Решение № 8511 от 19.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3574/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на д-р Н. Недев Директор на областна дирекция по безопасност на храните, чрез юрк. Стоев срещу Решение 201/07.03.2025 г. постановено по адм. дело 269/2024 г. от Административен съд Разград, с което е отменена Заповед РД-11-765 от 02.12.2024 год. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните Търговище и Българска агенция по безопасност на храните е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решенето с доводи, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли обжалваното решение да се отмени. Ответникът по касация Квинс-Арго ЕООД, чрез адв. М. Андреева оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС - Разград е Заповед РД-11-765 от 02.12.2024 год. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните, с която е спряна цялата дейност на обект Пакетиращ център, Склад за сортиране, овоскопиране, маркиране, етикиране, съхранение и продажба на яйца, яйчни продукти с дейност сортиране, овоскопиране, маркиране, етикиране, съхранение и продажба на яйца, яйчни продукти с регистрационен номер на обекта BG2519007 в публичния национален електронен регистър на бизнесоператорите и обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни с адрес с. Козма презвитер, Стопански двор, област Търговище. За да отмени административният акт решаващият съд е изложил съображения, че заповедта е издадена от компетентен орган, но е формално незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, постановено е при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 АПК, което е довело до неговата материална незаконосъобразност и несъответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество с касационната жалба се правят оплаквания, които съдът от първата инстанция е разгледал и обсъдил подробно в мотивите си, споделени и от настоящата инстанция, към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от страните обстоятелства, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в производството по делото не е препятствано, а обжалваното решение е надлежно мотивирано. Правилни са изводите на съда, че в конкретния случай оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон, тъй като е налице несъответствие между посочената като правно основание за издаване на заповедта правна норма и диспозитива на заповедта. Посочената като правно основание за налагане на мярката разпоредба на чл. 138, параграф 2, б. й от Регламент (ЕС) 2017/625 не съдържа приложената с диспозитива на заповедта мярка, а от друга страна посочената в диспозитива на оспорената заповед мярка, която е регламентирана в чл. 138, параграф 2, б. и от Регламент (ЕС) 2017/625 не е предвидена за налагане в хипотезата на чл. 24, ал. 3 от ЗУАВ. Административният орган е посочил, че дружество не е изпълнило задължението си по чл. 15, параграф 1, букви а, в и г на Регламент /ЕС/ 2017/625, тъй като негови служители не са предоставили достъп до оборудването; транспортните средства, помещенията и другите места под негов контрол в обекта; стоките (храните от животински произход) под негов контрол (съхраняваните в обекта яйца); документи и всякаква друга относима информация, доколкото това е необходимо за извършването на официалния контрол или другите официални дейности в обекта. Следва да се посочи, че в разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от ЗУАВ не е предвидено в случаите на непредоставен достъп или съдействие по чл. 15, параграфи 1 и 2 от Регламент (EС) 2017/625, да се налага мярката по чл.138, параграф 2, б. и от Регламент (ЕС) 2017/625 При правилно установени факти съдът е достигнал до правилния извод, че процесната заповед е незаконосъобразна, издадена при неправилно приложение на материалния закон и следва да се отмени. Правилни са и изводите на съда, че заповедта е издадена в несъответствие с целта на закона. Наложената мярка е ПАМ по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания - спряна е цялата дейност на процесния обект, но не е посочен целесъобразният период от време на това спиране, както изисква разпоредбата. Регламентът изисква компетентните органи за предприемат необходимите действия с цел да се определят произходът и степента на несъответствието и да се установи отговорността на оператора, а когато вземат решение какви мерки да предприемат, да вземат предвид естеството на несъответствието и данните за предишни периоди относно операторите във връзка с осигуряването на съответствие. Липсата на определен целесъобразен период от време на наложеното спиране на дейността на дружеството води до незаконосъобразност на издадената заповед, защото не е спазено законово изискване за определяне на срок на действието на мярката. Липсват и мотиви, защо се налага точно тази мярка, каквото е изискването на чл. 138, § 3, буква а от Регламент (EС) 2017/625. След като законът изисква определяне на целесъобразен срок на действие на мярката, липсата на такъв води до незаконосъобразност на издаденото разпореждане и налага неговата отмяна само на това основание. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна и следва да се уважи, като се присъдят разноски в доказан по делото размер 5400 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение