Решение № 17061 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15767/2011 г.

Решение № 17061 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15767/2011 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 267, ал. 8 от Изборния кодекс, във връзка с чл. 208 - чл. 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Ангел Александров Асенов от с. Априлово, Община - Попово, подадена чрез пълномощник адв. Стефан Петков против решение № 142 от 18.11.2011 г. по адм. д. № 206/2011 г. на Административен съд - Търговище, с което е потвърдено решение от 31.10.2011 г. на Общинска избирателна комисия /ОИК/ - Попово, за обявяване на Сергей Иванов Стоянов за избран за кмет на кметство с. Априлово, Община - Попово, както и е осъден да заплати на Сергей Стоянов разноски по делото в размер на 150 лв. Излага доводи, че решението противоречи на материалния закон - чл. 4, ал. 5 от ИК, след като спечелилия кандидат за кмет не живее на територията на Република България. Излага, че съдът не е събрал относими към спора доказателства, както и не е съобразил справка на МВР относно задграничните пътувания на Сергей Стоянов. Твърди, че не са налице предпоставките на пасивно избирателно право по отношение на Сергей Стоянов, поради и което избора е недействителен. Излага, че неправилно са присъдени разноски в полза на заинтересована страна в процеса, като се позовава на чл. 78, ал. 10 от ГПК. Моли, да бъде отменено обжалваното решение и се обяви избора на кмет на с. Априлово за недействителен. Ответникът - Общинска избирателна комисия - гр. Попово, с писмено становище на председателя оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Заинтересованата страна - Сергей Иванов Стоянов, с писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Излага, че съдът е проявил необходимата служебна активност и е уважил всички доказателствени искания на жалбоподателя, които последният е счел за необходимо да направи за да докаже твърдението си за липса на качеството уседналост на избрания за кмет на с. Априлово кандидат, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест. Смята, че доводът в касационната жалба, че съдът не е изяснил докрай фактическата обстановка, като не е изискал информация чрез посолството на Кралство Белгия за настоящия адрес на заинтересованата страна, щеше да бъде относим към релевираното касационно основание, ако жалбоподателят беше направил подобно доказателствено искане, съответно неуважено от първоинстанционния съд. Смята, че е недопустимо касационната жалба да се основава на липса на доказателства, което не е касационно основание. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 267, ал. 8 от ИК и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. С решение № 142 от 18.11.2011 г. по адм. д. № 206/2011 г. на Административен съд - Търговище, е потвърдено решение от 30.10.2011 г. на Общинска избирателна комисия - Попово, за обявяване на Сергей Иванов Стоянов за избран за кмет на кметство с. Априлово, Община - Попово, както и е осъден жалбоподателят да заплати на Сергей Стоянов разноски по делото в размер на 150 лв. С обжалваното решение съдът е приел, че при провеждане на избора за кмет на с. Априлово не са допуснати нарушения, които да обуславят опорочаване на изборния процес, поради което е потвърдил решението за обявяване на избора за кмет. Касационният жалбоподател е изложил доводи за наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение приема доводите на касационния жалбоподател за неоснователни, като в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд е преценил всичките доказателства по делото и е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху приложимия материален закон. Производството на основание чл. 267, ал. 1 от ИК е образувано пред административния съд по жалба на Ангел Александров Асенов кандидат за кмет на с. Априлово, Община - Попово издигнат от ПП "Ред, законност и справедливост" против решение от 31.10.2011 г. на Общинска избирателна комисия - Попово, с което е обявен изборният резултат за избор на кмет на кметство с. Априлово, като за избран е обявен - Сергей Иванов Стоянов, издигнат от ПП "Българска социалистическа партия". Установена е процесуалната легитимация на жалбоподателя и допустимостта на жалбата. По съществото на административноправния спор е установено, че по протокол от 31.10.2011 г. на ОИК - Попово, въз основа на протокол от 30.10.2011 на СИК № 022 - с. Априлово, са отразени резултатите от гласуването, като от общо гласувалите 222 избиратели, за действителни гласове /бюлетини/ са определени - 212, а за недействителни - 10. От действителните гласове за жалбоподателя са гласували 102, а за Сергей Иванов Стоянов - 147. В протоколите на СИК и ОИК е отразено, че няма жалби и възражения при провеждане на избора. Въз основа на протокола на ОИК с решение от 31.10.2011 г. е обявен резултата от избора. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушение на материалния закон при приложение на чл. 4, ал. 5 от ИК. Обективно съдът е съобразил писмените доказателства по делото, а именно две удостоверения изх. № 206352 и 206353/14.11.2011 г. на Община Попово за постоянен и настоящ адрес на лицето Сергей Стоянов, от които е видно, че от 21.06.2007 г. е с постоянен и настоящ адреса - с. Априлово, ул. "Таню Войвода" № 27, както и справка от ОС на МВР - Търговище, от която е видно - стр. 33 - вх. № 1294/14.11.2011 г., че Сергей Стоянов е пътувал извън страната през месец януари 2011 г. два пъти, през м. юни и м. юли 2011 г. При тези фактически установявания съдът е съобразил материалноправните предпоставки за упражняване на пасивно избирателно право /правото да бъдеш избиран/ и е извършен контрол за законосъобразност относно твърдението на жалбоподателя, че кандидатът Сергей Стоянов не живее постоянно на територията на Република България и няма настоящ адрес в населеното място, което обуславя недействителност на избора. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно. С чл. 4, ал. 5 от Изборния кодекс са въведени изисквания към кандидатите за кметове на населени места, при упражняване правото да бъда избирани, а именно: да са български граждани, които нямат друго гражданство в държава извън Европейския съюз, да са навършили са 18 години към изборния ден включително, да не са поставени под запрещение, да не изтърпяват наказание лишаване от свобода и да са живели най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място. Принципът за "уседналост" не е легално дефиниран, но нормативно е заложен с поясняващия текст по § 1, т. 5 от ДР на ИК относно изискването за живеене - българският гражданин, да има адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на територията на съответната община или кметство към дата 6 месеца преди датата на произвеждане на изборите. Освен това в съответствие с § 10, ал. 4 от ПЗР на ИК - при произвеждане на изборите през 2011 г., право да бъдат избирани за кметове имат българските граждани, които са живели най-малко през последните 4 месеца в съответното населено място, като разпоредбите на чл. 4, ал. 5 и § 1, т. 5 се прилагат съответно към дата 4 месеца. Следователно при провеждане на изборите за 2011 г. за упражняване на правото да бъдат избирани в съответното населено място е приложим срока от 4 месеца за "уседналост". Последователна е практиката в тази връзка на Конституционния съд по Решение № 12 от 1996 г. по к. д. № 13 от 1996 г. , Решение № 3/2001 г. по к. д. № 16/2000 г. и Решение № 4/2011 г. по к. д. № 4/2011 г. относно въвеждането на изискване за "живеене" в съответно населено място и възможността за упражняване на правото на българските граждани да бъдат избирани. Изводите на решаващия съд относно спазването на изискването "за уседналост" за конкретния кандидат за кмет Сергей Стоянов съответстват на законовото изискване и на конкретните фактически установявания въз основа на удостоверения за постоянен и настоящ адрес и справка от МВР за извършените пътувания извън страната. Посочените писмени доказателства не са оспорени и в съответствие с чл. 179 от ГПК /във връзка с чл. 144 АПК / имат материална доказателствена сила за фактите, които са отразени в тях, поради което следва да се приемат за установени. Опровергаването на фактите не е осъществено от жалбоподателя, който оспорва административния акт, поради и което следва да се приеме, че са налице предпоставките за упражняване на пасивно избирателно право от кандидата Сергей Стоянов. В касационното производство не са представени нови писмени доказателства /чл. 219, ал. 1 от АПК/, които да обуславят извод за нарушение на материалния закон при обективно установени фактически обстоятелства от първоинстанционния съд /чл. 220 от АПК /. Следва да се отбележи, че съдът е извършил и цялостен контрол за законосъобразност на изборния процес в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК, при който не е установил нарушения обуславящи извод за недействителност на избора. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неправилност на обжалваното решение в частта, в която е осъден да заплати разноски на заинтересованата страна по делото. Съдът е приел, че в съответствие с чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК се дължат разноски на конституирания като заинтересованата страна Сергей Стоянов, с оглед изхода на делото. Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК регламентира отговорността за разноски с оглед резултата от приключилия административноправен спор като на страната /включително конституираната като заинтересована страна/, за която административния акт е благоприятен се дължат разноски. Разпоредбата на чл. 78, ал. 10 от ГПК, съгласно която на третото лице помагач /заинтересована страна/ не се присъждат разноски е относима за случаите, когато административният акт е неблагоприятен за тази заинтересована страна. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са допуснати твърдените от касатора нарушения обуславящи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и при проверката в съответствие с чл. 218 от АПК не се установиха пороци на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение