Решение № 233 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3533/2013 г.

Решение № 233 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3533/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП против решение № 6/29.01.2013 г. на Административен съд Велико Търново - Втори състав, постановено по адм. д. № 713 по описа за 2012 г. на този съд. С решението е отменен РА № 05/1101862/8.12.2011 г. на ТД на НАП - В. Търново, в обжалваната и потвърдена част с решение № 346/3.07.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. В. Търново част и в полза на "Г. Е. М. И. Интернешънъл" ООД (в ликвидация) - гр. Видин са присъдени разноски в разер на 3 050 лева. Касаторът твърди, че първоинстанционното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и е необосновано. Основният спорен въпрос по делото е за характера на извършваните услуги от страна на чуждестранните физически лица (ЧФЛ), наети от "Г. Е. М. И Интернешънъл" ООД във връзка с което са представени писмени документи, установяващи специализирания характер на услугите, изискващи конкретна квалификация. Тези документи били игнорирани от съда, който нарушавайки процесуалните правила дал вяра на данните, съдържащи се в представеното по делото писмо от "Тотал Солюшън Интериорс" ЕООД - негодно доказателствено средство. Доказателствената тежест е върху дружеството за доказване на неговите твърдения, без да се касае за отрицателен факт. Видът на услугите, осъществявани от наетите ФЛ, попада в хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 7 от Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Поради предвиденото почасово заплащане на работниците, става ясно, че е било възможно съставяне на документи във връзка с изпълнение на договорите. Незаконосъобразно са кредитирани свидетелските показания, депозираните по делото снимки са направени от неизвестно лице, в неизвестен момент, изобразяват неизвестни кораби, на неизвестно място и с неизвестни хора на палубата. Решението е неправилно и в частта за разноските, които не са доказани. В условията на алтернативност се претендира в частта за разноските нарушение на чл. 161, ал. 3 ДОПК, защото са представени във фазата на съдебното оспорване доказателства, въз основа на които административният съд е мотивирал цялото си решение. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение и отхвърляне жалбата на дружеството срещу РА. Ответникът по касация - "Г. Е. М. И Интернешънъл" ООД, притежаващо ЕИК 105578849 със съдебен адрес гр. София, ул. "Христо Белчев", № 14, е оспорило касационната жалба с доводи, конкретизирани в съдебно заседание от адв. Н. Антонова и в подробни писмени бележки. Физическите лица са извършвали дейности по ремонт - СМР, преустройство на помещения, обща работа - пренасяне на стоки и почистване. Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново не е посочила нито един материален актив, който да е монтиран. В случая е нарушен чл. 8, ал. 6 ЗДДФЛ вр. с § 1, т. 9 ДР на ЗКПО. Пълномощникът на дружеството се позовава на указания на НАП изх. № 24 - 34 - 735/08 г., № 132/1.10.2009 г., разяснение № 96 - 00 - 45 - 1/16.02.2010 г., разяснение № 96 - 00 - 402/1.01.2010 г. Събрани са писмени доказателства за направени разноски чрез трето лице поради запориране сметките на дружеството. Заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно. "Г. Е. М. И. Интернешънъл" ООД моли за оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за касация. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, правилността на съдебното решение на релевираните отменителни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустимо. Разгледана по същество КЖ е основателна само относно присъдените в първоинстанционното производство разноски. За да постанови обжалваното решение Административен съд - В. Търново е приел за установено следното: С РА на "Г. Е. М. И Интернешънъл" ООД са определени данък по чл. 37, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 247 910,11 лв. и лихви в размер на 74 548,73 лв., лихви върху корпоративен данък в размер на 604,61 лв., за данъчни периоди от 1.01.2008 г. - 31.12.2009 г. Впоследствие е издаден РА за поправка на очевидни фактически грешки, (неоспорен). Установено е, че "Г. Е. М. И. Интернешънъл" ООД, (в ликвидация), е извършвало дейности по ремонт и подръжка на плавателни съдове извън територията на страната чрез чуждестранни наети работници. Представен е договор, сключен между това дружество и "Тотал Салюшън Интериос" от гр. Канту, Италианска република, по силата на които първото дружество поема задължението да извършва ремонт и преустройство на кораби по проект на възложителя и с негови материали. Управителят на дружеството - жалбоподател е дал обяснения според които договорените дейности се извършват от квалифициран персонал - италиански граждани, с които са сключвани индивидуални договори за всеки конкретен обект. Според приходните органи изплащането на възнаграждения на наетите лица от "Г. Е. М. И. Интернешънъл" ООД представляват възнаграждения за технически услуги съгласно § 1, т. 9 ДР на ЗКПО и за тях се дължи данък по чл. 37, ал. 1, т. 7 ЗДДФЛ. На основание чл. 65, ал. 1 ЗДДФЛ данъкът е дължим от предприятието - платец на дохода, в следствие на което административният орган е начислил данък на "Г. Е. М. И. Интернешънъл" ООД. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 6, т. 8 ЗДДФЛ от източник в РБ са начислените/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в РБ възнаграждения за технически услуги. В ЗДДФЛ липсва нарочно определение на понятието "възнаграждение за технически услуги", поради което административният съд е обсъдил дефиницията, дадена в § 1, т. 9 ДР на ЗКПО. Съдът е анализирал съдържанието на договора, сключен между "Г. Е. М. И. Интернешънъл" ООД, (в ликвидация), и "Тотал Салюшън Интериорс", обясненията на представителя на дружеството, формулирайки извода, че само въз основа на тях е невъзможно определянето на вида и характера на извършваните дейности. В съдебното производство обаче е прието като доказателство писмо от "Тотал Салюшън Интериорс" ООД, в което са посочени поотделно вида на извършваните ремонтни и други дейности от наетите ФЛ в изпълнение на сключения между двете дружества договор. Съдът е дал вяра на на данните от писмото, обсъждайки ги в съпоставка със свидетелските показания и с другите доказателства. В решението изрично е отбелязано приложението на общия принцип за разпределение на доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 АПК - административният орган да установи наличието на фактическите основания, посочени в него и изпълнение за законовите изисквания при издаването на акта. Според съда не може да се вменява в задължение на дружеството да доказва отрицателен факт. Съдът е отменил РА. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че обжалваното решение в тази част е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Основният спорен въпрос по делото е относно вида и характера на осъществяваните услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 7 ЗДДФЛ с окончателен данък се облагат и възнагражденията за технически услуги, като в ЗДДФЛ липсва дефиниция на използваното понятие. Определение за "възнаграждение за технически услуги" е дадено в § 1, т. 9 ЗКПО - "плащанията с източник РБ за монтаж или инсталиране на материални активи....". Обосновани са първоинстанционните мотиви, че вида и характера на извършваните дейности не може да бъде определен само на базата на договора и дадените обяснения. На л. 43 от делото обаче е приложено писмото, изпратено от "Тотал Салюшън Интериорс" ЕООД- Канту, в което се потвърждава, че на "Г. Е. М. И. Интернешънъл" ООД са били възложени следните дейности по Поддръжка: Пренасяне на материали, плочки, паркет, мокет, боя и др.: разрушаване и възстановяване на замазка и паркет; разрушаване и възстановяване на замазка и плочки; разрушаване и възстановяване на стени и тавани; сваляне и поставяне на тапети; подготовка на повърхности и последващо боядисване. Писмото е с дата - 9.01.2013 г. и е подписано от едноличния собственик и управител Таглиабуе Алваро. Писмото е прието без оспорване в съдебно заседание, поради което е неоснователно възражението на касатора за необходимостта документа да бъде подписан от лицето Енцо Гуанцироли. Освен това съдържанието на писмото се потвърждава от показанията на св. Радомиров, който макар и да е в приятелски взаимоотношения със Стефано Грасо, има лични впечатления от дейностите, извършвани на кориозните кораби. Свидетелят е пътувал до Генуа, Италия, знае, че Грасо наема физически лица, които лепят плочки на корабите, шпакловат и боядисват, чупят замазка. Дори и да се приеме за основателно възражението на касатора относно допустимостта и относимостта на представените по делото снимки, то от показанията на Радомиров става ясно какъв е бил вида и характера на осъществяваните услуги. Свидетелят е обяснил при разпита си, че работниците единствено пренасят материалите, изнасят разрушените замазки и стари плочи, паркет, мокет, участват във възстановяването им. Това е така, защото след приключване на обекта, същият се издава почистен. Основателно е възражението на адв. Антонова за липсата на монтаж на конкретен актив, както и че практически ФЛ са извършвали СМР и общи дейности по корабите, които не могат да бъдат квалифицирани като технически услуги по см. на § 1, т. 9 ДР на ЗКПО. В потвърждение на изложеното са и показанията на св. Радомиров, че само сертифицирани фирми - производители на обзавеждане, имат право да монтират уредите заради тяхната гаранция и с оглед безопастността на корабите. В тази връзка съществуват големи изисквания за безопастност, поради което наетите ФЛ не монтират нищо. Свидетелят е виждал няколко пъти на различни кораби наетите ФЛ. Съдът не е допуснал и съществено нарушение при разпределяне на доказателствената тежест, тъй като е недопустимо да се вменява задължение на дружеството да доказва отрицателни факти. Първоинстанционното решение е правилно в цитираната част и настоящият състав на ВАС, Осмо отделение го оставя в сила. Решението е неправилно в частта, с която са присъдени разноски за първата инстанция. Това е така, защото съдебното решение е основано изцяло на писмото, депозирано по време на съдебното оспорване. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, защото писмото е можело да бъде представено в административното производство, поради което и "Г. Е. М. И. Интернешънъл" ООД следва да понесе разноските в производството пред АДмС - В. Търново. В касационното производство дружеството е представлявано и защитавано от адв. Н. Антонова, която е депозирала договор, съдържащ отбелязване за изплатено възнаграждение в брой - 6000 лв. и списък на разноските. Поради това касационната инстанция присъжда на "Г. Е. М. И. Интернешънъл" ООД разноски за касационната инстанция в размер на 6000 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение