Решение № 5182 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6310/2011 г.

Решение № 5182 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6310/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Христина Огнянова Акарйол от с. Брестовене, община Завет, област Разград, против Решение № 739/28.03.2011 г., постановено по адм. дело № 3488/2010 г. по описа на Административния съд - Варна, в частта, в която е отхвърлена подадената жалба против ревизионен акт /РА/ № 031001123/27.07.2010 г. и РА за поправка № 0391001123/15.09.2010 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в частта в потвърдена с решение № 746/8.10.2010 г. на вр. изп. длъжността Директор на "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано, противоречи на материалния закон и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наведените оплаквания са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна, в молба, подадена от пълномощника - юрисконсулт Г. Екимова, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решението в обжалваната му част състав на Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на Христина Огнянова Акарйол против РА № 031001123/27.07.2010 г. и РА за поправка № 0391001123/15.09.2010 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в частта в потвърдена с решение № 746/8.10.2010 г. на вр. изп. длъжността Директор на "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП., относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 03-10.2008 г. и м. 05.2009 г. в общ размер от 4190,21 лв. главница и 826,26 лв. лихва, по фактури за дизелово гориво, издадени от доставчик "Ван-Ко Строй" ЕООД. За да постанови това решение, съдът е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит. Съдът е приел, че спорният по делото въпрос е свързан с възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на РА относно извършената насрещна проверка на доставчика "Ван-Ко Строй" ЕООД, както и с наличие на предпоставките за признаване на право на приспадане на данъчен кредит - относно счетоводното им оформяне при доставчика и реалното извършване на доставките. Съдът е обсъдил всички писмени доказателства, предоставил е процесуална възможност на жалбоподателя и ревизирано лице да представи доказателства, находящи се при него и изходящи от доставчика, относно реалността на направените доставки и спазване на счетоводните изисквания при същия за признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Процесуалният представител на жалбоподателя изрично е посочил, че не желае назначаване на експертиза, заявил, че няма да сочи други доказателства по делото. При така установеното процесуално поведение на страните, в частност на жалбоподателя, касационният съд намира, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Оплакването в този смисъл е неоснователно. Неоснователно е и касационното оплакване относно неправилно разпределение на доказателствена тежест в процеса. Съдът е съобразил общите и приложими правила за доказване. Съгласно тях, страната, която твърди, че в нейна полза е възникнало субективно материално право, каквото е правото на приспадане на данъчен кредит, следва да установи наличието на изискуемите положителни предпоставки за това, както и липсата на пречки. Правилно съдът е преценил, че в случая доказателствената тежест за установяване на спорните обстоятелства относно надлежното счетоводно осчетоводяване при доставчика на фактурите, по които иска ползване на данъчен кредит, както и реалното извършване на доставките на горива, е върху ревизираното лице. В тази връзка не са събрани доказателства, въз основа на които може да се направи извод, при условията на пълно доказване, че доставките са осъществени реално. Именно неустановената реалност на доставките е основание да се направи извод за неправомерно начисление на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, а не ненамирането на доставчика на адреса му, както се твърди от касатора. Съдът правилно е посочил, че за установяване реалността на доставките, съобразно предмета им - горива, е необходимо на първо място да се установи индивидуализация на вещите, транспортирането им и получаването им, както и възможностите на доставчика да извърши доставките - наличност на горива, материална, кадрова и техническа обезпеченост. Само с факта на издаването на фактури и редовното им отразяване в счетоводството на получателя горните обстоятелства не се считат за установени. Процесната стока е фактурирана по начин, който я определя като родово определена. Съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД - при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. В случая не са събрани доказателства относно наличие на съгласие за индивидуализиране, относно предаване - стокови разписки, приемо-предавателни протоколи или други, нито се е твърдяло наличието на такива доказателства, които, ако са налични, освен при доставчика, следва да се съхраняват и при получателя. Не са налице доказателства относно транспортирането на стоката. Не са налице данни, че доставчикът притежава или е ползвал наети или други МПС за превоз на горива - цистерни, нито данни за издадени товарителници, пътни листа и др. Не са налице данни относно наличностите на горива при доставчика, нито на ползвани от него места за съхранението им. Предвид горното се явява обоснован изводът на съда за недоказано извършване на доставките по процесните фактури. От там материално законосъобразен е и изводът за липса на данъчно събитие, при което данъкът се явява начислен неправомерно. Неоснователно е и основното касационно оплакване за процесуална и материална незаконосъобразност на обжалваното решение предвид извода на съда, който като е приел, че при издаване на РА е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила предвид нарушение на чл. 32 ДОПК при връчване на съобщение за насрещната проверка на доставчика, не е отменил РА, приемайки, че нарушението е отстранимо в хода на съдебното обжалване. Съдът е приел, че поради непубликуването в интернет на съобщение за връчване чрез прилагане към досието на искането към доставчика "Ван-ко Строй" ЕООД за представяне на документи и обяснения относно извършваните доставки на РЛ като земеделски производител, е допуснато нарушение на императивното изискване на чл. 32, ал. 4, изр. второ ДОПК. От друга страна съдът е приел, че последицата от това процесуално нарушение води до недоказаност на изводите на приходните органи, че доставчикът е уведомен по надлежния ред и в предоставения срок не е представил изискуемите от него документи. В тази връзка съдът е счел, че нарушението е отстранимо в хода на съдебното обжалване, когато съдът, действайки като инстанция по съществото на спора, събира доказателства и относно реалността и счетоводното отразяване на извършените доставки. Както се посочи по-горе, жалбоподателят е имал процесуална възможност да представи доказателства вкл. и да поиска съдебно-счетоводна експертиза и при условията на пълно насрещно доказване успешно да опровергае констатациите в РА, от която възможност не се е възползвал. Изводите на съда са законосъобразни и в съответствие с константната съдебна практика по този въпрос, и като такива се споделят от настоящия касационен състав. С оглед на изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни, решението на АС Варна като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се следват разноски за жалбоподателя. В полза на ответника по касация също не се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова не е поискано, освен това ответникът не е представляван в проведено заседание на касационния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,