Решение № 6616 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4942/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Р., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адв. Р. Георгиев от САК, против Решение 3134/01.04.2025 г., постановено по адм. дело 473/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Решение 1586/12.02.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество се излагат твърдения, че понастоящем на територията на Сирия било налице безогледно насилие спрямо цивилното население, вследствие продължаващите въоръжени конфликти, поради което по отношение на чужденеца били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по реда на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Наред с това според касатора съдът не е взел предвид, че административният орган не е обсъдил всички факти и обстоятелства от бежанската история на молителя, в това число опасенията му за отбиване на военна служба, което е довело административния орган, а и съда до неправилния извод, че по отношение на чужденеца не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 и ал. 5, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Наред това в съдебно заседание, в хода на делото по същество - касационният жалбоподател посочва, че не може да отиде да живее на друго място в страната, тъй като съществува отношение на сегрегация спрямо кюрдите в Сирия, както и че кюрдите са преследвани, поради известни несъвпадения по отношение на религията исляма. В заключение моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Хасково, и вместо него - да постанови друго такова, с което на чужденеца да се предостави статут на бежанец или хуманитарен статут. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез своя процесуален представител - юрк. Е. Хичовски, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество, като представя справка с вх. МД-02-194/03.04.2025 г., съдържаща информация за отбиване на редовната военна служба както и информация за това кои лица подлежат и кои се освобождават от редовна военна служба, както и какъв е срокът ѝ, справка с вх. МД-02-262/19.05.2025 г. и справка с вх. МД-02-159/14.03.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 14.03.2025 г. и към 19.05.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Хасково била законосъобразността на Решение 1586/12.02.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на А. Р. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че А. Р., с [ЛНЧ], бил роден на [дата]. в [населено място], обл. Хасака, Сирия, гражданин на Сирия, етническа принадлежност [заличен текст], религия [заличен текст], семейно положение женен, с едно дете. Прието е за установено, че същият бил напуснал страната си на произход Сирия на 10.08.2024 г., влизайки нелегално в Турция, където е останал двадесет дни, след което на 02.09.2024 г. влязъл нелегално в Република България, преминавайки през телена ограда с помощта на стълба, останал в гората един ден, след което бил откаран до гр. София, където сам се предал. Прието е, че в интервюто чужденецът изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, нито с официалната власт в страната си, не участвал в политически партии или организации, не бил заплашван и не му било оказвано насилие, като не е отбил военната си служба и не е бил търсен за това, но подлежал на мобилизация. Посочил е също така, че причината за напускане на държавата му по произход била свързана с войната. Причината да подаде молба за международна закрила в България била, че България била сигурна страна, в която искал да живее със семейството си. Изложил е също така, че ако управлението се смени - би се завърнал в държавата си по произход. В административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС била изготвена справка с вх. МД-02-60/29.01.2025 г. относно Сирийската арабска република, като било представено и становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват възражения да се предостави закрила на чужденеца. В съдебно заседание за изясняване на обстоятелствата по делото от органа също били представени справка с вх. МД-02-159/14.03.2025 г. и справка с вх. МД-02-77/03.02.2025 г. При тази фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, като в него се сочат както фактическите, така и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, а също и при правилно приложение на материалния закон. На първо място административният съд е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на А. Р.. Прието е, че молителят не е заявил конкретни причини, обуславящи предоставяне на закрила по чл. 8 от ЗУБ, а изложените такива - не можело да се приемат за обосновано опасение от преследване. При анализ на общодостъпните източници за актуалното положение в Сирия след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Башар Асад, а също и на приложената в съдебното производство справка с вх. МД-02-159/14.03.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, е прието, че са налични данни за спорадични проблеми със сигурността, които, обаче не са обхванали значителни територии в държавата, за да се приеме, че е налице преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, изразяващо се в изключително насилие, като освен това - от страна на официалната сирийска власт са били положени усилия за овладяване на положението. Изведен бил извод, че настъпилите нови обстоятелства не били довели до съществена промяната в обществено политическия живот в Сирия, която, рефлектираща пряко върху гражданите ѝ досежно наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ, като от различните информационни източници липсвали данни към момента на постановяване на съдебния акт в Сирия да са били регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които да са били непропорционални или дискриминационни, да е бил налице отказ на съдебна защита, изразяващ се в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Прието било също, че липсвали данни спрямо молителя да е осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход, не били налице и заплахи или оказано насилие, а също и осъдителна присъда или преследване по етнически или религиозни причини в Сирия. Наред с това според съда заявеният факт в хода на проведеното интервю, че не е отбил военна служба също не представлявал основание за опасение от преследване, тъй като в източниците на информация за Сирия не се съдържали данни за мобилизация, като дори да имало такива - то това не било масова практика. Прието било също така, че по делото липсвали данни и не се установявало от други източници на информация, в периоди преди и около напускането от жалбоподателя на Сирия в тази страна да са били осъществявани акции по частична или масова мобилизация на лица, от армия или от други субекти там. Според съда опасенията на оспорващия, че може да бъде мобилизиран не били достатъчни за да се направи извод, че трябва му бъде предоставен статут на бежанец, тъй като хипотетичната вероятност той да бъде част някоя армия или друга организация в Сирия не обосновавала автоматично наличието на реална заплаха от преследване. На следващо място съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в разглеждания случай не се навеждала като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След обсъждане на данните и доказателства по делото, съдът е приел, че хипотезите, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, не били налице. Наред с изложеното съдът е приел, че по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ административният орган е извършил преценка на обстановката в страната на произход на чужденеца, а също и на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с член 2, б. д от същата директива, в резултат на което е достигнал до заключение, че промяната в политическата и икономическата ситуация в Сирия била по - скоро в посока подобрение на условията за живот и безопасност. Анализирайки доказателствата по делото, в т. ч. информацията за личното положение на молителя, а също и представените в съдебното производство справки, първоинстанционният съд е споделил изводите на органа, че към момента на постановяване на административния, а и на съдебния акт, не можело да се обоснове извод, че в Сирия имало безогледно насилие, което да достига толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че със самото му присъствие на територията на съответната страна или евентуално на съответния район лицето се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Предвид информацията в справките и данните от други общодостъпни, източници на информация, съдът е приел, че като цяло било налице подобряване на общата обстановка в Сирия, като поемането на държавната власт в страната от нови субекти не променя положението в негативна насока, а дори напротив - тенденциите за общото положение в Сирия били по - скоро положителни новите управляващи били съсредоточени върху възстановяването на Сирия и нейните институции след отстраняването от власт на Башар Асад. Наред с това от информацията, съдържаща се в представената в съдебното производство справка, било видно, че в бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН от 7 март 2025 г. било отразено, че по данни на Комисариата към 6 март 2025 г. около 301 967 души се били завърнали в Сирия през съседни държави от началото на декември 2024 г. насам, а по данни от 26 февруари 2025 г. 885 294 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Освен това налице били данни за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Башар Асад. Предвид всичко изложено съдът е приел, че не са налице разширенията, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12 по тълкуването на чл.15, б. в от Директива 2011/95/ЕС, които се преценявали във връзка с прилагане разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. На следващо място съдът е намерил за неоснователни твърденията на молителя за липса на мотиви относно съществуващата невъзможност на чужденеца да пътува в Сирия и да се установи в конкретен регион на страната, тъй като същите не се подкрепяли с доказателства, каквито съгласно чл. 4, § 2 във връзка с § 1 във връзка с чл. 8, § 2 и § 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г., държавата - членка можело да счита за необходими при преценяването на молбата за международна закрила. Предвид изложеното съдът е отхвърлил доводите за издаване на решението в нарушение на чл. 8, § 2 от посочената директива, в това число и с оглед вземането под внимание на общите условия в достъпните сирийски провинции и личните обстоятелства на кандидата за закрила. На последно място е прието, че липсват и предпоставките за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ, тъй като от страна на молителя не се сочели твърдения, подкрепени с доказателства в обратния смисъл. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - Хасково е правилно и законосъобразно. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. На първо място следва да се посочи, че правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на А. Р.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Единствените мотиви за напускане на Сирия, които изтъква кандидатът за закрила, са войната и възможността да бъде взет за военна служба, като последното не е било подкрепено с никакви конкретни обстоятелства дали е търсен или дали е получил повиквателна за реално отбиване на военна служба. В действителност тези притеснения не са продиктувани от реални действия от страна на сирийската армия и власт. В проведеното на 07.01.2025 г. интервю същият сочи единствено икономически причини за напускане на Сирия, като на практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти. По отношение на направеното от касационния жалбоподател в съдебно заседание за първи път пред касационната инстанция твърдение, че не може да отиде да живее на друго място в страната, тъй като съществува отношение на сегрегация спрямо кюрдите в Сирия, както и че кюрдите са преследвани, поради известни несъвпадения по отношение на религията исляма, настоящата съдебна инстанция съобрази, че видно от протокола от проведеното интервю чужденецът изрично е заявил, че не е имал никакви проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност. В хода на административното производство лицето е информирано писмено, на разбираем за него език, за реда, по който се развива производството, за неговите права и задължения, като чужденецът е дал съгласие за провеждане на интервюто, осигурен му е бил преводач, посредством преводът на който му е дадена възможност да изложи бежанската си история. След провеждане на интервюто протоколът му е прочетен на разбираем за него арабски език, като с подписът си е удостоверил, че няма забележки по него. В тази връзка противно на изложеното в хода на делото по същество - именно от данните по делото и изявленията на самия касатор се налага изводът, че причините му да напусне страната си по произход са с икономически характер и са свързани със стремежа му към по-добър живот обстоятелства, които не обуславят предоставянето на търсената международна закрила. Версията, че лицето, че кюрдите са преследвани, поради известни несъвпадения по отношение на религията исляма, както и че не може да се живее на друго място в страната, тъй като съществува отношение на сегрегация спрямо кюрдите в Сирия, е развита за първи път в касационното производство, като същата противоречи на изложените в бежанската история твърдения. Тези противоречия определят несъстоятелност на тази версия. Освен това следва да бъде посочено, че съгласно представена пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-194/03.04.2025 г., съдържаща информация за отбиване на редовната военна служба както и информация за това кои лица подлежат и кои се освобождават от редовна военна служба, както и какъв е срокът ѝ, през февруари 2025 г. няколко източника съобщавали, че назначеният за президент на преходния период Ахмед ал Шараа е обявил, че премахва задължителната военна служба и вместо това разчита на доброволно набиране на войници. В статия на арабски език на Шведският център за информация (SCI) войниците, подофицерите и офицерите щели да се набират чрез интензивни програми, които се отклонявали от традиционните академични стандарти и правила за обучение, като този процес имал за цел да ускори обучението на военни и на служители на силите за сигурност, за да отговори на потребностите на новата държава. Освен това според официални източници на провинция Тартус, която е отрекла слуховете за призоваване и наемане на мъже за военна служба, военната служба в Сирия вече била доброволна. На следващо място - обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на А. Р. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай оспореният административен акт е издаден при съобразяване на Решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ от административния съд е извършен анализ на предоставената от А. Р. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административният съд подробно е обсъдил данните в представената в административното производство справка на дирекция Международна дейност при ДАБ, на която се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията, съдържаща се в представените в съдебното производство справки, а също и тази от общодостъпни източници за ситуацията в Сирия, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените пред касационната инстанция справки с вх. МД-02-262/19.05.2025 г. и с вх. МД-02-159/14.03.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 14.03.2025 г. и към 19.05.2025 г. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият А. Р. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е имал проблеми с официалните власти, армията или полицията в Сирия, не е бил задържан, съден или осъждан, не твърди също така срещу него да са били отправяни заплахи. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Наред с изложеното - предвид наличната информация за актуалното положение в Сирия, неоснователно в касационната жалба се навеждат доводи, че в административното производство липсвала обоснована преценка на възможностите за пътуване и за установяване на чужденеца в Сирия. Тук трябва да се отбележи, че твърденията на лицето не са подкрепени с доказателства, каквито съгласно чл. 4, § 2 във връзка с § 1 във връзка с чл. 8, § 2 и § 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г., държавата-членка може да счита за необходими при преценяването на молбата за международна закрила. На следващо място правилно административният орган е приел, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, съгласно която разпоредба Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. . Последователно и безпротиворечиво е разбирането на Върховния административен съд, че под други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 от ЗУБ, въз основа, на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини, обаче, следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Според настоящия състав - от данните по делото е видно, че в случая такива причини не се установяват по отношение на А. Р.. Посочените от молителя причини за напускане на страната му по произход не могат да бъдат окачествени като други причини от хуманитарен характер по смисъла на горната норма. На последно място следва да се посочи, че предвид липсата на твърдения от страна на молителя член на неговото семейство да е с предоставена международна закрила правилен и обоснован е изводът на административния орган, а и на съда, че не са налице и основанията, предвидени в хипотезата на чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 1586/12.02.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на А. Р. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд - Хасково е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,