Решение № 1909 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5905/2016 г.

Решение № 1909 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5905/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "И. И. Р. Е. И." ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Ц. А." .№..., ет. ..., представлявано от адв. Цонев, против решение № 350/29.02.2016 г. по адм. д. № 1641/2015 г. по описа на Административен съд Б. с молба за отмяната му като неправилно с претенция за присъждане на разноски. Ответникът началник РДНСК Югоизточен район в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. Ответникът главен архитект на община Ц. не взема становище. Прокурорът от върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по , образувано по касационна жалба на "И. И. Р. Е. И." ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Ц. А." .№..., ет. ..., представлявано от адв. Цонев, против решение № 350/29.02.2016 г. по адм. д. № 1641/2015 г. по описа на Административен съд Б. с молба за отмяната му като неправилно с претенция за присъждане на разноски. Ответникът началник РДНСК Югоизточен район в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. Ответникът главен архитект на община Ц. не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: Предмет на оспорване по жалбата на касатора "И. И. Р. Е. И." ЕООД е заповед № ДК-10-ЮИР 74/04.08.2015 г., с която началникът на РДНСК Югоизточен район, сезиран с постъпил на 23.07.2015 г. протест на прокурор от Окръжна прокуратура Б., на основание чл. 216, ал. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е прогласил нищожността на издадено от главния архитект на община Ц. разрешение за строеж № 25/19.02.2009 г. за "жилищни сгради за сезонно обитаване и зони за обществено обслужване -зона I с РЗП 11959,20 кв. м., имот с идентификатор 44094.3.512 по КК на с. Л., м. "Смайлов чаир", общ. Ц., поправено с решение и вместо "жилищни сгради за сезонно обитаване и обществено обслужване-зона I с РЗП 11959,20 кв. м. се чете: жилищни сгради за сезонно обитаване и зони за обществено обслужване -зона М с РЗП 13345,40 кв. м.", ведно с одобрените инвестиционни проекти и извършена на 09.10.2012 г. презаверка. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено. Този правен резултат съдът е обосновал с констатации за нарушения на императивни норми на ЗУТ, Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за въздействието върху околната среда. Приложимостта на тези норми е обосновал с извода, че поземленият имот, за който е издадено процесното разрешение за строеж е извън урбанизирана територия. Приел е, че валидността на разрешаването на строителство в този имот е обусловена от процедура за преценка необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда по чл. 93, ал. 1, т. 1 вр. с приложение № 2, т. 12, б. "в" ЗООС. Решението е неправилно по следните съображения: Нищожност на издадено от компетентен орган разрешение за строеж може да бъде разкрита при установяване за допуснати груби нарушения на материалния закон, които правят съществуването му правно нетърпимо и препятстват настъпването на целените с него правни последици. Тази хипотеза би била налице при разрешаване на строеж при липсата на подробен устройствен план, в защитена територия или зона, в имот публична собственост и пр. По делото е установено, че със заповед № РД-01-994/10.12.2004 г. на кмета на община Ц. с цел промяна на предназначението, за поземлен имот 003512, м. "Смайлов чаир", землище с. Л. е одобрен проект за ПУП-ПРЗ - имотът е урегулиран в УПИ VI-3512 с площ 5015 кв. м. с отреждане за рекреационна устройствена зона - курортна територия с хотелски комплекс с устройствени показатели: етажност от 2 до 5 етажа, плътност на застрояването до 50%, К инт. до 2,0, минимално озеленяване 50 %., за имота са отредени улица и паркинг, одобрена е улична регулация съгласно графична част. Тази заповед е издадена след решение № 147-ПР/2004 г., с което директорът на Регионална инспекция Б. към МОСВ е решил за инвестиционното предложение да не се извършва оценка за въздействието върху околната среда. Със заповед № РД-49-118/12.05.2006 г. на министъра на земеделието и горите имотът е изключен от горския фонд. Посочените административни актове са издадени по заявление на друг инвеститор, но касаят процесния поземлен имот, за който по одобрената със заповед № РД-18-54/24.08.2006 г. на изп. директор на АГКК-С. кадастрална карта е отреден идентификатор 44094.3.512, собствеността върху който касаторът е придобил с н. акт № 66, том IХ, рег. № 5916, д. № 1544/2007 г. и съгласно скица № 15-30384/26.01.2015 г. на СГКК-Б. е вписан на кадастралния регистър. Обстоятелството, че към момента на преценката да не се извършва ОВОС, на одобряване подробния устройствен план и на изключването на имота от горския фонд собственик на имота /инвеститор/ е бил друг правен субект е без правно значение, тъй като към датата на придобиване собствеността върху имота от касатора тези актове са влезли в сила. Със заповед № РД-02-14-776/13.08.2008 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е одобрен общ устройствен план на община Ц., съгласно графичната част от който имотът попада в зона Ок - рекреационни устройствени зони, предназначени за курорт и допълващи го дейности / т. 0.4.9, приложение № 2 към чл. 68, ал. 2 от Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Със заявление вх. № 94-И-1001/03.12.2008 г. касаторът е поискал одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за обект "жилищни сгради за сезонно обитаване и зони за обществено обслужване -зона "М", 104 бр. апартаменти, подземен паркинг за 104 автомобила, открити 15 паркоместа и търговски павилион, в т. ч. домови В и К връзки", находящ се в м. "Смайлов чаир", ПИ 44094.3.512. В издаденото разрешение за строеж, обектът е описан като "жилищни сгради за сезонно обитаване и зони за обществено обслужване-зона I с РЗП 11959,20 кв. м. Разрешението не е оспорено от заявителя, липсват данни да е подложено на служебна проверка от органите на ДНСК по реда на чл. 156 ЗУТ в действащата към датата на издаването му редакция ДВ бр. 65/2003 г. Съгласно чл. 144, ал. 4 / приложима ред. ДВ бр. 65/2006 г./ инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се одобряват по заявление на възложителя и след представяне на административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа се изискват като условие за разрешаване на строителството по ЗООС. Към датата на издаване на процесното разрешение за строеж разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗООС ДВ бр. 77/2005 г., е изисквала преценка за необходимостта от извършване на ОВОЗ за инвестиционните предложения за ново строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 2, в случая, т. 12, б. "в" - ваканционни селища, хотелски комплекси извън урбанизирани територии и съпъстващи дейности. Видно от приложената по делото графична част на ОУП, одобрен с цитираната по-горе заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, процесният имот попада в зона Ок- рекреационна устройствена зона, предназначена за курорт и съпътстващи дейности, т. е извън урбанизирана територия, независимо от конкретното предназначение на имота за курортна територия с хотелски комплекс съгласно одобрения ПУП-ПРЗ. Към датата на издаване на разрешението за строеж е било налице произнасяне на директора на Регионална инспекция Б. към МОСВ с решение № 147-ПР/2004 г. относно липсата на необходимост от извършване на ОВОС за подобно инвестиционно предложение - изграждане на хотелски комплекс -хотелска сграда, ресторант, пул-бар, кафе-сладкарница, плувен басеин и паркинг . Това решение, с правно основание чл. 93, ал. 3 ЗООС, съгласно действащите към датата на издаването му разпоредби /ДВ бр. 77/2005 г/ не е обвързано със срок на действие. За него са неприложими нормите на чл. 93, ал. 7 ЗООС и § 12а, ал. 2 ПЗРЗООС / ДВ бр. 53/2012 г./, защото на първата изрично не е придадено обратно действие, а втората, защото към датата на одобряване на инвестиционния проект и издаване на процесното разрешение за строеж не е била част от действащото право. Ето защо, обстоятелството, че за инвестиционния проект, послужил като основание за издаване на разрешението за строеж, не е издавано решение по чл. 93, ал. 3 ЗООС не обосновава извод за нарушение на материалния закон в резултат на което разрешението за строеж да бъде определено като правно нетърпимо и непораждащо правни последици - от една страна за подобно инвестиционно предложение за същия имот е издадено решение по чл. 93, ал. 3 ЗООС, а доколкото за конкретното предложение такова решение липсва, касае се за нарушение на материалния закон. Изискванията на чл. 143, ал. 4 и чл. 144, ал. 4 ЗУТ, въведени с изменението на тези разпоредби от 2012 г. /ДВ бр. 82/2012/ за одобряване на инвестиционните проекти след представяне на влезли в сила индивидуални административни актове по Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ са неотносими към преценката за валидност на процесното разрешение за строеж, тъй като към датата на издаването му такова изискване устройственият закон не е предвиждал. В тази връзка, констатираното от административния орган нарушение по чл. 31, ал. 4 ЗБР, което първоинстанционният съд не е обсъдил, представлява също нарушение на материалния закон. Посочените нарушения на материално правни норми на ЗООС и ЗБР представляват основания за отмяна по чл. 146, т. 4 АПК, които е следвало да бъдат установени и санкционирани от органите на ДНСК при служебната проверка по чл. 156 ЗУТ. Изложеното обосновава извод за липсата на фактически основания за прогласяване нищожността на влязлото в сила разрешение за строеж № 25/19.02.2009 г. Породеното от презаверката субективно право на възложителя се различава само по време от правото, породено от самото разрешение за строеж. В случая презаверката е извършена, по повод заявление на касатора вх. № 53-00-1139/27.08.2012 г. чрез забележка с дата 09.10.2012 г. върху разрешение за строеж № 25/19.02.2012 г. с удостоверяване за влизането й в сила на 24.10.2012 г. Доколкото по отношение на разрешение за строеж № 25/19.02.2009 г. липсват основания за прогласяване на нищожността му, такива не се установяват и по отношение акта на презаверяването му от 09.10.2012 г. По същите съображения липсват основания за прогласяване нищожност и на решението на главния архитект на община Ц. за поправка по реда на чл. 62, ал. 2 АПК на процесното разрешение за строеж. С оглед горното обжалваното отхвърлително оспорването на касатора срещу заповед № ДК-10-ЮИР 74/04.08.2015 г. на началника на РДНСК Югоизточен район решение като постановено при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което заповедта се отмени като незаконосъобразна. В двете съдебни инстанции касаторът е претедрирал присъждане на разноски. Исканията са своевременно заявени, разходите на дружеството за адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса за доказани, представени са списъци по чл. 80 ГПК. Предвид възражението за прекомерност на разноските на процесуалните представители на административния орган в двете съдебни инстанции следва претендираните разноски да бъдат редуцирани до размера от 1500 лв за всяка инстанция. Така мотивиран, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение