Решение № 3148 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14930/2011 г.

Решение № 3148 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14930/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Добрич, чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Лиляна Цонева, срещу решение № 127 от 27.09.2011 г., постановено по административно дело № 503 от 2011 г. на Административния съд - Добрич. С посоченото решение е: 1) отменено решение № 17 от 19.05.2011 г. на касатора, с което е потвърдено разпореждане № 327 от 25.03.2011 г. на началник отдел КПК при РУ "СО" - Добрич, с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО на Детелина Тодорова Комарова е разпоредено да внесе сумата по ревизионен акт за начет № 1 от 15.03.2011 г. в общ размер 3 005,19 лева, като главница в размер на 1 548,43 лева и лихва върху главницата 1 420,76 лева; 2) преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените от съда задължителни указния по тълкуването и прилагането на закона. С определение за допълване на решението съдът е осъдил ТП на НОИ - Добрич да заплати на Детелина Комарова сумата от 150 лева разноски по делото. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът по касация - Детелина Тодорова Комарова от гр. Добрич, чрез процесуалния си представител адв. Рюстем, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна, потвърждаване на решението на първоинстанционния съд като правилно и присъждане на сторените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Добрич, по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от Детелина Тодорова Комарова от гр. Добрич решение № 17 от 19.05.2011 г. на директора на ТП на НОИ Добрич и потвърденото с него разпореждане № 327 от 25.03.2011 г. на началник отдел КПК при РУ "СО" - Добрич. С последното на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е разпоредено събиране на сумата по ревизионен акт за начет, произтичаща от недобросъвестно получено обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КСО за периода 13.11.2006 г. - 11.08.2007 г. в размер на 1 584,43 лева главница и лихва 1 420,76 лева, от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Мотивът на органа е, че детето на Комарова през същия период е било настанено в детско заведение. С обжалваното решение Административният съд - Добрич е уважил като основателна жалбата на Детелина Тодорова Комарова и е отменил оспорените актове. За да постанови този резултат е приел, че в конкретния случай разпореждането за възстановяване на обезщетението и решението, с което е потвърдено, са необосновани, тъй като административният орган не е изяснил обстоятелства, които биха били от значение за законосъобразното издаване на акта. Приел е, че в случая нямало нито молба (заявление) от родителите, нито други изискуеми документи, поради което не можело да се направи извод, че детето било настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО. Посочил е също, че без наличието на доказателства за настаняването на детето, издаденият административен акт бил немотивиран и противоречал на материалния закон. Изложил е мотиви, че детската ясла не представлява "детско заведение" по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО в редакцията на тази норма, действала преди 1.07.2010 г. По съображения в този смисъл съдът е извел изводи в насока, че обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Добрич и потвърденото с него разпореждане са необосновани и постановени в противоречие на процесуални правила и на материалния закон, което налагало тяхната отмяна. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК и постановено в противоречие с константната съдебна практика на Върховния административен съд. В хода на съдебно-административното производство пред Административния съд - Добрич са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Безспорно е, че Детелина Тодорова Комарова е работила по трудов договор в ЕТ "Ваня - Н - 92 - Иванка Комарова" - гр. Добрич, и е ползвала, разрешен от този работодател, платен отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, считано от 5.12.2005 г. до 28.03.2007 г. След това, от 28.03.2007 г. до 11.08.2007 г. е била назначена в ЕТ "Комаров - консулт" - гр. Добрич, и съответно - е продължила да ползва отпуск, разрешен й от последния едноличен търговец. Видно от данните по делото на 02.12.2005 г. Комарова е подала до първия си работодател - ЕТ "Ваня - Н - 92 - Иванка Комарова" - гр. Добрич, заявление и декларация по чл. 62, ал. 1 от НРВПО за ползване на отпуск, в които изрично е заявила, че детето й не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка и след това е подала отново такива с дата 28.03.2007 г. до новия си работодател ЕТ "Комаров - консулт" - гр. Добрич, в която пак е декларирала, че детето й не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка. Не се спори и че за процесния период 13.11.2006 г. - 11.08.2007 г. същата е получавала парично обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53, ал. 1 от КСО по време на платен отпуск, разрешен от посочените по-горе нейни работодатели в съответната част от въпросния период на основание чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Видно от приложените доказателства по първоинстанционното дело (ведомост за пребиваване на децата в яслена група за периода от м. 10.2006 г. до м. 10.2007 г., л. 65-76) е, че Николай Живков Комаров, син на първоначалната жалбоподателка - настоящ ответник по касация, е бил настанен в детско заведение (детска ясла "Щастливо детство" № 4 - гр. Добрич) за периода от 13.11.2006 г. - 11.08.2007 г. В несъответствие с действителното съдържание на текста на чл. 53, ал. 4 от КСО, съдът е приел, че до изменението на тази разпоредба, в сила от 1.07.2010 г., детските ясли не са били считани от законодателя за детски заведения. Съгласно чл. 53, ал. 4 КСО в приложимата редакция (ДВ, бр. 68 от 22.08.2006 г.), не се изплаща парично обезщетение за отглеждане на малко дете през време на допълнителния платен отпуск при настаняване на детето в детски заведения. В КСО не се съдържа легално определение за понятието "детско заведение" и в тази връзка той не дава пряк отговор на въпроса дали детските ясли са детско заведение. Извод, че това е така, следва както от систематическото тълкуване на чл. 53 и от целта на предвиденото с него обезщетение, така и от нормата на чл. 118 от Закона за здравето, от издадената на основание ал. 4 от нея Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, и от чл. 1, ал. 1 от действащата през процесния период (13.11.2006 г. - 11.08.2007 г.), Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли (отм.). Съгласно цитираните нормативни актове, детската ясла е детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО, чието предназначение е не да замести изцяло грижите на майката до навършването от детето на определена възраст, а да я подпомага при отглеждането, възпитанието и обучението му до степен, че тя да може да упражнява без особени затруднения правото си на труд. В тази връзка за "настанени" в детски ясли по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО се считат децата, които са приети при спазване на реда, установен в раздел III отНаредбата, т. е., които са приети и не са отписани. Ето защо обезщетението по чл. 53, ал. 1 от КСО е обусловено от ползването на отпуска по чл. 164, ал. 1 от КТ, а последният се предоставя за отглеждане на дете до навършване на определена възраст (2 годинки), ако е първо, второ и трето, и 6 месеца за всяко следващо дете, при условие, че то не е настанено в детско заведение. Неизпълнението на това условие е основание да се откаже изплащане на обезщетение, респективно, да се иска неговото възстановяване, както е в процесния случай. Върховният административен съд многократно е изразявал становището, че настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО е дете, което е прието (записано) по реда на Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, в детска ясла, функционираща като самостоятелно заведение или като звено в обединено детско заведение по чл. 27, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП). Обстоятелството дали детето реално е посещавало детското заведение е ирелевантно, защото то се счита за настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО с неговото записване в съответната детска ясла. Това становище е вече трайно установена съдебна практика (реш. № 3074 от 1.03.2011 г. по адм. д. № 156 от 2011 г. и цитираните в него решения на ВАС - VI отд.; реш. № 2885 от 25.02.2011 г. по адм. д. № 14760 от 2010 г.; реш. № 4802 от 6.04.2011 г. по адм. д. № 1222 от 2011 г.; реш. № 5831 от 27.04.2011 г. по адм. д. № 1149 от 2011 г.; реш. № 6479 от 10.05.2011 г. по адм. д. № 14684 от 2010 г.; реш. № 7183 от 25.05.2011 г. по адм. д. № 13936 от 2010 г. и цитираните в него други съдебни решения, всичките на ВАС - VI отд.). За пълнота на изложението следва да се отбележи, че с изменението на чл. 53, ал. 4 от КСО, обн. ДВ, бр. 100/21.12.2010 г., в сила от 1.01.2011 г. (а не както първоинстанционния съд неправилно е посочил, от 1.07.2010 г.), състоящо се в добавянето след думите "детски заведения" на израза "включително и детски ясли", е направено само прецизиране, а не промяна по същество в съдържанието на правната норма. Върховният административен съд е имал възможността да изрази становище, че с това изменение законодателят не е приравнил детските ясли на детски заведения, а "е уточнил волята си, като текстът на разпоредбата е придобил следното съдържание: "...настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли ...", което недвусмислено води до извода, че детските ясли са включени в понятието "детско заведение" и настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО, обн. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., уточнява тази норма в смисъла, в който винаги е била логически тълкувана, а не обуславя извод, че до тази дата приемането на дете в детска ясла не е аналогично с настаняване в детско заведение" (решение № 6966 от 18.05.2011 г. по адм. д. № 14762 от 2010 г. и решение № 8437 от 14.06.2011 г. по адм. д. № 1617 от 2011 г., двете на ВАС - VI отд.). Неправилен е и изводът за недоказаност на факта, че детето на Комарова е било настанено в детска ясла през процесния период. Както беше посочено, представената по делото Ведомост за пребиваване на децата в яслена група за периода от м. 10.2006 г. до м. 10.2007 г. установява по несъмнен начин този факт, още повече, че тя самата не го оспорва. В тази връзка следва да се отбележи, че действително съгласно чл. 20, ал. 1 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г., подаването на молба-заявление от родителя, придружена от изброените в т. 1 - т. 7 документи е предпоставка за приемането на детето в детска ясла, но визираните документи не са въздигнати от закона като единствени и безусловни доказателства за доказване на настаняването на детето. Освен това, първоинстанционният съд не е съобразил, че тази наредба не е била действащо право през периода, в който синът на Комарова е бил настанен в детската ясла. В случая е без значение за изхода на спора верността на недоказаното твърдение на Комарова, че не е подавала молба-заявление за настаняването на детето в детска ясла, след като е безспорно, че то е било настанено и паричните обезщетения по чл. 53, ал. 1 от КСО са й били изплащани. От съществено значение обаче е установеното по делото, че на нея й е бил разрешен и тя реално е ползвала отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ, че по време на този отпуск детето й е било настанено в детска ясла, а тя не е декларирала това обстоятелство, поради което отпускът й по чл. 164 КТ не е бил прекратен и е получавала недължими й за този период обезщетения по чл. 53, ал. 1 от КСО. Дори и в хипотезата на неподадена молба-заявление от родителите за приемане на детето в детско заведение, фактът, че Комарова е получавала обезщетението, докато детето е посещавало детска ясла "Щастливо детство" № 4 - гр. Добрич, сочи, че тя е приела правните последици, знаейки за неговата недължимост (предвид двукратно заявеното от нея в подадените декларации до работодателите - че детето й не е настанено в детско заведение). Съдът е изложил мотиви, че в чл. 118, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗ) законодателят изрично и императивно бил определил какво разбира под детско заведение и в тази разпоредба детските ясли не били приравнени на детски заведения по смисъла на КСО. Вярно е, че в чл. 118, ал. 2 от Закона за здравето детските ясли са определени като организационно обособени структури, но това определение е основано на друг критерий, изграден въз основа на т. нар. "системен подход" (съвкупност от определени принципи и методи за изследване на обектите като система, обединяваща в едно цяло множество взаимно свързани елементи). При него изразът "организационно обособена структура" означава "организационно звено от система". По-нататъшният анализ води до извода, че детските ясли са звено от системата за здравеопазване, в т. ч. и здравна профилактика, за възпитание и за обучение на децата, при която те (децата) преминават последователно всяко от структурните й звена - родилен дом, общо практикуващ лекар по програмата "Детско здравеопазване" на Националната здравноосигурителна каса, детски ясли, детска градина, начално и средно училище. В тази система детските ясли продължават да бъдат детски здравно-профилактични заведения и това е видно от останалите части на чл. 118 от ЗЗ, които процесуалният представител на касационната ответница не цитира, а именно: според ал. 1 на чл. 118 от ЗЗ детски ясли се създават за подпомагане на семейството при отглеждане на деца до тригодишна възраст и за осигуряване на тяхното нормално физическо и психическо развитие (правило, идентично на това по чл. 125, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за народното здраве, отменен с § 5 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравето), а ал. 2 на чл. 118 от ЗЗ, която започва с цитираната в касационната жалба дефиниция, продължава така: "Детските ясли са организационно обособени структури, в които медицински и други специалисти осъществяват отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна до тригодишна възраст" или с други думи казано, детските ясли са структури за отглеждане, възпитание и обучение на деца, което несъмнено означава, че те са институции за деца или детски заведения. Определящо за преценката дали е налице недобросъвестност при получаването на недължимото обезщетение е обстоятелството, че Комарова не е спазила нормативното изискване в срок от седем работни дни от промяната на обстоятелствата, свързано с изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, да представи на осигурителя си декларация по образец съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея, за обстоятелствата, водещи до спиране на плащането от 13.11.2006 г. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение, а именно, че детето й е настанено в детско заведение, обуславя недобросъвестно получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КСО, и съответно законосъобразно (чл. 114, ал. 1 от КСО) е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за процесния период ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО. Като е приел друго административният съд неправилно е тълкувал и приложил цитираните текстове от КСО. По изложените съображения, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, като е тълкувал превратно част от събраните доказателства и е преценил неправилно доказателствената им сила, което от своя страна е довело до формиране на необосновани и неправилни фактически изводи и неправилно приложение на материалния закон. Решението следва да бъде отменено и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК трябва да бъде постановено решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на Детелина Тодорова Комарова от гр. Добрич против обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Добрич. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 5.08.2011 г. по отношение на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 5.08.2011 г., при положение, че условията по посочените разпоредби бъдат изпълнени. Касаторът не е направил искане за присъждане на сторените по делото разноски, а предвид основателността на касационната жалба не следва да бъдат присъждани претендираните от ответника по касация деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,