Решение № 11784 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7188/2016 г.

Решение № 11784 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7188/2016 г., V о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР, гр. Б., против Решение № 560/30.03.2016 г. по адм. дело № 2405/2015 г. на Административен съд Б., с което е отменен отказът му за предоставяне на достъп до обществена информация на И. А. Н., обективиран в писмо рег. № 251000-25458/05.11.2015 г., по подадено от него заявление вх. № 812104-79/26.10.2015 г. и делото като преписка е върнато на административния орган за ново произнасяне с указание за предоставяне достъп до исканата обществена информация в 14-дневен срок от съобщението за влизане на решението в сила. Основният довод на жалбоподателя в касационната жалба е за недопустимост на оспорения съдебен акт. Твърденията на касатора в тази насока са, че от представените по делото доказателства, в Национален автоматизиран информационен фонд "Национален регистър на българските лични документи" не фигурира физическо лице с имена Й. А. Н., легитимирал се като оспорващ в първоинстанционното производство. Според касатора липсва субект на правото на оспорване, което води до недопустимост на жалбата. В касационната жалба се сочи алтернативно неправилност на съдебния акт като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3, предложение второ и трето от АПК. С оглед твърденията се прави искане за обезсилване на постановеното решение на административния съд и прекратяване на съдебното производство, а по същество за отмяната като неправилно на обжалваното решение на първоинстанционния съд. Ответникът по делото Й. А. Н., не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение на Бургаския административен съд е правилно и при постановяването му, не са допуснати нарушения, които да обосновават наличието на сочените в касационната жалба отменителни основания. Счита, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че търсената информация съставлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, и че искането за предоставяне на информация за имената на лицата, които са били ръководители на отделите/секторите/ "Пътна полиция" към ОД на МВР Б. за времето от 2000 г. до 2015 г., не е в противоречие с принципите на ЗЗЛД. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество обжалваното решение е недопустимо. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на Й. А. Н., против отказ за предоставяне на обществена информация, обективиран в писмо рег. № 251000-25458/05.11.2015 г. на директора на Областна дирекция на МВР, гр. Б., във връзка с подадено от него заявление за достъп до обществена информация № 812104-79/26.10.2015 г. по описа на МВР. Административният орган е бил сезиран с искане за предоставяне на достъп до информация за трите имена на лицата, които са били ръководители на отделите/секторите на "Пътна полиция" /или техните еквивалентни структури/ за всички областни дирекции на МВР /или техните еквивалентни наименования ОДП и т. н./ за периода от 2000 г. до 2015 г. С обжалваното решение съдът е отменил процесния административен акт и е върнал делото като преписка на директора на Областна дирекция на МВР, гр. Б. за ново произнасяне с указание да предостави достъп до исканата обществена информация. В производството пред първоинстанционния съд процесуалният представител на ответника по делото е направил възражение за недопустимост на жалбата на Й. Н. по съображения, че видно от представените по делото доказателства в Национален автоматизиран информационен фонд "Национален регистър на българските лични документи", не фигурира лице с имена Й. А. Н., поради което липсва субект на правото, представляващо пречка за упражняване на правото на оспорване. С решението предмет на касационната жалба Бургаският административен съд не е взел становище по посоченото възражение на ответника за недопустимост на оспорването. По същество е приел, че търсената от заявителя информация представлява обществена такава от категорията на официалната по смисъла на чл. 2, ал. 1 във връзка с чл. 10 от ЗДОИ - информацията, която се съдържа както в акта на директора на ОД на МВР за назначаване на съответното лице на посочената длъжност, така и в издаваните административни актове от началника на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР, в качеството му на административен орган, при осъществяване на неговите правомощия. По отношение на второто съображение, на което е основан отказа, че искането е насочено към предоставяне на достъп до лични данни по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ, съдът е приел, че исканата информация за ръководители на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Б. е такава, идентифицираща ги като длъжностни лица, упражняващи функции на държавен орган, поради което тази информация не може да бъде определена като свързана с неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица. Посочил е, че заявената за получаване информация се отнася до публичната институция и нейния състав, не засяга личното качество, респективно личния живот на съответното лице, а е свързана с обществената му идентичност като длъжностно лице в системата на органите на МВР, упражняващо административни и административнонаказателни правомощия. Изложил е, че имената на лице, заемащо публична длъжност в институция, чиито структура, правомощия и правила на дейност са нормативно регламентирани на основата на принципа на публичността, не могат да бъдат определени като защитени от закона лични данни. Въз основа на изложеното е приел, че постановеният отказ да бъде предоставена исканата от жалбоподателя информация е незаконосъобразен, като издаден при неправилно приложение на закона и в несъответствие с неговата цел, поради което го е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания. Върховният административен съд намира обжалваното решение на Административен съд Б. за недопустимо, поради липсата на правосубектна страна, което в съответствие с чл. 221, ал. 3 от АПК налага обезсилването му като такова. Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени него или за които той поражда задължения. Абсолютна процесуална предпоставка, за да бъде проведено успешно производство по реда на АПК, е да съществуват правосубектни страни. Процесуалната правосубектност е от категорията на абсолютните процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното производство, за които съдът следи служебно по всяко време на висящността на процеса (арг. чл. 154, ал. 1 и чл. 159, ал. 1, т. 2 от АПК). В конкретния случай производството по издаване на оспорения от жалбоподателя Й. А. Н. отказ за предоставяне на обществена информация, е отпочнало по повод подадено от Николов заявление за достъп до обществена информация № 812104-79/26.10.2015 г. до министъра на вътрешните работи, с искане да му бъде предоставен достъп до информация относно трите имена на лицата, които са били ръководители на отделите/секторите на "Пътна полиция" /или техните еквивалентни структури/ за всички областни дирекции на МВР /или техните еквивалентни наименования ОДП и т. н./ за периода от 2000 г. до 2015 г. В заявлението си жалбоподателят е посочил трите си имена и адрес за кореспонденция офиса на вестник "Капитал". От приложените по делото пред първата инстанция на л. 28-30 доказателства се установява, че в Национален автоматизиран информационен фонд "Национален регистър на българските лични документи" не фигурира физическо лице с посочените в заявлението имена, т. е. липсва субект на правото. При така изложените по-горе мотиви Върховният административен съд намира, че оспорването на Й. А. Н. е било процесуално недопустимо и административният съд е следвало да го остави без разглеждане поради липса на процесуална правосубектност за оспорващия, съставляваща процесуална предпоставка за упражняване правото на оспорване, от категорията на абсолютните, и да прекрати образуваното по този повод пред него съдебно производство. Съдът, като е разгледал спора, е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а образуваното пред Бургаския административен съд производство по делото прекратено. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - пето отделение