Решение № 4911 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2724/2013 г.

Решение № 4911 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2724/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение № 146 от 7.01.2013 г. по адм. д. № 8777/2012 г. на Върховния административен съд - пето отделение, като се иска да се обезсили същото като недопустимо или да се отмени като неправилно. Ответникът по жалбата не взема становище. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - петчленен състав на втора колегия приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение тричленният състав на пето отделение на Върховния административен съд е отменил заповед рег. № К-5935/30.05.2012 г. на министъра на вътрешните работи, в частта, с която на основание чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМВР Калин Иванов Калинов е временно отстранен от длъжност. За да постанови решението си съдът е приел, че жалбата е допустима и основателна. По допустимостта на жалбата. Пред първата инстанция и пред касационната, касаторът прави възражение за недопустимост на жалбата, тъй като заповедта в обжалваната част не е индивидуален административен акт, но това не е така. Отстраняването от длъжност по чл. 234, ал. 1, т. 2 ЗМВР не е задължителна част от процедурата по производството за налагане на наказанието уволнение по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, а предвидена самостоятелна възможност за органа по назначаването, да отстрани от длъжност провинилото се лице, ако би затруднило разкриването на обективната истина. В случая е налице и засягане на права на отстранения, както изисква чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като той се лишава от заплата за времето, през което е бил отстранен, съгласно чл. 234, ал. 2 ЗМВР. Правилно тричленният състав е приел, че определящо за основателността на жалбата е липсата на съображения за отстраняването на Калинов от длъжност, съгласно кумулативното изискване в хипотезата на чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Не е мотивирано от органа заключението с какво служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина в хода на образуваното срещу него със заповед по чл. 230, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно производство. Органът - издател на оспорения акт е длъжен да обоснове с изрични мотиви отстраняването от длъжност във всеки конкретен случай, за да може съдът да упражни правомощията си по контрол за законосъобразността на административния акт, да провери наличието на материалноправните предпоставки за отстраняването. Ето защо законосъобразното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - петчленен състав - II колегия