Решение № 15630 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7559/2010 г.

Решение № 15630 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7559/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Овергаз Север" ЕАД, подадена чрез юрк. Николов, срещу решение № 5734/03.05.2010 г. по адм. дело № 15251/2009 г. на ВАС, I А отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АУПДВ № УДВ-12 от 26.10.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с който на дружеството са били определени годишни лицензионни такси и лихви за просрочие за 2006 и 2007 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Моли ВАС, 5-членен състав да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да бъде отменен АУПДВ. Алтернативно моли да бъде отменено процесното решение, а делото върнато на друг тричленен състав за ново разглеждане. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалните си представители юрк. Тренева и юрк. Кованджиев, моли да бъде отхвърлена касационната жалба като неоснователна. Подробни съображения развива в писмени бележки. Прокурорът от ВАП намира касационната жалба за неоснователна по съображения, изложени в съдебното заседание. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211 АПК и разгледана по същество, е основателна. За да отхвърли жалбата на "Овергаз Север" ЕАД /универсален правоприемник на "Ловечгаз 96" АД/ против АУПДВ № УДВ-12 от 26.10.2009 г. на ДКЕВР, ВАС, I А отделение е установил следното: С решение № Л-178/17.12.2004 г. на дружеството "Ловечгаз - 96" АД са издадени две лицензии - № Л-178-08/17.12.2004 г. за дейността "разпределение на природен газ" и № Л-178-12 от същата дата за дейност "обществено снабдяване с природен газ" за територията на община Ловеч. С оглед подадената информация относно за годишните финансови отчети, комисията е установила, че липсва надлежно разделяне на приходите от различните видове дейност, както изисквал текста на чл. 37 от ЗЕ, взет е общият размер на приходите от двете лицензионни дейности, прехвърляйки ги към годишната такса по дейност "разпределение ..". С процесния акт е установено това обстоятелство и комисията при изчисляване на дължимото годишно задължение за 2006 и - двете вноски и 2007 г. - двете вноски, е взела двете базови суми от по 2000 лв., дължими за всяка лицензия и към тях е прибавила 0,055 на сто от годишните приходи на дружеството за съответната лицензионна дейност, съгласно годишния финансов отчет. Така е определен общ размер 2 564,10 лв. - две такси за 2006 г. и две за 2007 г. с лихва 43,96 лв. Тричленният състав на ВАС е приел за неоснователни твърденията на дружеството за неправилно определен размер на дължимата лицензионна такса, с оглед неправилно приет от Комисията размер на годишните приходи от всяка лицензионна дейност. В тази връзка е посочено, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да установят размера на годишните приходи от всяка лицензионна дейност. Задължение за водене на отделно счетоводно отчитане на отделните лицензионни дейности произтича по силата на разпоредбите на ЗЕ, като се дава възможност на газоразпределителните дружества единствено сами да изберат формата и да предоставят финансовите си отчети във вид, избран от тях по правилата на чл. 37, ал. 1 от ЗЕ. Това не е изпълнено от дружеството-жалбоподател, доколкото общият размер на приходите, използван за база при начисляване на променливата част от таксата, е определен съгласно чл. 18 от ЗСч., като е ползван приложения по делото годишен финансов отчет за 2005 г. Тъй като въпросът за определяне на дължимите такси предполага необходимост от знания в областта на счетоводството, по делото е следвало да бъде поискана съдебно-счетоводна експертиза, която да установи размерът на приходите на дружеството от всяка от лицензионните дейности за предходната 2005 г. След като липсват поискани от страна на жалбоподателя доказателства, въпреки дадената възможност и в съдебното заседание, относно оспорения размер, то ВАС, I А отделение е приел, че обжалваният административен акт, в частта му относно дължимия размер на годишните такси за 2006 г. е 2007 г. е законосъобразен, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Навеждат оплаквания, че чл. 2, ал. 1 от ЗЕ формулира като основни цели на закона качественото и сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и енергийни доставки при минимални разходи. Относно възражението, че издаването на обжалвания АУПДВ ще има като непосредствена последица възникване на задължение на дружеството, което ще доведе от своя страна до увеличаване на цената на природния газ за крайните потребители, т. к. определените допълнителни лицензионни такси ще трябва да се включат като необходимо присъщи разходи на дружеството, тричленният състав на ВАС е приел, че това оплакване е неоснователно, тъй като при издаването на процесния акт ДКЕВР е съобразила както законовите разпоредби на чл. 28 и 29 от ЗЕ, така и данните относно годишните приходи на дружеството. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е неправилно. Безспорно установено е по делото, че с решение № Л-178/17.12.2004 г. на дружеството "Ловечгаз - 96" АД, чийто правоприемник е жалбоподателят "Овергаз Север" ЕАД са издадени две лицензии - № Л-178-08/17.12.2004 г. за дейността "разпределение на природен газ" и № Л-178-12 от същата дата за дейност "обществено снабдяване с природен газ" за територията на община Ловеч. Въз основа на решение на ДКЕВР по т. 3.1 от протокол № 86/06.07.2009 г. е открита процедура по установяване на публични държавни вземания от лицензионни такси по отношение на "Овергаз Север" ЕАД, която е приключила с издаването на обжалвания АУПДВ № УДВ-12 от 26.10.2009 г. на ДКЕВР. С този акт са определени задължения на дружеството в размер общо 2 564,10 лв. - две такси за 2006 г. и две за 2007 г. с лихва 43,96 лв. От мотивите на акта е видно, че според административния орган дружеството не е спазило изискванията на чл. 37 ЗЕ за посочване на приходите по видове регулирани дейности, съгласно издадените му от ДКЕВР две лицензии, респективно в годишния финансов отчет не са видни приходите по отделните лицензии, за да бъдат начислени от ДКЕВР при спазване на изискванията на чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата за таксите, които се събират от ДКЕВР по ЗЕ. В процесния АУПДВ е посочено, че при изчисляване на размера на таксите комисията е взела предвид двете базови суми от по 2000 лв., дължими за всяка от издадените на дружеството лицензии и към тях е прибавила 0,055 % от годишните приходи на дружеството за съответната лицензионна дейност съгласно годишния финансов отчет за предходната година. Дължимият за плащане размер на таксата е определен като са приспаднати заплатените от дружеството такси за двете години. В жалбата до първоинстанционния съд жалбоподателят е поддържал, че при определяне размера на лицензионните такси за двете лицензионни дейности комисията неправилно е избрала основата, върху която е изчислено задължението на дружеството. Неправилно в тази основа са включени не само приходите на дружеството от лицензионните му дейности за отчетните 2005 г. и 2006 г., но и приходите от други, нелицензионни дейности, което било видно от справките, приложени към самия акт. Това основно възражение на жалбоподателя не е правилно възприето от тричленния състав на ВАС и съответно не е обсъдено в мотивите на обжалваното съдебно решение. Същевременно съдът е приел, че за изясняване на спора са необходими специални познания в областта на счетоводството, за които следва да бъде изслушано заключение на вещо лице, но искане за това не е направено от жалбоподателя. Въпреки този си извод съдът е приел, че делото е изяснено от фактическа страна и е обявил същото за решаване. Предвид това съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила, установени в чл. 149, ал. 2 ГПК, приложими на основание чл. 144 АПК като е постановил решението си без да изясни напълно фактическата страна на спора. След като е достигнал до извода, че за изясняване на някои въпроси от съществено значение по делото са необходими специални познания в определена област, каквито съдът не притежава, същият е следвало служебно да назначи извършването на съответна експертиза - в случая счетоводна, дори и страната да не е направила такова искане. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 171, ал. 2 АПК. Наред с това съдът е допуснал нарушение на чл. 170, ал. 1 АПК, като не е изискал от органа да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта относно определяне на основата за начисляване на годишните лицензионни такси на дружеството. Съдът е бил длъжен да съдейства на страните и да укаже, че е необходимо да бъдат представени доказателства, свързани с обстоятелствата по отчетените приходите от лицензионните дейности и приходите от нелицензионна дейност на жалбоподателя. Допуснатите от съда нарушения са довели и до неправилно приложение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗЕ предвижда, че енергийните предприятия водят отделна счетоводна отчетност за: 1. всяка дейност, подлежаща на лицензиране по този закон; 2. дейностите, подлежащи на лицензиране по този закон, и други дейности; 3. всеки клон и предприятие; 4. дейности при регулирани и свободно договорени цени, като според ал. 2 правилата за водене на разделното счетоводство, формата и съдържанието на счетоводните отчети за регулаторни цели се определят с решение на комисията по ред, предвиден в наредбите по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗЕ енергийните предприятия са длъжни ежегодно да предоставят на комисията 1. годишните си финансови отчети, включително приложенията към тях, съгласно Закона за счетоводството и годишните одиторски доклади; 2. отчетна информация по видове дейности. В съответствие с чл. 29, ал. 5 от ЗЕ лицензионните такси се определят в зависимост от вида на извършваната лицензионна дейност и се диференцират по критерии, определени с тарифата по чл. 28, ал. 2. В чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифа за таксите, които се събират от ДКЕВР по ЗЕ е регламентиран начина на определяне на таксите, като е предвидена постоянна годишна такса в размер на 2000 лв. плюс 0,055 % от годишните приходи на дружеството съгласно годишния му финансов отчет за предходната година и отчетната информация по видове дейности съгласно чл. 38, ал. 1 от закона. За правилното приложение на цитираните норми е необходимо да бъде изяснено чрез заключение на вещо лице с компетентност в областта на счетоводството следното: дали дружеството "Ловечгаз 96" АД, чийто правоприемник е "Овергаз Север" ЕАД е водило през релевантните години - 2005 г. и 2006 г., разделна счетоводна отчетност относно всяка от двете лицензионни дейности, съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, от друга страна дали е водило разделна счетоводна отчетност за дейностите, подлежащи на лицензиране по ЗЕ, и други нелицензионни дейности, съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗЕ и съответно - ако е водена такава отчетност, по какъв начин са разграничени приходите от лицензионните и от нелицензионните дейности и какъв е размерът на приходите на дружеството само от двете му лицензионни дейности, съответно за 2005 г. и 2006 г. В съответствие със заключението по предходните въпроси следва да бъде изяснено от вещо лице какъв е размерът на дължимите от дружеството лицензионни такси за 2006 г. и 2007 г. и какви са дължимите за плащане суми, като се вземат предвид вече заплатените от дружеството суми, така както са отразени в обжалвания АУПДВ и какъв е размера на дължимите лихви. При изясняване на тези въпроси следва да бъдат взети предвид размера на годишните приходи на дружеството за съответната лицензионна дейност съгласно годишния финансов отчет за съответните предходни години и отчетната информация по видове дейности към него съгласно представените годишни отчети пред ДКЕВР. Предвид изложените съображения, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като спорът не е изяснен от фактическа страна и са налице съществени нарушения на съдопроизводствени правила, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане следва да бъде назначена ССЕ, която да даде заключение по въпросите, посочени по-горе. При необходимост съдът следва да даде съответни указания на страните във връзка със събирането на доказателства с цел изясняване на делото от фактическа страна. При този изход на спора въпросът с възлагането на разноските следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия