Решение № 15582 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11323/2009 г.

Решение № 15582 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11323/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Фатма Чалъшкан, Белчим Фаут Чалъшкан и Айлин Фаут Чалъшкан-представлявани от майка им Фатма Чалъшкан - гражданка на Турция, срещу Решение № 242/08.07.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон, поради което се претендира отмяната му. Ответната страна - Държавната агенция за бежанците при МС, представлявана от юрк. Кулинова изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че решението е законосъобразно като издадено при правилно прилагане на материалноправните разпоредби, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: От данните по административната преписка се установява следната фактическа обстановка: Административното производство пред ДАБ при МС е започнало по молба за закрила рег. № УП-252/15.04.2008 г. на Фатма Чалъшкан, гражданка на Турция лично и в качеството й на майка и законен представител на двете й деца Белчим Фаут Чалъшкан и Айлин Фаут Чалъшкан. Жалбоподателката и децата й са регистрирани с регистрационен лист от 03.06.2008 г., когато тя е потвърдила желанието си за закрила с молба вх. № 819 от 03.06.2008 г. на РПЦ - София. От доказателствата по делото се установява, че настоящата молба се явява последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. В протеклите до момента административни и съдебни производства, включително и от данните по настоящото производство се установява, че молителката е напуснала страната си на 20.10.2002 г., защото иска да живее със съпруга си, намиращ се понастоящем на територията на Гърция. Отразено е също, че кандидатката иска от властите в България защита, тъй като в Турция съпругът й е бил преследван, както и самата нея. В интервю от 12.06.2003 г. жалбоподателката е заявила пред административния орган, че в България е с мъжа си, с когото е сключила религиозен брак в Турция през 1997 г., като от съжителството си двамата имат две деца. Посочила е също, че не са сключили граждански брак, тъй като мъжът й е бил нелегален поради това, че е бил обвинен за принадлежността си към ПКК. Мъжът й е напуснал Турция през 2001 г., като след установяването му в България с Решение № 4598/3.10.2001 г. на председателя на ДАБ му е предоставена хуманитарна закрила за срок от една година, на основание чл. 10 от Закона за бежанците (отм.). Впоследствие административният орган е постановил ново решение, с което на Фуат Йомер Думан е отказано продължаването на срока на хуманитарна закрила. Административният орган е отказал да предостави статут на бежанец на жалбоподателката поради липсата на условията по чл. 34, ал. 1 ЗУБ - приел е, че между молителката и Фуат Йомер Думан няма сключен валиден брак (същите са сключили само религиозен брак в Турция, който не се признава за законен в държавата им по произход) и съответно, не може да се направи извода за наличието на семейство по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. Допълнително председателят на ДАБ се е мотивирал, че и сключеният от двамата брак на територията на България на 18.12.2002 г. в Главното мюфтийство не ги прави съпрузи по смисъла на вложеното в § 1 от ДР на ЗУБ съдържание. По данни на жалбоподателя, съпруга й понастоящем е в Гърци, самата тя от шест години е в България и не знае каква е обстановката в Турция. Със становище рег. № УП-252/02.07.2008 г., изготвено от главен експерт в РПЦБ - София в ДАБ при МС е направено мотивирано предложение по председателя на ДАБ, на Фатма Чалъшкан, гражданка на Турция и на двете й деца Белчим Фаут Чалъшкан и Айлин Фаут Чалъшкан при липса на предпоставките за това да им бъде отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България. Въз основа на последното и след осъществена преценка на всички събрани и относими към искането доказателства, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалвания акт. Едновременно с това административният орган е разгледал молбата на Фатма Чалъшкан и с оглед условията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, като е формулирал извода, че за нея материалноправните предпоставки, регламентирани в тези разпоредби не са налице. С обжалваното решение на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ председателят на ДАБ при МС е отказал на Фатма Чалъшкан предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на ЗУБ. Мотивирал се, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата на чужденеца за предоставяне на закрила по посочения материален закон, предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. От разказа и не могат да бъдат установени факти, въз основа на които да се приеме, че та е била обект на дискриминация или на достатъчно тежки по своето естество, или повторяемост мерки, с които са нарушавани основните му права. Молителят не е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Обжалваното решение е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на процесуалните и материалноправните изисквания, в съответствие с целта на закона. Поради това обоснован е направеният извод, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 - 9 ЗУБ и правилно е постановен отказ на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 - 4 ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,