Решение № 2738 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1589/2014 г.

Решение № 2738 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1589/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е образувано по жалба на "Гирсори Пропърти България" ЕООД представлявано от управителя Петър Василев Василев срещу Решение № 811 на Министерския съвет от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100 на територията на област София (публ. ДВ, бр. 2 от 07.01.2014 г.). Жалбоподателят обжалва административното решение в частта относно определените обезщетения за следните недвижим имоти описани в Приложение № 1 към т. 1 на Решението: пореден № 51, УПИ с идентификатор 68134.1369.935, ЕКАТТЕ 99121, урбанизиран имот, с обща площ 10,761 дка, от които отчуждени 1,076 дка, стойност на паричното обезщетение 60 471,00 лева; пореден № 52, УПИ с идентификатор 68134.1369.936, ЕКАТТЕ 99121, урбанизиран имот, с обща площ 4,309 дка, от които отчуждени 0,580 дка, стойност на паричното обезщетение 32 596,00 лева като поддържа, че: 1) не е налице отчуждителна нужда по смисъла на чл. 32 от ЗДС и по смисъла на чл. 205 от ЗУТ; 2) не е спазена процедурата за отчуждаване на частни имоти по чл. 34 и чл. 34а от ЗДС; 3) налице е съществено несъответствие между текстовата част на комбинираните скици и обжалваното решение в размера на отчуждаваните площи; 4) определените цени като обезщетение за отчуждените части са занижени и не съответстват на пазарните цени. Моли решението в обжалвана част да бъде изцяло отменено. Ответникът - Министерски съвет на Република България и заинтересованите страни министър на регионалното развитие, министър на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" оспорват основателността на жалбата. С оглед събраните по делото доказателства Върховният административен съд намира за установено следното: С писмо № 04-19-198/11.12.2013 г. до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" направил искане за внасянето на предложение до Министерския съвет на Република България за отчуждаване за държавни нужди на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София, обявен за национален обект по силата на решение № 302 от 20 април 2012 г. на Министерския съвет на Република България. В писмото се посочва, че за трасето е изработен парцеларен план, засягащ землища на територията на Столична община: квартал Требич, квартал Мировяне, квартал Илиенци, квартал Бенковски, квартал Орландовци, квартал Малашевци и квартал Враждебна. Подробният устройствен план - парцеларен план на обекта бил одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-14-2374/24.09.2012 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството. За имотите - предмет на отчуждаване била изготвена експертна оценка от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение. Засегнатите територии, включени в доклада на независимия оценител, били разделени на две части част I - имоти и части от имоти, попадащи в подробен устройствен план - парцеларен план за обекта, част II - имоти и части от имоти, попадащи в регулационния план на София, местността "НПЗ "Илиенци - изток" и местността НПЗ "Илиенци -запад". Към писмото били приложени: подробен устройствен план - парцеларен план, заповед за одобряване на плана, актуални скици, финансова обосновка, доклад за определяне на обезщетенията за отчуждените имоти. С доклад от 19.12.2013 г. до Министерския съвет на Република България министърът на регионалното развитие и министърът на финансите направили предложение за приемането на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София . С решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България, прието на заседание по протокол № 52 от 21 декември 2013 г., за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 +100 на територията на област София, са отчуждени имоти и части от имоти, частна собственост, намиращи се в землището на София, квартал Требич, квартал Мировяне, квартал Илиенци, квартал Бенковски, квартал Орландовци, квартал Малашевци и квартал Враждебна, подробно описани в приложение по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Предвид представените доказателства от преписката, приети по делото, по безспорен начин се установява наличието на държавна нужда от отчуждаване на процесните имоти. В тази връзка възражението за незаконосъобразност на отчуждаването и искането за отмяната му се явяват неоснователни. Решението на Министерския съвет досежно волеизявлението за отчуждаване на имотите не страда от посочените в жалбата пороци и същата в тази част е неоснователна. Видно от приетата по делото съдебно-техническа експретиза, с обжалваното решение на МС е отчуждена само част от предвидената за отчуждаване площ от двата поземлени имота, собственост на жалбоподателя, съгласно нот. акт № 153/4.12.2007 г. Съгласно приетия регулационен план, площите на двата имота, които попадат в улична регулация и подлежат на отчуждаване са както следва - 1756 кв. м. и 771 кв. м., а се отчуждават съответно 1076 кв. м. и 580 кв. м. Според заключението на вещото лице разликата се дължи на обстоятелството, че при определянето на тези площи е използвана границата от идеен проект на "северна скоростна тангента", която е различна от границата, определена с регулационния план на местността НПЗ "Илиенци - запад". Въпреки посоченото от вещото лице, на обжалване в частта относно размера на обезщетението подлежи посочената в решението на МС част от двата имота - 68134.1369.935, ЕКАТТЕ 99121, урбанизиран имот, с обща площ 10,761 дка, от които отчуждени 1,076 дка, стойност на паричното обезщетение 60 471,00 лева; пореден № 52, УПИ с идентификатор 68134.1369.936, ЕКАТТЕ 99121, урбанизиран имот, с обща площ 4,309 дка, от които отчуждени 0,580 дка, стойност на паричното обезщетение 32 596,00 . Според възприетата в решението на Министерския съвет експертна оценка, изработена от независим оценител, обект на оценката са поземлени имоти в земеделски територии на територията на Столична община. Оценката е възложена на оценителя от Агенция "Пътна инфраструктура" с договор № РД-37024 от 13.09.2012 г., поради което, на основание § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, пазарната цена за отчуждаваните имоти в случай на наличие следва да се определи като осреднена цена от цената на всички възмездни сделки с имоти, сключени в срок от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката или в периода 13.09.2012 г. - 13.09.2011 г. Видно от експертната оценка за, урбанизираните не са представени достатъчн брой сделки с поземлени имоти, които могат да служат за пазарни аналози, отговарящи на условията на чл. 32, ал. 4 от ЗДС. По тази причина, оценителят е извършил оценяването съобразно правилото на чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС - удвоената данъчна оценка на недвижимите имоти съгл. чл. 96, ал. 1 ППЗДС. Оспореното по делото решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България е прието от компетентния административен орган по чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), при спазване на административнопроизводствените правила. Отчуждаването на имоти и части от имоти, собственост на физически или юридически лица, за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се извършва след предварително и равностойно обезщетение. Съгласно § 1а, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, равностойно парично обезщетение е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания (чл. 32, ал. 2 ЗДС). Пазарни цени по смисъла на § 1а, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост в редакцията му съгл. ДВ, бр. 87 от 2010 г., изм., бр. 105 от 2014 г., вр. § 9 ПЗР ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. За проверка на материалната законосъобразност на решението в обжалваната част по делото е изслушано основно и допълнително заключение на вещо лице - оценител. По основното заключение вещото лице е дало заключение, предвид липсата на сделки, служещи като пазарни аналози за определяне на пазарни цени, че оценката следва да се извърши по реда на чл. 96, ал. 1 ППЗДС, т. е. по начин, по който тя е извършена от адимнистративния орган. Така оценката на вещото лице съвпада по размер с тази, определена от административния орган. При допълнителната задача, оценката е извършена на базата на три сделки, служещи като пазарни аналози - договор за продажба на общински недвижим имот № 111-11 от 12.07.2012 г., нот. акт № 16 от 09.02.2012 г. и нот акт № 73 от 04.10.2011 г., които са сключени в относимия за зделото период. Въз основа на тях вещото лице определя осреднена цена за декар в район "Надежда" - 111603 лв., като оценката на имотите е съответно - 120 085 лв. за първия имот и 64 730 лв. - за втория имот. В хода на делото по същество жалбоподателят е изразил становище, че съдът да определи обезщетението за процесните имоти съобразно допълнителното заключение на вещото лице, като от него бъде изключена сделката, извършена с нот. акт № 73/2011 г., тъй като тя има за предмет продажба на идеални части от недвижим имот. Становището на ответника и заинтересованите страни е за определяне на обезщетение съобразно основното заключение, тъй като и трите сделки не отговарят на изискванията на § 1а, т. 2 ПЗР ЗДС. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обезщетението за процесните имоти, предмет на отчуждаване, следва да се определи съобразно основното заключение на вещото лице, което е дало оценка, съвпадаща с тази на административния орган в административното производство. Видно от докълнителното заключение, трите сделки, изследвани от вещото лице са в относимия период и се отнасят до продажба на имоти - урбанизирана територия. Сделката по нот. акт № 73/2011 г. обаче, макар да е извършена от страна по нея, която е търговец, касае продажба на идеални части от недвижим имот, поради което съобразно правилото на § 1, т. 2 от ДР ЗДС, вр. § 9 ПЗР ЗДС тя следва да се изключи от пазарните аналози. Договорът за продажба на недвижим имот от общината № 111-11 от 12.07.2012 г. също не отговаря на изискванията на § 1а, т. 2 ПЗР ЗДС, тъй като въпреки, че е сключена между община и трето лице и по принцип може да бъде предмет на изследване, няма за страна търговец, каквото е изричното изискване на тази разпоредба на закона. Единствено сделката по нот. акт № 16/2012 г., която е в относимия период и е сключена между търговец и физическо лице, би могла да бъде предмет на изследване, но поради отпадане на останалите две сделки, като единствена сделка, не може да послужи за пазарен аналог, съобразно изискването на чл. 32, ал. 3 от ЗДС. По тази причина, за определяне на обезщетението за процесните имоти, методът по чл. 32, ал. 2 ЗДС не може да бъде приложен. същата следва да се определи съобразно чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС, като по този начин оценката, направена от административния орган в хода на адимнистративното производство се явява законосъобразно извършена. Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд