Решение № 1634 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13463/2016 г.

Решение № 1634 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13463/2016 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. М. Н., починал в течение на процеса, поради което на негово място е конституирана неговата дъщеря и наследница С. П. Н., против решение № 1473 от 5.08.2016 г., постановено по адм. дело № 1559/2015 г. на Административен съд - Б., осемнадесети състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане рег. № УРИ-346р-33-64 от 27.07.2015 г., издадена от Т. Н. Н., разузнавач, командирован в РУ С.. От изложеното в обстоятелствената част на касационната жалба се извлича оплакване за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - полицейски орган при РУ С., не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите в касационната жалба, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспореното решение е отхвърлена жалбата на П. М. Н. срещу цитираната заповед за задържане на лице, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наредено задържането му за срок от 24 часа. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма. При издаването й са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Според първоинстанционния съд в обжалваната заповед и съпровождащите я документи от административната преписка се съдържат фактическите и правни основания за нейното издаване, поради което не са налице основания за отмяната й. Същата е и в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 ЗМВР. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая са налице фактически обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а именно - наличие на данни, че задържаното лице е възможно да е извършило престъпление. Задържането е било извършено във връзка с наличие на данни за грубо нарушаване на обществения ред и действия, изразяващи явно неуважение към обществото - на южния край на плаж "Харманите" гр. С., във зоната за нудисти, жалбоподателят е отправял обиди чрез нецензурни думи и жестове към посетителки на плажа от руски произход, което е станало достояние на останалите посетители на плажа. Задържането е било извършено за срок, посочен в закона, заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма. Понятието "данни" по смисъла ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. За прилагане на принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. В случая жалбоподателят е и привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед съдържа правни и фактически основания за задържане на лицето. Посоченото в заповедта, както и в преписката обосновава наличие на достатъчно данни, които разгледани заедно с правното основание разкриват и мотивите на административния орган за прилагане на принудителната мярка. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че всъщност касаторът е потърпевш при скандала, противно на приетото от съда. Съдът изключително подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства, в това число и гласни и изводите му напълно съответстват на установеното, като данните опровергават твърденията на касатора. Вярно е обстоятелството, че същият е сезирал органите на полицията, но от показанията на свидетелите, присъствали на инцидента е установено, че той вероятно е осъществил престъпление, за което е образувано и досъдебното производство. Правилно както от административния орган, така и от съда са оценени доказателствата за деянието и вероятността извършителят да препятства или затрудни разследването, поради което правилно съдът е приел и съотвествие на мярката с целта на закона и съразмерността на прилаганото ограничение с необходимостта за защита на обществения интерес, който в случая надделява над този на задържаното лице. По изложените съображения оспореното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,