Решение № 2565 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5446/2011 г.
ВАСVII отделение21.02.2012 г.докладчик т Таня Вачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 2.03.2011 г., постановено по адм. д. № 28/2011 г. Административен съд - Монтана. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2565 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5446/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Красимир Димитров Георгиев от с. Замфир, община Лом, против решението от 2.03.2011 г., постановено по адм. д. № 28/2011 г. Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № З-2826/14.12. 2010 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Монтана за изземване на свидетелството му за управление на моторно превозно средство на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на съдебнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Ответникът началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Монтана не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за неоснователна по същество. Първоинстанционният съд е изложил верни и правно обосновани съображения, че спрямо жалбоподателя са били осъществени признаците на фактическия състав на приложимата правна норма, поради което законосъобразно административният орган му е наложил оспорената принудителна мярка. За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление (чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП), което се издава от органите на Министерство на вътрешните работи. Свидетелството се издава при наличието на предвидените в закона условия. С него се удостоверява правоспособността на водача. Водач, на който са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Контролните точки служат от една страна за отчитане на извършените нарушения от водач, а от друга страна имат и санкционен характер, тъй като според чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, при отнемане на всички контролни точки, водачът губи правоспособността си. Целта на приложената принудителна административна мярка с превантивен характер е да осуети възможността на водача да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че по отношение на Красимир Георгиев са изпълнени предпоставките на чл. 171, т. 4 от ЗДвП за изземване на свидетелството му за управление на МПС, тъй като е загубил придобитата правоспособност поради отнемане на всички контролни точки и не е върнал свидетелството в съответното поделение на МВР. След като е обсъдил в съвкупност релевантните по делото факти, съдът е заключил, че спрямо жалбоподателя има издадени седем наказателни постановления за извършени нарушения по Закона за движение по пътищата, с които са му отнети съответния брой контролни точки, като общо на Дишов са отнети 41 контролни точки, поради което лицето е изгубило придобитата правоспособност и за него е възникнало задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Прието е, че наказателните постановления са влезли в сила. Връчени са лично на адресата и няма данни да са обжалвани в законоустановения срок. Установено е, че подадените жалби на 14.01.2011 г. срещу наказателни постановления № 3950/2008 г. и 1019/2006 г. са върнати на Георгиев като просрочени. Като е приел, че визираните в заповедта наказателни постановления са надлежно връчени и влезли в сила, съобразявайки отнемането на всички контролни точки на водача и неизпълнение на задължението на последния по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, първоинстанционният съд е достигнал до правния извод за законосъобразност на оспорената заповед. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление, същото се изземва. Законосъобразността на принудителната мярка изисква на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление. Касаторът не спори, че свидетелството не е върнато доброволно. Спорът е досежно другия правопораждащ факт - отнемането на контролните точки. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП контролните точки служат за отчет на извършените от водача нарушения. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения законодателят е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за установени нарушения. С Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат е определен максимален размер на контролните точки
и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от подзаконовия нормативен акт, контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Следователно, крайният правопораждащ релевантен факт за отнемането на контролни точки е влизането в сила на наказателното постановление, установяващо нарушението и размера и вида на наказанието. Съгласно чл. 64 от ЗАНН наказателните постановления влизат в сила, когато не подлежат на обжалване, не са обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. За да се установи, че дадено наказателно постановление не е обжалвано, е необходимо да се докаже по безспорен и категоричен начин, че адресатът на акта не е упражнил субективното си право на жалба. Последното възниква от деня на връчване на акта, както сочи чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Когато наказателното постановление е връчено лично на адресата и той твърди, че го е оспорил пред съда, безспорно негова е доказателствената тежест да установи по надлежен ред благоприятния факт, от който иска да черпи права. В случая, както правилно е прието в обжалваното решение, наказателните постановления № 3950/2008 г. и 1019/2006 г., двете на началника на РПУ - Лом, са надлежно връчени лично на адресата и са влезли в сила. С тях, за установени нарушения по Закона за движение по пътищата, на Красимир Георгиев са отнети съответно 10 и 8 контролни точки. Попълвайки преписката с относимите писмени доказателства, първоинстанционният съд е съобразил и отнетите точки с НП № 1117/2003 г. - 6 т.; НП № 724/2004 г. - 2 т.; НП № 268/2007 г. - 6 точки и НП № 721/10 г. - 7 точки. По делото не е представено цитираното в заповедта и съобразено от съда НП № 572/2005 г. на РУП - Айтос, с което - по твърдение на административния орган - са отнети 2 контролни точки на водача Георгиев. Броят на контролните точки е определен по силата на закона и не се променя. Водачът е получил пълният им размер при първоначално издаване на свидетелството за правоуправление, при действието на Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат При издаване на последващо свидетелство броят на контролните точки не се променя (чл. 2, ал. 2 от действащата Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. на министъра на вътрешните работи). Но и представените доказателства безспорно установяват, че на Георгиев са отнети всички 39 контролни точки за периода до издаване на оспорената заповед. При това положение, съгласно правилото на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водачът губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Неизпълнението на това задължение дава право на административния орган да приложи принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП и изземе свидетелството за правоуправление. Неизпращането на съобщение за отнемане на 2/3 от контролните точки по реда на отменената Наредба не е процесуално нарушение, което да опорочи акта до степен на неговата незаконосъобразност. То има уведомителен характер. Несъстоятелно е и възражението за некомпетентност на издателя на акта и изложените в тази връзка съображения на решаващия съд са съответни на закона. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на Красимир Георгиев, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.