Решение № 8284 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1643/2013 г.

Решение № 8284 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1643/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Шопски" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, чрез адв. Петкова срещу решение № 207 от 17.12.2012 г. по адм. дело № 108/2012 г. по описа на Административен съд Кюстендил. Иска отмяна на решението като неправилно поради материална незаконосъобразност и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че необосновано съдът е приел, че по отношение имота реално са предоставени услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, тъй като такъв извод не може да се направи само въз основа на заповедите на кмета на общината по чл. 62 от ЗМДТ. По делото няма първични счетоводни документи, от които да е видно, че общината е осъществила дейности по сметосъбиране и сметоизвозване в района на недвижимия имот на касатора, представените пътни листове са неотносими към процесния имот и са с липсващи реквизити. Съдът е тълкувал едностранчиво представените по делото доказателства, като е направил неправилен извод за реалност на предоставените услуги. Иска отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразен процесният Акт за установяване на задължение по декларация, в частта в която е определено задължение за ТБО за периода 01.01.2008-31.12.2010 г., потвърден с решение на директора на дирекция "Местни приходи" при община Кюстендил. Ответникът директорът на дирекция "Местни приходи" при община Кюстендил, редовно уведомен, не се явява и изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Представените по делото доказателства - заповедите на кмета на общината, решенията на Общинския съвет за определяне на годишния размер на таксата, одобрената план-сметка за всяка дейност, както и изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), доказват реалност на предоставените услуги. Заявява, че не са налице касационни основания за отмяна, поради което оспореното решение следва да се остави в сила. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е частично основателна относно таксата, определена за услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистота на териториите, ведно със съответните лихви. Касационната жалба е неоснователна срещу отхвърлителното решение в частта относно таксата, дължима за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци и начислената върху нея лихва. С оспореното решение Административен съд- Кюстендил е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 12 от 25.01.2012 г., издаден от старши инспектор ПРК в Дирекция "Местни приходи" при община Кюстендил, в частта, в която е определено задължение за ТБО за периода 01.01.2008-31.12.2010 г., в общ размер на 5 147.20 лв., от които 4 139.36 лв. главница и 1 007.84 лв. лихви, потвърден с решение № 001 от 02.05.2012 г. на директора на дирекция "Местни приходи" при община Кюстендил. За да постанови този правен резултат, решаващият състав е приел за установено следното: Недвижимите имоти, за които са установени задълженията, представляват земя и сгради, находящи се в гр. Кюстендил, Северна индустриална зона, собственост на касационния жалбоподател, декларирани с декларации по чл. 17 и чл. 14 от ЗМДТ от 29.06.2010 г. Със заповеди № 1103 от 30.11.2007 г. - за 2008 г., № 1432 от 30.12.2008 г. - за 2009 г. и № РД-00-1768 от 26.10.2009 г. - за 2010 г. кметът на община Кюстендил са определени границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, както и честотата на сметоизвозване на територията на общината, като в границите на тези райони е включена и Северна промишлена зона, в която се намира процесният имот. С решения № 52 от 28.02.2008 г., № 383 от 26.02.2009 г. и № 579 от 28.01.2010 г. на Общински съвет Кюстендил за всяка от годините е приета план-сметка за разходите за чистота. Със свои решения № 35 от 14.02.2008 г., N 360 от 29.01.2009 г. и № 559 от 29.12.2009 г. Общинският съвет е определил размерите на ТБО за отделните услуги за всяка година. Представени са пътни листове на камион "МАН" с рег. № КН 8707. Съдът е разпитал като свидетели охранител при жалбоподателя и работник в обект, намиращ се в близост до обекта на жалбоподателя. Същите са дали показания, че камион на общината не е извозвал отпадъци на дружеството за процесния период, а собственикът на дружеството-жалбоподател е извозвал своите отпадъци със собствен БУС. Ценена е съдебна експертиза. Съдът е разпитал като свидетел издателя на оспорения акт Емилия Живкова Цветанова в о. с. з. от 11.09.2012 г. Първоинстанционният съд е направил извод, че административният акт е материалнозаконосъобразен и съобразен с целта на закона. Изложени са съображения, че по делото е доказано, че имотът попада в район, по отношение на който общината извършва услугата по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите и има доказателства за реално предоставяне на услугите. Направени са изводи, че след като жалбоподателят е задължен за такса за сметосъбиране и сметоизвозване, дължи и таксата за услугата обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа. Обжалваното решение е частично неправилно поради следните съображения: По делото е безспорно установено, че "Шопски" ООД е собственик на нежилищен недвижим имот от 2008 г., находящ се в гр. Кюстендил, Северна индустриална зона, за който е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ през 2010 г. Спорът по делото дължи ли се такса битови отпадъци за услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане чистотата на територии за обществено ползване. Защитната теза на жалбоподателя е, че услугите не са предоставяни реално по отношение на имота на дружеството. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ такса битови отпадъци се дължи за три отделни услуги: по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ размерът на таксата се определя в годишен размер с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, като на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Таксата като вид публично задължение се заплаща за реално предоставени услуги, а разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ регламентира хипотезите, при които не се дължат такси за трите услуги. Това е хипотезата, при която услугите не се предоставят от общината, а за обезвреждането на битовите отпадъци и поддържането на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци таксата не се дължи, когато няма такива. При съществуващата правна уредба с оглед чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на административния орган е да докаже както принадлежността на имота към територията на населеното място, в която се предоставят горните услуги, така и реалното им извършване. Необоснован и материално незаконосъобразен е правният извод на административния съд, че община Кюстендил имотът попада в район, в който общината е предоставяла услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за периода 2008-2010 г. Принципно е основателно оплакването, че предоставянето на услугите не може да бъде обосновано само със заповеди на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за определяне границите на районните и вида на услугите и решенията на Общински съвет Кюстендил за определяне размера на таксата за процесния период. По делото не са представени заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Цитирани са в решението на директора на Дирекция "МДТ", но тъй като не са приложени към административната преписка, нито са представени в съдебното производство, изводът на съда, че има определени такива райони и имота на жалбоподателя попада в тях, е необоснован. По делото са представени "ксерокс- копия от отчети на Общинско предприятие "Чистота" за процесните периоди от време. Първо тези отчети не са заверени, не отговарят на изискването на чл. 183 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК за "заверен от страната препис" и поради това не са допустими доказателства. Второ- не съдържат обстоятелства, релевантни за спора, защото в графите са посочени само размери на парични средства по пера. Дали е извършена реално услугата не може да се установи само с тези отчети. Административният орган е представил пътни листове за доказване на извършени маршрути във връзка с дейност по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистота. Пътните листове не са попълнени с маршрути на автомобилите, липсват данни с тях да е извършвана и услугата поддържане на чистота. В тези документи е отразено, че маршрутът е "из града", като липсват посочени райони, обекти или улици. От съдържанието на тези писмени доказателства не може да направи извод, че услугата сметосъбиране и сметоизвозване е извършвана в района на имота на касационния жалбоподател. Липсват каквито и да било други писмени доказателства за реалното предоставяне на услугата. Изводът, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване реално не е предоставяна, се подкрепя и от заключението на вещото лице, според което в счетоводството и в архива на ОП "Чистота" няма графици за извозване на боклука, нито договори за вида и броя на съдовете за смет. Разпитаните по делото свидетели, дават показания, че през процесния период не е извършвано сметосъбиране и сметоизвозване от страна на община Кюстендил в района. Управителят на дружеството е организирал сам извозването на отпадъците. Контейнерите за боклук, за които свидетелите дават показания не е ясно дали се намират в района, където е имота на жалбоподателя. Необоснован е изводът на административния съд за дължимост на такса за услугата по поддържане чистотата на територията. На първо място, липсват заповедите на кмета на община Кюстендил по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за процесния период 2008-2010 г., за да бъде извършена проверка дали е предвидена услуга по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за район "северна индустриална зона". Не са представени и конкретни доказателства за извършване на тази услуга. Неправилно административният съд се е позовал на приложените по делото план-сметки за разходите за чистотата, като е приел, че същите обосновават реалното извършване на този вид услуга. План-сметките се отнасят за прогнозни дейности. Освен това не са заверени от страната писмени доказателства по реда на чл. 183 от ГПК и не могат да бъдат доказателства по делото. Не е доказано и извършване на мероприятия и фактически дейности по поддържане на чистотата на територията на общината. Следователно като е приел, че се дължи такса и за услуга по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, съдът е постановил неправилно и в тази част решение. При така установените факти, настоящият съдебен състав намира, че в тази част решението на АС- Кюстендил е неправилно като противоречащо на чл. 71, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ и следва да бъде отменено, като по същество АУЗД следва да се отменят начислените такси за сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистота на терените за обществено ползване за периода от 1.01.2008 г. до 31.12.2010 г., ведно с начислените лихви. Решението на административния съд е правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу АУЗД в частта, с която е определена ТБО за услугата по обезвреждането на битови отпадъци в депа или съоръжения и начислени лихви. От свидетелските показания по делото свидетелите Мартин Стоянов и Стойне Георгиев, се установява, че управителят на дружеството жалбоподател е извозвал отпадъците от дейността на дружеството до общински контейнери за отпадъци. Съществуването и функционирането на сметище е доказано с представените по делото пътни листове, които удостоверяват курсове на камиони до сметище. Поради това таксата се дължи за процесния период, както следва: а/за 2008 г. такса в размер на 224, 96 лв. и лихви 82,36 лв., б/ за 2009 г. - такса от 449, 93 лв. и лихви 115, 79 лв., в/ за 2010 г. такса 359, 94 лв. и лихви 53,87 лв. Настоящата съдебна инстанция цени извършените изчисления от страна на съдебния експерт с експертизата от 6.11.2012 г. Общо е дължима сумата от 1034, 83 лв. и лихви в размер на 252, 02 лв., като над този размер отхвърлителното решение и актът за установяване на задължение по декларация следва да бъдат отменени като неправилни. Решението следва да се остави в сила в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу АУЗД, в частта, в която е начислена такса битови отпадъци за услугата по обезвреждането на битови отпадъци в депа, ведно с лихвите. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да обсъди допуснатото същество нарушение от страна на административния съд с разпита на длъжностното лице Емилия Живкова Цветкова, подписала акта за установяване на задължение по декларация, по искане на ответника в о. с. з. от 11.09.2012 г. Издателят на акта е разпитан като свидетел. В мотивите съдът се позовава на този разпит и го цени като доказателство относно реално предоставени от общината услуги. Недопустимо е административният съд да извършва разпит на издателя на акта, защото това му качество е несъвместимо с качеството на свидетел в съдебното производство. Свидетелските показания са вид гласно доказателствено средство за изясняване на релевантни за делото факти. Още повече, че в това производство свидетели се допускат само по изключение, предвид разпоредбата на чл. 158, ал. 1 вр. с чл. 57, ал. 2 от ДОПК. Начинът и правилата за съставяне на акта за установяване на задължения по декларация, фактите, които са ценени от административния орган като релевантни за случая и приложената от него правна норма, подлежат на контролиране от съда при проверка за законосъобразността на административния акт, с който е направено волеизявлението. Актът за установяване на задължение по декларация е потвърден от директора на дирекция "МП" по реда на административния контрол и е предмет на делото, предвид чл. 156, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Призоваването на решаващия орган като страна пред първоинстанционния съд не променя предмета на съдебен контрол. Издателят на контролирания от съда административен акт няма и не може да има качеството на свидетел. Касационният жалбоподател не е поискал присъждане на разноски. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение,