Решение № 6122 от 8.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез главен юрисконсулт М. Димитрова, срещу Решение 878 от 18.11.2022 г., постановено по адм. д. 757 по описа на Административен съд Пазарджик (АС - Пазарджик) за 2022 г. С него, по жалбата на едноличен търговец (ЕТ) Томи В. Папазова , е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 13/04/1/0/03360/4/01/04/01 с изх. 01-163-6500/42 от 06.07.2022 г., издаден от настоящия касационен жалбоподател, с който на едноличния търговец е установено публично държавно вземане в размер на 31717,78 лв. Наред с това, ДФЗ е осъден да заплати на ответника по касация разноски в размер на сумата от 50,00 лв. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Възразява се срещу направения от първоинстанционния съд извод, че е налице основание за отмяна на АУПДВ поради допуснати в хода на административното производство по издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая (чл. 35 АПК). Без основание, според касационния жалбоподател, съдът зачел доказателствата за сключена застраховка, които са представени едва в съдебното производство. Наред с това, в нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 171, ал. 5 АПК) не указал на ответника в първоинстанционното производство, че не представя доказателства за обстоятелства, които са от значение за делото заявка за плащане и информация относно активите, за които следва да е налице застраховка. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу спорния АУПДВ или връщане на делото на друг състав от първоинстанционния съд за ново разглеждане. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника по касация. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Касационната жалба се поддържа с допълнително представена по делото молба от касационния жалбоподател преди съдебното заседание. Ответникът ЕТ Томи В. Папазова , оспорва касационната жалба в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Пазарджик е бил АУПДВ 13/04/1/0/03360/4/01/04/01 с изх. 01-163-6500/42 от 06.07.2022 г., издаден от настоящия касационен жалбоподател, с който на едноличния търговец е установено публично държавно вземане в размер на 31717,78 лв. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства първоинстанционният съд е направил фактически установявания, които му дали основание да достигне до извод за основателност на предявеното от ЕТ Томи В. Папазова оспорване. Приел, че спорният АУПДВ е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, в изискуемата писмена форма, но в хода на административно производство, протекло при допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложил съображения за относимост на разпоредбата на чл. 35 АПК към така развилото се съдебно производство, в резултат на което е издаден административният акт, предмет на контрол за законосъобразност от АС Пазарджик. Зачел представените от едноличния търговец в хода на съдебното производство доказателства като направил извод, че от тях се установява изпълнение на задължението на бенефициера на договорните задължения за сключване на застрахователен договор в полза на ДФЗ. По тези причини съдът приел, че АУПДВ е издаден при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая. Като взел предвид, че по делото не е представена информация относно активите, за които следва да е налице застраховка, съдът счел, че е в невъзможност да извърши проверка дали задължението е изпълнено в цялост или не, както и да определи размера на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане в случай, че задълженията не са изпълнени в цялост. Отчел и непредставянето в преписката на заявка за плащане, която е ... определена в договора като начална дата за изпълнение на задължението за поддържане на застраховка . Последното съдът отчел като пречка да бъде установен периодът, за който е следвало да бъде налице застрахователен договор и да се направи преценка по фактическите основания за издаване на оспорения АУПДВ. Въз основа на така изложените в решението мотиви, съдът намерил изтъкнатото нарушение на чл. 35 АПК за съществено, тъй като неизясняването на фактите и обстоятелствата от значение за случая е повлияло на съдържанието на АУПДВ, доколкото ако били изяснени необходимите обстоятелства, е могло да се стигне до друго решение на въпроса. Тези съображения довели съда до извод за незаконосъобразност на акта, поради което го отменил. Присъдил в полза на едноличния търговец разноските за платена държавна такса за първоинстанционното производство. Решението е валидно, допустимо и правилно по крайния си резултат при съобразяване на следното: От мотивите на обжалвания АУПДВ се установява, че е издаден след извършена проверка на изпълнението на сключен между ДФЗ и едноличния търговец договор от 02.03.2016 г. с предмет Изграждане на силозно стопанство в свинеферма в с. Априлци, общ. Пазарджик , по който е изплатена субсидия в размер на 1005173,38 лв., от които разходите в размер на 951533,55 лв. представляват инвестиционни разходи по Проект 13/04/1/0/03360. За тези "разходи", според изложеното в АУПДВ, ... е следвало ежегодно да се предоставя подновена застрахователна полица . Административният орган се е позовал на неизпълнение на чл. 13, ал. 5 от договора: Ползвателят е длъжен да сключи и поддържа валидна застраховка на имуществото, предмет на подпомагане, по неговата действителна стойност за срок от датата на подаване на заявка за плащане до изтичане на срока по чл. 6, ал. 5, без право подзастраховане и на чл. 6, ал. 5, т. 1 от него, според който ползвателят е длъжен да спазва всички договорни и нормативни задължения, за период от три години, считано от датата на получаване на окончателно плащане, което в случая било до 25.06.2022 г. С АУПДВ уведомил едноличния търговец относно задълженията му по чл. 55 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, съгласно чието предписание: Ползвателите на помощ застраховат активите, предмет на подпомагане, за срока, рисковете и при условията, посочени в договора за предоставяне на финансова помощ . Посочил, че ЕТ Томи В. Папазова не е подновил застрахователните полици за периодите: 27.03.2020 г. 26.03.2021 г. и 27.03.2021 г. 26.03.2022 г. При това определил подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 31717,78 лв. съгласно чл. 6 от утвърдените въз основа на чл. 27, ал. 9 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) от изпълнителния директор на ДФЗ Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014 2020 г. Нито в АУПДВ, нито в друг документ по административната преписка, към който той да препраща, не е посочено и индивидуализирано имуществото, предмет на подпомагане, за което е прието от административния орган, че не е представена застраховката за посочените периоди. Това обстоятелство, впрочем, правилно е било отчетено от първоинстанционния съд, доколкото като го е съобразил, е посочил, че липсата на информация относно активите, за които следва да е налице застраховка, го поставя в невъзможност да извърши проверка дали задължението на едноличния търговец е изпълнено в цялост или не. Въпреки това съдът не му е отдал значимостта на такова, което е било достатъчно да отмени АУПДВ на това основание поради липса на посочени фактически основания за издаването му. В случая съдът неправилно е възприел, че липсата на конкретизация относно активите е въпрос на доказване чрез приобщаване по делото на ...информация относно активите, за които следва да е налице застраховка... . Касае се за порок в съдържанието на АУПДВ липса на посочено фактическо основание за издаването му - конкретизирани активи, предмет на подпомагане, които по предписанието на чл. 55 от посочената наредба следва да се застраховат. За да бъде съобразено, вкл. от съда при извършения контрол за законосъобразност, това фактическо основание следва да е част от основанията, вписани в АУПДВ или в друг документ, към който той препраща. Само този случай то ще се включи в предмета на доказване като материална предпоставка за издаването му, респективно е следвало да бъде съобразено при извършения контрол за законосъобразност от съда в контекста на проведеното доказване от страна на административния орган на фактическите основания, посочени в АУПДВ, съобразно дадените му с определението за насрочване на делото в АС - Пазарджик указания. Цитирането на разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от договора от 02.03.2016 г. не съставлява посочване на фактическото основание по смисъла на закона и не въвежда никаква яснота по въпроса. Пропускът на администрацията да включи правно релевантни факти като фактически основания за издаване на АУПДВ е неотстраним в производството по оспорването му и изключва допустимостта на установяването на тези факти, а съответно и решаването на правния спор с обвързването на правни последици с тях. Недопустимо е и позоваването на това фактическо основание едва в съдебното производство, което при това в казуса не е направено. Това пропускане не може да бъде компенсирано и чрез представяне към касационната жалба на решението за изплащане на финансова помощ. В този смисъл в съобразителната част на АУПДВ, некоректно е посочено, че едноличният търговец е следвало да предоставя ежегодно подновена застрахователна полица за инвестиционните разходи по проекта (вж. АУПДВ л. 1, предпоследен абзац и л. 2, четвърти абзац), доколкото както стана ясно на застраховане подлежат активите. Отсъствието на фактически основания не може да бъде заменено с позоваването на разпоредбата, сочена като правно основание (в случая на чл. 55 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. и на клауза от договора чл. 13, ал. 5), която в случая не съдържа релевантните юридически факти те е следвало да се конкретизират нарочно в акта, тъй като касаят конкретния договор и проект. Задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 АПК изисква обективирането в административния акт на конкретни твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия състав на правната норма, каквото в случая отсъства. Това е било достатъчно основание АУПДВ да бъде преценен като незаконосъобразен при извършения контрол от първоинстанционния съд. Ето защо, въпреки че е достигнал до този извод по различни съображения, като го е отменил, АС Пазарджик е постановил правилно по резултата си решение, което като валидно и допустимо следва да остане в сила. Предвид изхода на спора пред Върховния административен съд искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски не следва да се уважава. Ответникът по касация не претендира такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение