Решение № 8252 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 510/2012 г.

Решение № 8252 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 510/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на областен управител на Област Монтана на против решение от 24.11.2011 г. по адм. дело № 504/2011 г. на Административен съд - Монтана. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответните по жалбата страни, орган по приходите при Община Монтана и кмет на Община Монтана не изразяват становища. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че съдебното решение е постановено при неизяснени обстоятелства, налагащи отмяната му. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение от 24.11.2011 г. по адм. дело № 504/2011 г. Административен съд - Монтана е отхвърлил жалбата на Областен управител на Област Монтана срещу мълчалив отказ на орган по приходите при Община Монтана да се произнесе по искане изх. № ФС-19-26/1/ от 5.04.2011 г. за прихващане или възстановяване на сума в размер на 232,40 лева, представляваща данък недвижим имот и такса битови отпадъци за имот по декларация № 148/21.04.2007 г. За да постанови този резултата, съдът е приел, че след като за съсобствен имот единият от съсобствениците не е декларирал своите части по ЗМДТ размерът на задължението за всеки от тях не е установено и не може да се прави възстановяване или прихващане на платени от другия съсобственик суми за данък недвижим имот и такса битови отпадъци до изясняване задълженията на всеки съобразно притежаваните идеални части. Решението е неправилно. Данъчно-задължените лица са съществували към момента, в който областния управител е декларирал процесния имот. Тези обстоятелства, съдът е бил длъжен да доизясни във връзка със застроената в съсобствения имот сграда. Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗМДТ, собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него. Въпросът дали собственикът или носителят на ограничено вещно право върху сградата, построена върху държавен поземлен имот, е декларирал в срок придобиването и, не може да се отрази на качеството му на данъчно задължено лице по ЗМДТ, а има значение за изпълнението на задължението по подаване на декларация, както и за реализиране на отговорност при неизпълнение на това задължение. Съдът е трябвало да изследва правата на търговското дружество, легитимиращо се като съсобственик съгласно представения по делото нотариален акт и съобразно тези фактически установявания, да прецени законосъобразността на атакувания мълчалив отказ. Едва след установяването им могат да се определят дължимите данъци и такси и да се допусне или не исканото прихващане или възстановяване. По изложените съображения процесуално незаконосъобразно и в нарушение на правилата за разпределяне на тежестта на доказване съдът е обосновал своите изводи. Не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 1 и ал. 4 от АПК и след като не е съобразил и изяснил визираните съществени обстоятелства по спора в нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК е отхвърлил жалбата срещу мълчаливия отказ на орган по приходите при Община Монтана във връзка с искане изх. № ФС-19-26/1/ от 5.04.2011 г. за прихващане или възстановяване на сума в размер на 232,40 лева, представляваща данък недвижим имот и такса битови отпадъци за имот по декларация № 148/21.04.2007 г. Предвид на това решението се явява издадено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила съгласно чл. 209, т. 3 от АПК, поради което и на основание чл. 222 от АПК следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение