Решение № 1453 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9320/2020 г.

Решение № 1453 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9320/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез юрк. Керемидчиев против решение № 3604 от 06.07.2020 г. по адм. дело № 12247/2019 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена като незаконосъобразна издадена от него заповед № РА-30-237/09.08.2019 г. за премахване на незаконно изградена "ограда". С доводи за необоснованост и незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване нормите на чл. 48, ал. 3 във връзка с чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ, се иска отмяна на решението със законните последици. Ответникът Г. С., чрез адв. Г., ангажира становище за неоснователност а касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като правилно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № РА-30-237/09.08.2019 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на Г. С. да премахне незаконен строеж "ограда", изпълнена на регулационната граница между УПИ IX-9458 и УПИ X-160, кв. 10, [местност] по плана на [населено място]. Прието е, че процесния незаконен строеж не покрива изискванията на т. 2, ал. 2, чл. 225 ЗУТ, тъй като от неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза е безспорно установено, че параметрите на оградата / лека прозирна ограда, с височина на плътната част до 0. 6 м. / сочат на приложимост на изключителната хипотеза на чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ, т. е. не е изискуемо разрешение за строеж. Тълкувайки нормата на чл. 48, ал. 3 ЗУТ, съдът е приел, че съгласието на съсобствениците на съседния УПИ X-160, в който навлиза оградата в масивната си част /с около 13 см. / не е необходимо, тъй такова съгласие се изисква само за масивна ограда, с описаните параметри в предл. второ на ал. 3, чл. 48 ЗУТ. Решението е постановено при изяснена напълно фактическа обстановка, но неправилно прилагане на материалния закон. Приетата без оспорване от страните съдебно-техническата експертиза, потвърждава констатациите, залегнали в процесната заповед и изготвения в административното производство Констативен акт № 9/07.05.2019 г., че оградата е разположена поравно в двата съседни УПИ IX-9458 и УПИ X-160 в плътната си част с дебелина 0, 25 м и височина 0, 60 м. Това безспорно обстоятелство изключва приложимостта на т. 11, ал. 1, чл. 151 ЗУТ, тъй като нормата регламентира облекчен режим за изграждане на "леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0, 6 м" без разрешение за строеж, но само когато са "в рамките на поземления имот", т. е. само в имота на възложителя. Следователно за процесната ограда е изискуемо издаването на разрешение за строеж, каквото нито се представя в производството, нито се твърди наличието му. Обратно на приетото от административният съд, в случая е приложимо и условието по чл. 48, ал. 3 ЗУТ за даване на изрично писмено съгласие от съсобствениците на съседния УПИ X-160, който е засегнат от незаконния строеж. Изложеното сочи, че е налице основанието по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за квалифициране на процесната ограда като незаконен строеж, подлежащ на премахване, тъй като е изграден 2017 г. и не попада в нито една от четирите възможни хипотези на търпимост по § 16, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ - крайният момент на изграждане на евентуален търпим строеж е "до 31.03.2001 г. " От изложеното следва, че процесната ограда е безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ. Заповедта, издадена на тези правни основания се явява законосъобразна. Предвид изложеното и тъй като са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК–постановено друго, с което се отхвърли жалбата на Г. С. срещу заповед № РА-30-237/09.08.2019 г. на главния архитект на Столична община като неоснователна. С оглед своевременно заявеното искане от касатора за присъждане на разноски и изхода на делото, ответникът дължи на основание чл. 143, ал. 4 АПК направените в процеса разноски, съставляващи юрк. възнаграждение в мин. размер от 200 лв., определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение