Решение № 6395 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4666/2012 г.

Решение № 6395 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4666/2012 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" срещу решение № 34/13.02.2012 г., постановено от Административен съд - Добрич по адм. дело № 805/2011 г. Касаторът поддържа в жалбата си, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - "Георги Бенковски 2000" АД, с. Бенковски, обл. Добрич, чрез процесуален представител адв. Константин Караниколов, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и претендира обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Георги Бенковски 2000" АД срещу заповед № РД 09-1186/27.12.2010 г. на министъра на земеделието и храните, с която е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу отказ на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", обективиран в заповед № 01-РД/2679/17.08.2010 г., с която е отказано изплащане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. За да постанови този резултат е приел, че са налице множество нарушения на административния орган, които опорочават акта и съставляват основание за отмяна на оспорената заповед. Съдът е приел, че административният орган не е мотивирал заповедта, тъй като единствено посочването, че не са достатъчни средствата по бюджета за мярката, не съставлява конкретен мотив за постановения отказ. На следващо място, съдът е счел, че в административното производство са допуснати нарушения, както на материалния закон, така и на производствените правила. Посочил е, че отказът от финансиране е направен единадесет месеца след подаване на заявлението за подпомагане, като заповедта е издадена без да е осъществена никаква проверка за допустимостта и не е извършено формално класиране на заявленията, подадени в IV-тия прием, поради информацията в ИСАК за липса на бюджет. По изложените в тази връзка в решението съображения, съдът е отменил акта и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, обосноваващи наличието на касационни отменителни основания. Въз основа приложените доказателства, съдът правилно е приел, че "Георги Бенковски 2000" АД е подало заявление ид. № 08/121/03295 от 14.09.2009 г. за подпомагане по мярка 121 - "Модернизиране на земеделските стопанства", за проект с наименование "Закупуване на земеделска техника" в срока за IV -тия прием на заявления, определен съгласно заповед № 01-РД/1291 от 31.08.2009 г. за изменение на заповед № 01-РД/710/27.04.2009 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - до 30.09.2009 г. В посочените заповеди, освен начална и крайна дата за подаване на заявленията е определен на и бюджета на мярката за съответните приеми. За конкретния IV-ти прием е определен бюджет от 25 % от общия по мярката за 2010 г. плюс остатъка от предходния период. Съдът обосновано е приел, че не се установява по категоричен начин липсата на бюджет по мярка 121 извън гарантирания фонд, визиран като основание за постановения отказ, нито е осъществено препращане към друг акт на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" или негов помощен орган, в които евентуално да са обективирани фактическите основания за издаване на оспорената заповед. С оглед на това, законосъобразна е осъществената от първоинстанционният съд преценка, че заповедта не съдържа мотиви, в противоречие с изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК. Наред с горното следва да се отбележи, че формалната констатация относно липсата на бюджет не освобождава административния орган от законовото му задължение да разгледа и класира подадените заявления за обявения четвърти прием, още повече, че в случая не е постановено решение за спиране на приема на заявления за подпомагане в хипотезата на чл. 29, ал. 3 от Наредба № 8/3.04.2008 г. Приложената по делото докладна записка относно липсата на бюджет по мярка 121 след трети период на прием с вх. № 03-416/14510/23.12.2010 г. по регистъра на ДФ "Земеделие", както правилно е констатирано и от първоинстанционния съд е постъпила на дата, последваща издаването на оспорената заповед. Предвид това, обоснован е направеният извод, че от административния орган не са изяснени всички релевантни за издаване на заповедта обстоятелства, нито е доказано фактическото основание за издаване на заповед при условията на чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8/3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Издателят на индивидуалния административен акт е възпроизвел посочения текст - отказ поради недостатъчен бюджет, без да излага каквито и да било конкретни констатации във връзка с подаденото заявление, в т. ч. кога е установена липсата на бюджет, за кой точно бюджет става въпрос - за гарантиран или негарантиран, и има ли възможности за прехвърляне на средства от гарантирания бюджет, към негарантирания такъв, нито за предоставяне на средства от друг прием по същата мярка или от друга мярка. В обжалваната заповед не е отразено никое от визираните релевантни обстоятелства, нито е осъществено препращане към друг акт на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" или негов помощен орган, в които евентуално да са обективирани фактическите основания за издаване на оспорената заповед. Предвид това следва да се приеме, че наред с констатираните от административния съд пороци, заповедта не съдържа мотиви в противоречие с изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК. Същата е постановена и в противоречие с правилото на чл. 29, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Наредба № 8/3.04.2008 г., че изпълнителният директор следва да издаде решение за спиране на приема на заявления, а съобщението за това се публикува най-малко 15 календарни дни преди спирането на приема. В конкретната хипотеза това задължение не е изпълнено въпреки твърденията на касатора, че негарантираният бюджет е бил изцяло изчерпан още в третия прием на заявления за подпомагане, тоест още при отварянето на четвъртия прозорец не е имало никакви финансови средства за разпределение по мярка 121, който факт е налагал издаването на решение за спиране на приема и надлежното му оповестяване. Не могат да бъдат възприети и доводите на касатора, основани на обстоятелството, че в случая бюджетът е бил изцяло изчерпан. Цитираното от издателя на заповедта правно основание по чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8/3.04.2008 г. визира не "пълната липса и изцяло изчерпан бюджет", а "недостатъчен бюджет по мярката", поради което съдът приема, че двете хипотези са приравнени с посочената разпоредба, а оттам и правните последици при липсата на бюджет и недостатъчен бюджет, следва да са едни и същи. Издателят на оспорената заповед също се позовава не на пълната липса на бюджет, а на "недостатъчен бюджет по мярката". Предвид изложеното настоящият състав приема, че обжалваното решение е правилно. Направеният от съда краен извод за незаконосъобразността на оспорената заповед кореспондира с приобщения по делото доказателствен материал и приложимия закон. Тъй като не са налице релевираните касационни отменителни основания, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените в настоящото производство разноски. Поради това касаторът следва да бъде осъден да му заплати такива в размер на 2000 лв, изплатено адвокатско възнаграждение, установени по представения договор за правна защита и съдействие от 15.10.2012 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,