лице доказателства, то обоснован и материално законосъобразен е изводът на съда, че спорните доставки не са реално извършени. Достигайки до него и отхвърляйки жалбата срещу оспорения РА, решаващият състав е постановил правилно решение, което не страда от релевираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнагражение, тъй като такова вече е присъдено от първоинстанционния съд до размера, посочен в чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение