Решение № 8931 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2248/2012 г.

Решение № 8931 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2248/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на Йонко Динев Желязков против решение № 2125/14.12.2011 г., постановено по адм. д. 1868/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 261004368/7.03.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, в потвърдената част с Решение № 535/16.06.2011 г. на заместник-директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"). Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на становището и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите ( ДД "ОДОП"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмена защита. Претендира разноски за касационната инстанция Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение № 2125/14.12.2011 г., постановено по адм. д. № 1868/2011 г. по описа на АС - Пловдив е отхвърлена жалбата на Йонко Динев Желязков против РА № 261004368/7.03.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив, в потвърдената част с Решение № 535/16.06.2011 г. на ДД "ОУИ" относно определените задължения за данъци както следва: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. - 4311.42 лв. и лихви - 2717.56 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. - 7055.84 лв. и лихви - 3510.78 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. - 1005.79 лв. и лихви 88.45 лв. и е изменен РА в частта на определените задължения за данъци така: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. съответно от 3794.66 лв. на 1555.33 лв. и лихви от 1355.07 лв. на 547.21 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. съответно от 8121.81 лв. на 7456.61 лв. с прилежащите лихви от 1632.55 лв. на 1498.84 лв., както и са присъдени разноски в полза на ответника в размер на 1045 лв. Административният съд е приел, че ревизионният акт в потвърдените с решението на ДД "ОУИ" части е действителен и законосъобразен акт, издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати нарушения, които да се отразят върху правилното определяне на дължимите данъчни задължения. АС - Пловдив е обосновал изводите си като приема за доказано наличието на обстоятелства, посочени в хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, поради което фактическите констатации в РА следва да се считат за верни на основание презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Съдът е анализирал всички събрани доказателства, но не е установил неправилност при определяне по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК от органите по приходите на данъчната основа за облагане на Йонко Динев Желязков. Много подробно е обсъдил обстоятелството, че ревизираното лице не е представило доказателства относно твърденията си, за което му са дадени изрични указания. Административният съд е обосновал и извода си, че направеното възражение за погасяване на част от задълженията по давност е неоснователно. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Касационната инстанция намира за неоснователно оплакването в касационната жалба, че приетата за установена фактическа обстановка не се основава на всички събрани по делото, а определени декларирани от Йонко Динев Желязков факти е следвало да бъдат приети за установени, защото липсата на доказателства е обусловена от поведението на ОББ, независимо, че той и съпругата му са дали съгласие да се разкрие цялата информация по банковите им сметки. Ревизираното лице твърди, че в периода 1998 г. - 2003 г. той и неговото семейство са получили около 600 000 долара от чужбина като само за част от тях са представи доказателства, но според Йонко Динев Желязков те са достатъчни, за да се приеме, че съпругата му получава необлагаеми и неподлежащи на деклариране средства от своята сестра чрез нейния съпруг Александър Деркач. Действително административният съд е приел роднинските отношения между Йонко и Александър Деркач без представени за това писмени доказателства, а само въз основа на обясненията на ревизираното лице, поради което е допусната и фактическа грешка като Александър Деркач е посочен като брат на Анна Желязкова, а не като съпруг на нейната сестра. Тази грешка по никакъв начин не е рефлектирала върху правните изводи на АС - Пловдив, че не е установено по категоричен начин получаването от Александър Деркач като роднина на семейството парични средства в голям и не конкретно посочен размер в периоди, предхождащи ревизираните данъчни периоди. Липсва ясно позоваване на правните последици от евентуалното доказване на този факт, но при спазване на правилата за логическо тълкуване следва да се приеме, че чрез тези твърдения жалбоподателят се опитва да обоснове по-голямо начално салдо, което да му послужи за покриване на установените по време на ревизията извършени разходи. В този смисъл е позоваването в едно от обясненията на Йонко Динев Желязков от 4.05.2010 г., че средства с такъв произход са му позволили да предостави заем в размер на 200 000 лв. на Радослав Бисеров Делиев. При проверка достоверността на твърденията на ревизираното лице следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че той не е попълнил декларация по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, независимо, че е бил уведомен за изискването на закона. По време на ревизията Йонко Динев Желязков е изготвил множество писмени отговори на отправени към него конкретни искания от органите по приходите, в които са посочени и взаимно противоречиви обяснения - например относно началното салдо за ревизирания период - 200 000 щатски долара (писмо от 13.12.2010 г. ) и липсата на конкретен спомен за същото обстоятелство (писмо от 2.09.2010 г.). Касационното оплакване, че административният съд е обсъждал заеми от роднини не кореспондира с мотивите на обжалваното съдебно решение. Решаващият съд е анализирал установените обстоятелства за получавани суми по банков път от Йонко Динев Желязков с неустановен произход, които той обяснява с връщане на предоставени на различни физически лица заеми. Именно от тази гледна точка съдът е приел, че не е доказано съществуването на договори за заем респективно получаваните от ревизираното лице суми не могат да бъдат третирани като връщане на кредит, в който случай биха били необлагаеми, а като суми с неустановен произход. По делото не е установено с никакви доказателства, че Йонко Динев Желязков е предоставил парични средства на заем, за да се обоснове извод, че получените от него банкови преводи с в изпълнение на задължението на заемополучателите да върнат заетите суми. Действително договорите за заеми са неформални и законът не предвижда определена форма за тяхната действителност или форма за доказване, но при разпределение на доказателствената тежест в процеса всяка от страните следва да докаже твърденията, които са благоприятни за нея. Необходимо е изрично да бъде посочено, че в конкретния случай е приложима и презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. При преценка правилността на обжалваното съдебно решение следва да се има предвид именно разместената доказателствена тежест в резултат от законовата презумпция на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Настоящият съдебен състав намира, че за установено наличието на обстоятелствата по чл. 12, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК и правилно прилагане на процедурата по уведомяване на ревизираното лице за тези обстоятелства. Следователно е налице повече от една от възможните предпоставки по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно тези по т. 2 и т. 7, според които органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато има данни за укрити приходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Следователно на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации в РА следва да се считат за верни до доказване на противното. При определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК органите по приходите използвали всички относими обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Съдът е изложил непротиворечиви мотиви за установената от него фактическа обстановка, коти кореспондират със събраните по делото доказателства. Относно доводите за допуснати процесуални нарушения като не са взети предвид за доказани факти, защото е изтекъл "давностен" срок за съхранение на банкови документи, настоящата инстанция намира, че в процесуалния закон не е налице презумпция за вярност на декларирани обстоятелства, които не могат да бъдат доказани поради изтичане на определен период от време от тяхното настъпване. В конкретния случай е дори е налице презумпция за вярност на фактическите констатации в РА, а не на обясненията на ревизираното лице. Допълнително изрично отново следва да бъде посочено, че Йонко Динев Желязков не е попълнил и декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. В касационната жалба липсват изрични оплаквания против съдебното решение в частта, с което не е уважено възражението за погасяване по давност на част от установените задължения, но касационната инстанция на основание чл. 218, ал. 2 от АПК извърши служебна проверка и не установи нищожност, недопустимост или нарушение на материалния закон. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без съществени процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, не е представляван в открито съдебно заседание от юрисконсулта, претендира разноски за касационната инстанция, които са присъдени изцяло от първата инстанция, поради което независимо от изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,