Решение № 10741 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8084/2015 г.

ВАСV отделение13.10.2016 г.докладчик Илияна Дойчева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 681 от 11.05.2015 г., постановено по адм. д. № 87/2015 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 10741 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8084/2015 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Басейнова дирекция Западнобеломорски район Благоевград против решение № 681 от 11.05.2015 г., постановено по адм. д. № 87/2015 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Д. Д. Т. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд обявява за неистински документ удостоверение № ЛС-06-20/26.03.2015 г. и осъжда Басейнова дирекция Западнобеломорски район Благоевград да заплати на Д. Д. Т. сумата 3 580 лв., представляваща обезщетение за времето, през което служителят остава без работа поради незаконното му уволнение, ведно със законната лихва, считано 17.12.2014 г. до окончателното й заплащане, както и направените по делото разноски. Решението в частта му, с която е обявено за неистинско удостоверение № ЛС-06-20/26.03.2015 г., издадено от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район Благоевград, е незаконосъобразно. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че изявлението направено в документа е неистинско. С последният се удостоверява, че към момента на възстановяването му на длъжност на Д. Т. е определено месечно възнаграждение в размер на 700 лв. Доказателства опровергаващи този факт по делото не са ангажирани. Така определеното възнаграждение може да е неправилно, но този факт не се отразява върху действителността на удостоверението. Ето защо решението в тази му част е постановено в нарушение на материалния закон и следва да се отмени. Решението в останалата му част, с която е осъден касатора да заплати на Т. сумата 3 580 лв., представляваща обезщетение за времето, през което служителят остава без работа поради незаконното му уволнение, ведно със законната лихва, считано 17.12.2014 г. до окончателното й заплащане също е постановено в нарушение на материалния закон. Безспорно установено по делото е, че за период от шест месеца след прекратяване на служебното му правоотношение Д. Т. не работи. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отменена с влязло в сила решение на 17.12.2014 г. и същият е възстановен на длъжност на 22.12.2014 г. Следователно налице са изискванията на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) за присъждане на обезщетение в размер на основната му заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно за срок от шест месеца. Основният спорен въпрос по делото е относно размера на основното възнаграждение на служителя, определен към момента на възстановяването му на длъжност. От приетото по делото заключение на назначената съдебна експертиза е установено, че към момента на възстановяване на Т. на длъжност, служителят Г. И. Ж., изпълняващ същата длъжност получава месечно възнаграждение в размер на 830 лв. Експертизата не е оспорена и въз основа на нея съдът определя размера на шестмесечното обезщетение на Т. От събраните по делото доказателства - фиш за изплатена заплата за месец септември 2012 г., както и поименно длъжностно разписание, в сила от 10.08.2012 г. е установено, че жалбоподателят преди прекратяване на служебното му правоотношение получава заплата в размер на 700 лв., а останалите двама служители, изпълняваща същата длъжност получават към 10.08.2012 г. основни заплати, както следва И. М. в размер на 750 лв. и Г. Ж. в размер на 830 лв., като последният продължава да получава същата заплата и към момента на възстановяване на Д. Т. на работа. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация (в редакцията й към момента на възстановяване на служителя на длъжност) основната месечна заплата се определя по нива и степени съгласно приложение № 1, като се отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалният опит. Нормите на чл. 3, ал. 3 и 4 регламентират, че нивата на основните месечни заплати се определят въз основа на длъжностните нива в Класификатора на длъжностите в администрацията, като всяко ниво на основните месечни заплати за длъжност включва шест степени, всяка от които има минимален и максимален размер на основната месечна заплата на служителите, заемащи длъжности в съответното ниво. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от наредбата сочи, че индивидуалните основни месечни заплати на служителите на пълно работно време не може да са по-ниски от минималния размер и по-високи от максималния размер на основната месечна заплата за съответното ниво и степен на основната месечна заплата по приложение № 1. От изложеното следва, че в противоречие с нормативната уредба съдът приема, че базата за присъждане на обезщетение на Т. следва да бъде определената индивидуална основна заплата на друг служител, заемащ същата длъжност. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че определената индивидуална основна заплата на служителя към момента на възстановяването му е в съответствие с цитираните норми. Очевидно оспорвайки удостоверението, в което е посочен размера на основната заплата жалбоподателят изразява несъгласие с така определения размер, поради което съдът неправилно не събира доказателства, установяващи, че основната заплата на жалбоподателя е съобразена с изискванията на нормативната база. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно, поради което същото следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да назначи съдебно-икономическа експертиза със задача вещото лице, след като се запознае с личното досие на служителя и на останалите служители, заемащи същата длъжност, вътрешните правила за заплатите на административната структура, поименното длъжностно разписание, в сила към 22.12.2014 г. и въз основа на разпоредбите на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация да даде заключение дали определения размер на индивидуална основна заплата на Д. Т. към датата на възстановяването му на длъжност съответства на нивото на длъжността, професионалния опит и квалификацията на жалбоподателя като съобрази и заплатите на служителите, назначени на същата длъжност, а ако не е да даде заключение за размера на основната заплата на Д. Т. към момента на възстановяването му на длъжност, като се вземе предвид нивото на длъжността, професионалния опит и квалификацията му съобразно изскванията на наредбата. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК същото следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предвид изхода на делото разноски на касатора не следва да се присъждат. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 104, ал. 1