Решение № 8562 от 12.9.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, чрез процесуален представител, против решение 6026 от 20.10.2022 г., постановено по адм. дело 2538/2022 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на Л. Танева е отменена негова заповед РД-15-56 от 22.02.2022 г. Касаторът по подробно изложени съображения навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Л. Танева, чрез адв. Василев оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Подробни съображения излага в писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед РД-15-56 от 22.02.2022 г. на министъра на земеделието, с която на основание чл. 107, ал. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Л. Танева на длъжност главен експерт" в отдел Политика и методология", дирекция Биологично производство" на Министерството на земеделието, с ранг III младши за държавен служител, считано от 23.02.2022 г. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при недоказаност на основанието по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, респективно при липса на изискуемата в чл. 18, ал. 1 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /Наредбата; НУРОИСДА/ мотивираност при оценяването. Въз основа на представените по делото доказателства и ангажираните такива в неговия ход, административният съд е приел, че не са установени по категоричен и несъмнен начин фактическите основания, довели до издаване на оспорената пред него заповед. Приел е, че при оценяването не са посочени обективно установими факти и обстоятелства, иизложени са само общи и абстрактни фрази, както и декларативни изводи за установено неизпълнение на служебни задължения, които не могат да бъдат проверени. В заключение решаващият съд е достигнал до извод за незаконосъобразност на прилагането на чл. 107, ал. 2 ЗДСл при издаване на оспорената заповед, като е приел, че същата е издадена при неправилно приложение на материалноправните изисквания по чл. 14, ал. 1, чл. 15, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 5 от НУРОИСДА, като я е отменил при наличие на отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл предвижда, че органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата процедурата по атестирането чрез ежегодно оценяване на изпълнението на длъжността на всеки служител в държавната администрация се извършва от оценяващ ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител и на синдикалната организация на работниците и служителите в администрацията. Оценяването на изпълнението на длъжността обхваща периода от 01 януари до 31 декември на съответната година и включва следните етапи: 1. изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план в началото на периода; 2. междинна среща и 3. заключителна среща и определяне на годишна оценка на изпълнението на длъжността. Годишната оценка следва да отразява степента на изпълнението на целите на индивидуалния работен план и показаните компетентности за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия ръководител безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 16-20 НУРОИСДА). Съгласно чл. 76, ал. 6 ЗДСл и чл. 9, ал. 3 НУРОИСДА целите в индивидуалния работен план на оценявания трябва да са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено и измерими по обем, качество и срокове. Изготвянето и съгласуването на индивидуалния работен план се извършват съвместно от оценяващия ръководител и от оценявания, като се отчитат основната цел, преките задължения, управляваните ресурси и компетентностите, определени в длъжностната характеристика на длъжността, заемана от оценявания (чл. 9, ал. 1 НУРОИСДА). В тази връзка, след анализ на представените доказателства в производството пред него, административният съд правилно е приел, че посочените цели в индивидуалния работен план са съобразени с компетентностите, определени в длъжностната характеристика на длъжността, заемана от оценявания, респективно липсва допуснато нарушение по смисъла на чл. 9, ал. 1 НУРОИСДА. По отношение на изводите на първоинстанционния съд за липса на мотивираност при оценяването, настоящият съдебен състав напълно споделя същите, като счита същите за правилни и обосновани. Нещо повече - касационният състав намира, че е налице противоречие между поставената крайна оценка и мотивите на оценяващия ръководител, както и коментара на контролиращия. Съгласно чл. 16, т. 5 от Наредбата годишна оценка "Неприемливо изпълнение" се определя, когато оценяваният едновременно: а) не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя; б) е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение 1 и приложение 1а. В тази връзка следва да се отбележи, че не само липсват данни, обективиращи неизпълнение на задълженията по смисъла на цитираната норма, но при мотивирането на оценяващият ръководител е посочено, че оценяваният е изпълнил преобладаваща част от задълженията си на нивото на изисквания за обем, качество и срокове, както и че същият е показал за преобладаваща част от компетентностите знания, умения и поведения, отговарящи на изискванията, посочени в индивидуалния му работен план. Последното от своя страна противоречи на коментара на контролиращия ръководител, който гласи обратното на посоченото от оценяващия такъв, а именно неизпълнение на преобладаваща част от задълженията си на нивото на изисквания за обем, качество и срокове, без посочване на конкретни данни и доказателства в тази връзка. Горното отново потвърждава правилността на извода на административният съд, че липсва безспорно установено реално неизпълнение на задълженията на служителя на нивото на изискванията за обем, качество и срокове, както и че служителят е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, които не отговарят на изискванията в приложение 1 и приложение 1а от Наредбата. Правилно АССГ е обосновал извод за липса на посочени конкретни и измерими изисквания към изпълнението на длъжността, както и на посочени фактически констатации, довели до поставената крайна оценка. От посочените причини за поставянето на оценка неприемвливо изпълнение, в това число липса на инициативност и желание, вкл. и участие във вътрешноведомствени експертни работни групи по въпроси, свързани с биологичното производство, както и отделянето на повече време от необходимото при търсенето на различни източници на информация, не може да се направи категоричен извод за неизпълнение на задълженията от оценявания. Следва да се отбележи, че посоченото от органа като причина за ниското оценяване противоречи и на изложеното при проведената междинна среща, от което възниква още по-голяма необходимост от посочване на безспорно установени и установими данни, довели до конкретни констатации през втората половина на оценявания период, които да водят до крайния извод за налагането на най-ниската оценка и последвалото прекратяване на служебното правоотношение на служителя на посоченото основание. При провеждането на същата не само, че липсва своевременна насока, критика и/или предложение за подобряване на дейността на служителя по нито един от изброените във финалния формуляр критерии и области /което е в нарушение на чл.12, ал. 2-4 от НУРОИСДА/, но и коментарът на оценяващия служител е изцяло с позитивен характер и говори за изпълнение на поставените задачи точно и в срок. Що се отнася до посочените конкретни преписки от контролиращия орган във финалния му коментар, то правилно административният съд е посочил, че това би било основание по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл за ангажиране на дисциплинарна отговорност, но не и такова, обективиращо ниското оценяване, особено предвид наличието на толкова спорни въпроси относно доказаността на фактическите основания, довели до издаване на Заповедта, както и фактът, че оценката е годишна т.е. следва да отразява изпълнението на задълженията за целия оценяван период, както правилно е отбелязал административният съд. След анализ на представените доказателства, както и съобразявайки изготвената съдебна експертиза в хода на първоинстанционното производство, решаващият съд правилно е заключил, че остават недоказани твърденията за по-малък брой изготвени писма, становища, документи и доклади от страна на оценявания. При липса на данни за конкретен брой обработени преписки от Танева, предвид невъзможността за генериране на данни за такива от системата, правилно е разгледан броя на тези, обработени от останалите служители, като броя им при част от служителите не се различава от този, посочен от контролиращия служител и касаещ Танева, което отново води до недоказаност и липса на безспорна установеност на твърдяното неизпълнение на задълженията на служителя. Правилен и обоснован е и извода на АССГ във връзка с проведената заключителна среща. Направените изводи в тази насока, като правилни и обосновани, се споделят от касационния състав. Правилно първоинстанционният състав е приел, че липсата на документирано обективиране на заключоителната среща съгласно чл. 13, ал. 3 от НУРОИСДА, то липсата му не може да обоснове сама по себе си незаконосъобразността на оспорения административен акт, като същата не се явява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Последното се подкрепя и от приетите свидетелски показания в първоинстанционното производство, въз основа на които е установено, че финално обсъждане се е състояло и не може да се приеме, че некоректното му отразяване е ограничило правото на защита на оценяваното лице. В заключение административният съд е стигнал до правилен извод за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед и я е отменил. Обжалваното решение като правилно, следва да бъде потвърдено с настоящото решение. Предвид изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да бъде уважена, като на Л. Танева следва да се присъдят разноски в доказан по делото размер на 1000 /хиляда/ лв. - заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.11.2022 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение