Решение № 11177 от 18.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4782/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Мести данъци и такси (МДТ) при община Добричка, подадена чрез адв. В. Георгиева против Решение 447/01.03.2024г., постановено по адм. дело 121/2023г. по описа на Административен съд Добрич, с което е отменен изцяло Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК (АУЗ) 107-548/22-1/16.11.2022г., издаден от главен експерт данъци и такси в община Добричка с адресат община Добрич. С жалбата се оспорва първоинстанционното решение в частта, с която е отменен по жалба на община Добрич АУЗ 107-548/22-1/16.11.2022г., в частта на акта, с която по отношение на община Добрич са установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 364 034.08 лева и лихви в размер на 91 104.87 лева, за периода 2017-2022г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение в оспорената му част поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва извода на съда за материална незаконосъобразност на административния акт. Относно отменените задължения за такса битови отпадъци се твърди, че в нарушение на чл.62 ЗМДТ, съдът не е съобразил, че такава се дължи от адресата на АУЗ и собственик на процесния имот община Добрич. Коментират се компонентите на ТБО, посочени от законодателя в разпоредбата на чл.66, т.1-3 от същия закон, като се оспорва извода на съда, че не са налице доказателства за предоставяне на услугите по третиране на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Твърди се още, че погрешно сградите, по отношение на които с АУЗ са установени задължения, са приети за публична общинска собственост, които според касатора са частна общинска собственост. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, съответно да бъде потвърден АУЗ 107-548/22-1/16.11.2022г., в частта, с която по отношение на община Добрич за периода 2017-2022г. са установени задължения за такса битови отпадъци в размер на 364 034.08 лева и лихви в размер на 91 104.87 лева. В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез упълномощения адвокат. Претендира се и присъждане на деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът община Добрич, чрез упълномощен юрисконсулт в писмено становище оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на производството пред първоинстанционния административен съд е била законосъобразността на АУЗ 107-548/22-1/16.11.2022г., издаден от главен експерт данъци и такси в община Добричка, потвърден с Решение Ж-99 # 1 от 03.01.2023 г. на началник отдел Мести данъци и такси при община Добричка. С АУЗ спрямо община Добрич са установени задължения и лихви за просрочие върху тях за ДНИ в размер на 4 768.68 лева и лихви в размер на 1 311.40 лева, както и ТБО в размер на 364 034.08 лева и лихви в размер на 91 104.87 лева за периода 2017 г. - 2022г. Предвид липсата на сезиране на касационната инстанция с жалба досежно отмяната на задълженията за ДНИ, в тази му част решението на АС-Добрич е влязло в законна сила. По отношение определените с АУЗ 107-548/22-1/16.11.2022г. задължения на община Добрич за ТБО за същия период 2017г.-2022г., Административен съд-Добрич е установил следното : АУЗ 107-548/22-1/16.11.2022г., е издаден от главен експерт данъци и такси в община Добричка, в рамките на неговите правомощия, определени и със Заповед 432/09.05.2022г., т.е. от компетентен орган. Със акта са определени задължения по ЗМДТ за собствен на община Добрич имот, находящ се на територията на община Добричка, с идентификатор 69300.33.5 и построените в него осем броя сгради : 1. Административна сграда с РЗП 501 кв.м., идентификатор 69300.33.5.1; 2. портиерна с РЗП от 55 кв.м., идентификатор 69300.33.5.2; 3. Гараж с РЗП от 925 кв.м. и идентификатор 69300.33.5.3; 4. Други нежилищни обекти с РЗП 2042 кв.м. и идентификатор 69300.33.5.4; 5. Други нежилищни обекти с РЗП 2042 кв.м и идентификатор 69300.33.5.5; 6. Производствен обект трансформаторен пост с РЗП от 9 кв.м. и идентификатор 69300.33.5.6; 7. Склад с РЗП от 437 кв.м. и идентификатор 69300.33.5.7 и 8. Сграда за ВиК с РЗП 251 кв.м и идентификатор 69300.33.5.8. Приел е, че се касае за облагане по ЗМДТ на имот, който представлява Регионалното депо за битови отпадъци Стожер, разположено в землището на с. Стожер, община Добричка, изградено по проект, финансиран по оперативна програма Околна среда 2007 2013 г. съвместно от всички общини на територията на област Добрич и Община Никола Козлево, област Варна. Стигнал е до извода, че АУЗ е незаконосъобразен - издаден въз основа на неправилно установена основа за облагане и в противоречие с материалния закон. По отношение на определените с процесния АУЗ задължения за ТБО съдът е приел, че оспореният акт е издаден в нарушение на изискванията на ЗМДТ действали към процесния период и установяващи дължимите ТБО да се определят по видове услуги по чл. 62, т.1-3 от ЗМДТ, т.е. поотделно за всяка услуга. Изложил е доводи, че от съдържанието на акта и потвърждаващото го решение не може да се установи, какъв е размерът на определените такси за всеки от обектите, за видовите услуги и за периодите, за които се дължат. Посочено е още, че едва в хода на съдебното производство, предвид заключението по назначената от съда експертиза е установено за кои услуги са начислени такси и какъв е техния размер за всеки обект и период, т.е. това са задължения на община Добрич за ТБО за услугите по чл.62, т.2 и т.3 от ЗМДТ - третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Първоинстанционният съд е приел, че в случая незаконосъобразно е начислена такса за обезвреждане на отпадъци в съоръжения и инсталации спрямо обект, който е с функционално предназначение да обезврежда същите отпадъци. Отделно от това, община Добричка въпреки дадени указания с оглед доказателствената тежест не е доказала какви разходи е извършила по предоставянето на тази услуга. Недоказано, според съда е останал въпроса относно предоставяне на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания. Постановеното решение в оспорената му част е валидно, допустимо и правилно. Конкретният спор между страните предвид съдържанието на депозираната пред касационната инстанция жалба е относно дължимостта на ТБО за две от трите услуги по чл.62, т.1-3 от ЗМДТ, а именно : третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации чрез обезвреждането на тези отпадъци в депа и други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места по отношение на имота, за които с обжалвания АУЗ са определени процесните задължения. Съгласно чл. 62 ЗМДТ такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране /т. 1/; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации /т. 2/; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места /т. 3/. С чл. 66, ал. 1 ЗМДТ са регламентирани конкретните дейности, с които се изпълняват услугите по чл. 62. Размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Размерът на таксата за единица основа се определя в левове за всяка календарна година и се приема с решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 3, т. 2 за одобряване на план-сметката /чл. 67, ал. 2 и ал. 3 ЗМДТ/. Константна е практиката на Върховния административен съд, че задължението за ТБО не се поражда единствено от наличието правна връзка между недвижимия имот и съответния правен субект, какъвто е случаят при задължението за ДНИ /чл. 11 ЗМДТ/. Като условие за дължимост на таксата, законодателят регламентира освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и задължения субект /чл. 64, ал. 1 вр. чл. 11 ЗМДТ/, така и фактическо престиране и ползване на услугата в отделните й компоненти. В настоящия случай, правилно е установено от първоинстанционния съд, че не е доказано от издателя на АУЗ извършване на услугите посочени в чл. 62, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ. Нещо повече, едва в хода съдебното производство пред първоинстанционния съд е установено, че издаденият АУЗ 107-548/22-1/16.11.2022г., в частта, с която по отношение на община Добрич за периода 2017-2022г. са установени задължения за такса битови отпадъци в размер на 364 034.08 лева и лихви в размер на 91 104.87 лева, всъщност касае само два от компонентите по чл.62 от ЗМДТ. Това, в какъвто смисъл се е произнесъл и АС-Добрич, води до извод, че оспорения АУЗ е издаден в нарушение на административнопроизводствени правила. Независимо от изложеното, в случая по първоинстанционното дело не са събрани безспорни доказателства, от които да се установи, че община Добричка е предоставяла услугата по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ. Това обстоятелство не се установява нито от представените решения на ОбС за съответните години, нито от план-сметките за необходимите разходи по повод предоставяне на услугите. Липсват доказателства, както и правилно е преценил първоинстанционния съд, годни да установят реалното изпълнение на услугата. За да е дължима такса за конкретната услуга следва да се установи по безспорен начин реалното и фактическото й предоставяне, като това е в тежест на органа, който е определил задълженията. Такива безспорни доказателства в случая не се събрани нито в административното, нито в съдебното производство, което води до извод за непредоставяне на визираните в чл. 62, т. 2 и т. 3 услуги от община Добричка и съответно изключва задължението на община Добрич да заплаща такса за тези услуги. По отношение на втория компонент следва да се посочи още, че не съответства на духа и целта на закона събирането на такса за третиране на битови отпадъци в депо, когато спрямо имота, собственост на община Добрич не се предлага и осъществява услуга по сметосъбиране и сметоизвозване. Именно чрез нея би се генерирал битов отпадък, който в последствие да бъде обработен в съответното депо. Достигайки до извод за недължимост на определената с акта такса битови отпадъци, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на Община Добрич, направените в касационната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предложение първо АПК, Върховният административен съд