Решение № 16444 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8564/2018 г.

Решение № 16444 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8564/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Ц. Тодоров от [населено място] срещу Решение № 2239 от 03.04.2018 г., постановено по адм. дело № 13645/2017 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Тодоров срещу Отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие рег. № УРИ 227 р-17319/13.11.2017 г., издаден от началника на Трето районно управление към Столична дирекция на вътрешните работи (РУ – СДВР). Касационният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Моли за отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на обжалвания административен акт. Ответникът – началникът на Трето РУ – СДВР, представляван от юрисконсулт Панайотова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения излага в представени по делото писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу решение, което подлежи на обжалване и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Ц. Тодоров срещу Отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие рег. № УРИ 227 р-17319/13.11.2017 г., издаден от началника на Трето РУ – СДВР на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). След обсъждане на представените по делото доказателства и доводите на страните съдът е заключил, че е осъществено посоченото в постановения отказ материалноправното основание за издаването му. Съдът е приел, че посочените от Тодоров обстоятелства не са от естество да мотивират нуждата от самоохрана, следователно не налагат необходимост за заявителя да притежава оръжие. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административното производство е започнало по искане за подновяване срока на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие. Независимо от това дали става въпрос за производство, инициирано по реда на чл. 76 ЗОБВВПИ (издаване на разрешение) или за такова по реда на чл. 87 от с. з. (подновяване на разрешение), във всеки случай заявителят следва да докаже наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на благоприятстващ лицето административен акт. В конкретния случай, при безспорно установената фактическа обстановка, съдът е достигнал до правнообоснован извод, че отказът е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Приел е, че лицето няма основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на разрешение. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и оплакванията на жалбоподателя. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства в подкрепа на възраженията на касатора, нито такива, обуславящи различно фактическо положение и правни изводи от възприетите от съда. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Доказването на необходимостта от съхранение, носенето и употребата на огнестрелно оръжие е в тежест на заявителя - да обоснове искането си и представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Изложените в касационната жалба доводи във връзка с многократни посегателства срещу личността и собствеността на заявителя не са доказани нито в административното, нито в първоинстанционното съдебно производство. Органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на заявителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Въз основа на събраните доказателства съдът правилно е приел, че те не сочат на потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето и имуществото на жалбоподателя и неговото семейство. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че оръжието му е необходимо, тъй като живее в рисков квартал, тъй като възприемането му би довело до издаване на разрешение за оръжие на неограничен кръг от лица, без извършването на конкретна преценка за съществуването на заплаха за сигурността и живота им. По изложените съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение