Решение № 14260 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16189/2011 г.

Решение № 14260 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16189/2011 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" срещу решение № 4989 от 08.11.2011 г., постановено по адм. дело № 694/2010 г. по описа на Административен съд София - град. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се неправилност на изводите на съда за това, че Динев не е работил на друго място и не е получавал възнаграждение за това. На следващо място се поддържа, че съдът не е извършил прихващане между дължимото по чл. 104, ал. 1 обезщетение и изплатените по реда на чл. 106, ал. 2 и ал. 4 от ЗДСл обезщетения - съответно 1288 лв. и 664 лв., с което е присъдил сумата в по-голям размер, както и че неправилно е определен началният момент, от който се дължи лихва. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което искът да се отхвърли изцяло. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрк. Енева, която поддържа жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Венцислав Николов Динев, чрез процесуалния си представител адв. Русев оспорва жалбата и моли да се остави без уважение. Излага съображения в писмено становище. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени доводите в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваното решение Агенция "Митници" е осъдена да заплати на Венцислав Николов Динев обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 6 612 лв. за периода от 18.11.2009 г. до 18.09.2010 г., както и направените по делото разноски в размер на 500 лв. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в приложимата редакция (ДВ, бр. 95 от 2003 г.), когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Разпоредбата предвижда, че брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. Настоящият състав не споделя изложеният в касационната жалба довод за неправилност на извода на съда относно периода, в който Динев е останал без работа. Тази констатация на съда е направена въз основа на представените по делото доказателства. Процесуалният представител на касатора е присъствал в проведеното на 24.10.2011 г. съдебно заседание и не е направил възражение, че лицето е заемало друга държавна длъжност или е полагало труд по друго правоотношение. В тежест на административния орган е да докаже, че за времето от прекратяване на служебното правоотношение до отмяната на заповедта по съдебен ред служителят е полагал труд, както и размера на получаваното за този труд възнаграждение. Твърдения в тази насока не са направени и доказателства, оборващи вписванията в трудовата и служебна книжка на Динев не са представени, поради което изводът на съда е правилен и обоснован. По делото е установено, че брутното възнаграждение на жалбоподателя към датата на възстановяването му на длъжност - 05.07.2011 г., която е най-близка до датата на признаване на уволнението за незаконно - 22.06.2011 г., е 661.20 лв., като определеното му основно месечно възнаграждение към този момент е 570 лева (при 560 лева към датата на прекратяване на служебното правоотношение). Именно възнаграждението в размер на 661,20 лв. е взето предвид от съда при определяне на общия размер на обезщетението за 10 месеца, което правилно е изчислено на 6 612 лв. Направеното от касационния жалбоподател възражение за неправилно определяне размера на брутната заплата на Динев е неоснователно. Видно от приложената по делото заповед № 3164/05.07.2011 г. за възстановяване на ответника на заеманата преди уволнението длъжност на същия е определена основна месечна заплата в размер на 570 лв. и допълнително месечно възнаграждение за прослужено време в размер на 16 %, което не се включва в основното, както твърди жалбоподателят. При своевременно направеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател възражение за прихващане за сумата от 1952 лв, представляваща изплатени на Динев от органа по назначението обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл /664 лв./ и обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. /1 288 лв./, АС София - град е приел, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи в пълен размер. Неправилно съдебният състав е приел, че от обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл не следва да бъде приспаднато изплатеното вече на служителя обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в размер на 1 288 лева. Плащането и на двете обезщетения се основава на един и същ юридически факт, а именно на прекратяване на служебното правоотношение и оставане на лицето без работа. Разликата се състои в законосъобразността на административния акт, с който това е направено. Когато същият е законосъобразен, дължимото съгласно чл. 106, ал. 2 от ЗДСл обезщетение е в размер на две месечни заплати. Когато актът е незаконосъобразен и е отменен, дължимото обезщетение е в размер на 10 брутни месечни възнаграждения. Недопустимо е за един и същ период от време (2 месеца) служителят да получи обезщетение в двоен размер, тъй като това би довело до неоснователното му обогатяване. Следователно, от общия размер на определеното по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл обезщетение следва да се прихване сума в размер на 1 288 лв., която видно от представения по делото фиш № 1/02.2010 г. ответникът е получил за основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Направеният от съда извод в обратен смисъл е неправилен. Законосъобразен е изводът на АС София - град относно липсата на предпоставки за прихващане със сумата, която служителят е получил като обезщетение за неспазения срок на предизвестието съгласно чл. 106, ал. 4 от ЗДСл в размер на 644 лв. Тя има съвсем друго предназначение - да компенсира вредите на служителя от неизпълнението на задължението на органа да го предизвести, поради което с отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение получената сума в размер на 644 лева не подлежи на връщане като платена на отпаднало правно основание, в какъвто смисъл е направеното в касационната жалба възражение. По изложения довод за неправилно определен в решението начален момент на претендираната законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане, настоящият състав намира, че не дължи произнасяне, тъй като съдът е изложил мотиви в тази насока, но не е формирал диспозитив в решението по претендираното акцесорно задължение. Ето защо решението следва да се отмени като неправилно в частта, в която е уважен искът по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл на Венцислав Николов Динев в размер над сумата 5 324 лв., представляваща разликата между определеното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 6 612 лв. и обезщетението, заплатено от органа по назначението на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в размер на 1 288 лв., като искът до пълния предявен размер от 6 612 лв. следва да бъде отхвърлен. Решението в останалата му част е правилно, а касационната жалба - неоснователна. Съобразно изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, пропорционално на отхвърлената част на иска в размер на 36 лева. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение