Решение № 2092 от 4.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6949/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на главния секретар на Министерството на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, срещу решение 862 от 26.04.2024 г. по адм. дело 395/2023 г. на Административен съд Ловеч. С обжалваното решение административният съд е отменил заповед 8121К-12873/16.10.2023 г на главния секретар на МВР, с която на основание чл. 165, ал. 1 и 2, предл. 2-ро, ал. 3 и 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1 и чл. 14, ал. и 2 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР, старши инспектор Д. М. Б. началник на група 01 в сектор Криминална полиция към Районно управление [населено място] при ОДМВР [населено място] е преназначен за срок от 1 година на ръководна длъжност Началник на група Криминална полиция към районно управление [населено място] при ОДМВР [населено място]. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага доводи, че неправилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Поддържа, че в противоречие с данните по делото съдът е приел, че не е доказана служебна необходимост и липсват мотиви за временното преназначаване на служителя. Сочи, че длъжността, на която е преназначен служителят, е ръководна и е абсолютно равностойна на заеманата от него титулярна длъжност, причините за преназначаването са описани подробно в докладната записка на директора на ОДМВР [населено място], преценено е, че същият притежава богат професионален опит и има съществен принос по разкриване на множество престъпления, за което е награждаван многократно, като издаването на заповедта за преназначаване е в оперативна самостоятелност на административния орган и не противоречи на целта на закона. При тези подробно развити в касационната жалба доводи, иска да се отмени обжалваното решение като се реши спора по същество и се отхвърли първоначалната жалба срещу обжалваната заповед. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна, не е заявена претенция за присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба Д. М. Б., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е изяснил фактическите обстоятелства по спора и въз основа на подробен и точен анализ на доказателствения материал и релевантната правна уредба е достигнал до правилни и обосновани правни изводи. По делото е установено от фактическа страна следното: Със заповед 8121К-9895/05.06.2019 г. на министъра на вътрешните работи касационният ответник Д. Б. е преназначен на ръководна длъжност Началник на група Противодействие на криминалната престъпност на сектор Криминална полиция към РУ [населено място] при ОДМВР [населено място], със специфично наименование старши инспектор . Със заповед 8121К-11075/19.10.2021 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 165, ал. 1 и 2, предл. 2-ро, ал. 3 и 5 ЗМВР, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1 и чл. 14, ал. и 2 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР, старши инспектор Д. Б. временно е преназначен за срок от една година на ръководна длъжност Началник на група Криминална полиция към районно управление [населено място] при ОДМВР [населено място], поради овакантяване на длъжността и възникнала служебна необходимост - да работи за изпълнение на целите по линия на Оперативно-издирвателната дейност в РУ [населено място], считано от датата на встъпване в длъжност. С протокол рег. 359р-1089/17.01.2022 г. е удостоверен отказът на Д. Б. да се запознае със заповед 8121К-11075/19.10.2021 г. и че му е разяснена процедурата по временно преназначаване. Със заповед 8121К-342/17.01.2023 г. на министъра на вътрешните работи е разпоредено еднократно удължаване на срока за временно преназначен с една година на старши инспектор Д. Б., поради това че не е отпаднала служебната необходимост от временно преназначаване на подходящ служител, който да ръководи и контролира цялостната дейност на структурата, считано от 18.01.2023 година. Със заповед 8121К-12401/03.10.2023 г., издадена от главния секретар на МВР, е прекратено временното преназначаване на старши инспектор Д. Б., временно преназначен на ръководна длъжност Началник на група Криминална полиция към Районно управление [населено място] при ОДМВР [населено място] със заповед 8121К-11075/19.10.2021 г., еднократно удължено със заповед 8121К-342/17.01.2023 година, считано от датата на връчване на заповедта, която е връчена на същата дата. С докладна записка рег. 295р-16156/06.10.2023 г. на директора на ОДМВР [населено място] до главния секретар на МВР е предложено по съображенията, подробно изложени в нея, свързани със социалната, икономическата и оперативната обстановка в района и наличието на вакантна длъжност, старши инспектор Д. Б. да бъде временно преназначен на ръководна длъжност Началник на група Криминална полиция към Районно управление [населено място] при ОДМВР [населено място]. С обжалваната пред първоинстанционния съд заповед 8121К-12873/16.10.2023 г., издадена от главния секретар на МВР, на основание чл. 165, ал. 1, ал. 2, предл. 2-ро, ал. 3 и 5 ЗМВР, старши инспектор Д. Б. е временно преназначен на ръководна длъжност Началник на група Криминална полиция към Районно управление [населено място] при ОДМВР [населено място], считано от деня, следващ датата на запознаването му със същата. При тези фактически установявания, съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Съдът е приел, че както административният акт, така и предхождащата го докладна записка с рег. 295р-16156/06.10.2023 г. не съдържат каквито и да било конкретни обстоятелства, свързани с извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и/или обществения ред на територията на РУ - Ябланица, от които да се направи обоснован извод за наличие на служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 ДР на ЗМВР. Общото позоваване на оперативната обстановка на територията на РУ - Ябланица, както и изтъкването на увеличаване на битовата престъпност, големия пътнико-поток и близостта до столицата, където извършителите на престъпления евентуално могат да се укриват и пласират отнетите вещи, не съставляват фактически основания за издаване на заповедта, респективно - не представлява излагане на мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а и на изричната норма на чл. 14, ал. 2 от Наредба 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Съдът е посочил, че по делото не са представени доказателства служителят да е бил запознат срещу подпис с предложението за временно преназначаване, обективирано в докладна записка с рег. 295р-16156/06.10.2023 г. на директора на ОДМВР - [населено място] до главния секретар на МВР, в съответствие с изискването на чл. 13, ал. 1 от Наредба 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, като е отчел, че допуснатото нарушение засяга правата на оспорващия, но не е съществено в степен да опорочи административния акт. Съдът е изложил мотиви, че преназначаването по реда на чл. 165, ал. 2 ЗМВР следва да е за преодоляване на извънредни събития, очертани от нормата на § 1, т. 23 ДР на ЗМВР, но в случая такива не са доказани от административния орган. Намерил е, че посочените като фактическо основание в заповедта обстоятелства се явяват недостатъчни, бланкетни и немотивирани по смисъла на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. вр. § 1, т. 23 ДР на ЗМВР, поради което същите не могат да обосноват наличие на основанието за временно преназначаване на служителя по чл. 165, ал. 2 от ЗМВР. По отношение на основанието, посочено в заповедта наличието на вакантна длъжност, съдът е посочил, че кадровото обезпечаване на посочената структура на МВР само по себе си не обоснова нито наличието на извънредна промяна в оперативната обстановка, нито промени във функционалните задължения на структурите. Съдът е констатирал също, че в докладната записка и оспорената заповед изобщо не е обсъждано, че с предходна заповед еднократно е удължен с една година срокът на временното преназначаване на служителя на длъжността началник на група "Криминална полиция" към РУ - [населено място] при ОДМВР - [населено място], като с определения максимален срок от една година в обжалваната заповед общото временно преназначаване на Д. Б. надхвърля две години, което се явява нарушение на разпоредбата на чл. 165, ал. 3 ЗМВР. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена в противоречие с целта на закона по съображения, че преназначаването следва да се извършва за преодоляване на извънредни, стоящи извън волята на органа непредвидими и непредотвратими събития, очертани от нормата на § 1, т. 23 ДР ЗМВР, каквито в случая не са установени. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно, постановено е при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 165, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност до заемането или при отсъствие на титуляря над 30 дни по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. Временното преназначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост. Легално определение на понятието служебна необходимост е дадено в § 1, т. 23 на ДР на ЗМВР, съгласно което "Служебна необходимост" е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени на функционалните задължения на структурите. Правилно и в съответствие с данните по делото съдът е приел, че изложените мотиви в обжалваната заповед и в докладната записка не се отнасят до обстоятелства от извънреден характер в посочения от закона смисъл и не обосновават служебна необходимост от временното преназначаване. Съдът е обсъдил визираните обстоятелства в докладната записка, свързани с социалните, икономически и географски специфики на района на гр. Ябланица и аргументирано е посочил, че от същите не се извежда служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 ЗР ЗМВР. Правилно е приел, че мотивите, изложени от органа са свързани със законовото задължение да се обезпечи нормалното функциониране на структурите на МВР и не се отнасят до извънредни обстоятелства, които изискват предприемане на допълнителни мерки за решаването им, в т. ч. чрез упражняване на правомощието по чл. 165, ал. 3 ЗМВР. Данните по делото сочат, че длъжността на която е преназначен касационният ответник е свободна още към момента на издаване на първоначалната заповед за преназначаване, но няма данни да са предприети мерки за попълване на кадровия състав с титулярен служител. Следователно кадровата необезпеченост на службата не е възникнала внезапно, чието решаване да е обусловило необходимостта от временно преназначаване на служител от сходна структура. Правилно съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед за преназначаване не е отчетено правното значение на издаваните предходни заповеди за преназначаване и еднократно удължаване на срока за временно преназначаване за предвидения в закона максимален срок. Съгласно чл. 165, ал. 3 ЗМВР, срокът е една година, с възможност за еднократно удължаване с още една година. В случая служителят е преназначен със заповед 8121К-11075/19.10.2021 г. за срок от една година. В чл. 15, ал. 2 от Наредба 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР е предвидено, че при временно преназначаване в случаите на служебна необходимост изпълнението на служебните задължения на длъжността, на която държавният служител е временно преназначен, започва от деня, следващ датата на запознаването му със заповедта за временно преназначаване, като отказът на държавния служител да се запознае със заповедта се удостоверява в протокол с подписите, трите имена и длъжностите на двама служители. Съобразно правилото на чл. 15, ал. 2 от Наредба 8121з-310 от 17.07.2014 г. и приложения по делото протокол рег. 359р-1089/17.01.2022 г., с който е удостоверен отказът на Д. Б. да се запознае със заповед 8121К-11075/19.10.2021 г., едногодишният срок е започнал да тече на 18.01.2022 година. Със заповед 8121К-342/17.01.2023 г. срокът е удължен с още една година, т.е. до 18.01.2024 г. Със заповед 8121К-12401/03.10.2023 г. е прекратено временното преназначаване за оставащия период до 18.01.2024 г. С предсрочното прекратяване на удължения срок от една година за органа не възниква нова възможност да издаде следваща заповед за временно преназначаване без да отчита предходното преназначаване по чл. 165, ал. 3 ЗМВР на същата длъжност. Разпоредбата на чл. 165, ал. 3 ЗМВР предвижда правомощие за органа да измени служебното правоотношение със служителя като промени мястото му на работа без негово съгласие, поради което следва да се тълкува стриктно в т. см. Тълкувателно решение 2 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. 2/2013 г., което не е загубило правното си значение. След като в чл. 165, ал. 3 ЗМВР е посочено, че възможността за удължаване на преназначаването е еднократна за срок от още една година, този срок не може да се новира чрез прекъсването му. При положение, че е издадена заповед за предсрочно прекратяване на временното преназначаване на служителя, за органа съществува правомощие да издаде следваща заповед за временно преназначаване на служителя на същата длъжност за остатъка от удължения едногодишен срок, в случая за срок, който не надхвърля остатъка от срока за преназначаване със заповед 8121К-342/17.01.2023 г. Обратното разбиране би създало възможност да се заобиколи ограничителното условие по чл. 165, ал. 3 ЗМВР да се удължи еднократно едногодишният срок за преназначаване, но за не повече от още една година, което е в противоречие с преследваната от закона цел да се даде оперативна самостоятелност на органа по назначаване при възникнала служебна необходимост да предприеме мерки за преодоляване на настъпили извънредни и неблагоприятни промени във фактическата обстановка, без да се засяга непропорционално стабилитета на служебното правоотношение на служителите в МВР. Предвид изложеното, обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба пороци по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от касационния ответник, съгласно представеното пълномощно и списък на разноските, Министерството на вътрешните работи следва да заплати на Д. М. Б. разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Процесуалното представителство на касатора е осъществено по реда и на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. и съгласно правилото на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. възнаграждението следва да се определи от съда. Предвид фактическата и правна сложност на казуса, оценени в контекста на съществуващата трайна съдебна практика по сходни казуси и обема на осъществената правна защита, на пълномощника на касационния ответник адвокат Ц. Ангелов от Адвокатска колегия - Ловеч следва да се присъди възнаграждение в размер на 1000лв. - минималния, предвиден в чл. 8, ал. 2 от Наредба 1 от 09.07. 2004 г. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,