Решение № 15021 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6826/2017 г.

Решение № 15021 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6826/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на С. Г. П., чрез пълномощниците му адв. М. Б. и адв. А. Д., за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на решение № 1643 от 8 февруари 2017 г., постановено по адм. д. № 6625/2016 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, както и на потвърденото с него решение № 526 от 10 март 2016 г., постановено по адм. д. № 2824/2015 г. по описа на Административен съд П. Твърди се в искането, че е налице ново писмено доказателство, което не му е било известно при разглеждането на делото, а е от съществено значение за изхода му. Представя копие от писмо с изх. № 2367-Ю/21 април 2015 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/, съдържащо указания относно процедурите по освобождаване на служителите в БАБХ. Иска отмяна на влезлите в сила съдебни решения. Претендира заплащанате на направените в настоящото производство разноски в размер на 1000 лева адвокатско възнаграждение. Ответникът - изпълнителният директор на БАБХ, в представено по делото писмено възражение излага подробни съображения за неоснователност на направеното искане за отмяна на влезлите в сила съдебни решения. Същото становище се поддържа и в съдебно заседание от пълномощника юрк. Р. В. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на искателя. Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е основателно. С решение № 1643 от 8 февруари 2017 г., постановено по адм. д. № 6625/2016 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, е оставено в сила решение № 526 от 10 март 2016 г. по адм. д. 2824/2015 г. по описа на Административен съд П. С последното е отхвърлена жалбата на настоящия искател срещу заповед № СОС-27/1 юни 2015 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното правоотношение на С. Г. П.. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. С. Г. П. е страна по делото както пред Административен съд П., така и пред Върховния административен съд, като постановените съдебни решения са неблагоприятни за него. Ето защо С. П. може да иска отмяна на тези решения. В искането е посочено, че се иска отмяна на влезлите в сила решения на основание чл. 239, т. 1 от АПК. В тази хипотеза отмяна може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяната е насочена срещу такава неправилност на съдебния акт, дължаща се на невиновна и обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Другото кумулативно дадено в цитираната норма изискване е тези нови обстоятелства да са от съществено значение за решаване на делото. Като ново обстоятелство се сочи наличието на указания, дадени от изпълнителния директор на БАБХ относно процедурите по освобождаване на служителите в агенцията, което обстоятелство е подкрепено с ново писмено доказателство - писмо с изх. № 2367 - Ю/21 април 2015 г. на изпълнителния директор на БАБХ. По делото липсват данни представеното писмо да е било известно на искателя. То е изпратено, както изрично е посочено в него, на директорите на Областните дирекции по безопасност на храните, на директора на Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт, на директора на Централната лаборатория по ветеринарно-санитарна експертиза и екология, на директора на Централната лаборатория за химични изпитвания и контрол, на директора на Централната лаборатория по карантина на растенията и на директора на Център за оценка на риска, каквито длъжности С. П. не е заемал. Не са представени и доказателства относно това цитираното по-горе писмо на изпълнителния директор на БАБХ да е било доведено до знанието на искателя, нито е било представено от административния орган при окомплектоване на преписката и изпращането й на съда. Поради това посоченото писмо се явява ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, а удостовереното с него обстоятелство - наличието на указания относно процедурите по освобождаването на служителите в БАБХ, е от съществено значение за изхода на делото. Това е така, тъй като с представените в настоящото производство указания е разпоредено задължение за извършването на подбор като част от процедурата по издаването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на служителите. Необходимостта от извършването на такъв подбор е обстоятелство, което е било спорно по делото. Поради това представеното с искането за отмяна писмо на изпълнителния директор на БАБХ е от съществено значение за решаването на делото по същество, тъй като може да доведе до установяване на ново правно положение, различно от това, което е обусловило постановяването на атакуваните съдебни решения. С оглед горното решение № 1643 от 8 февруари 2017 г., постановено по адм. д. № 6625/2016 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, както и потвърденото с него решение № 526 от 10 март 2016 г., постановено по адм. д. № 2824/2015 г. по описа на Административен съд П. ще следва да бъдат отменени, а делото - върнато на Административен съд П. за ново разглеждане от друг състав на жалбата на С. Г. П. срещу заповед № СОС-27/1 юни 2015 г. на изпълнителния директор на БАБХ. При този изход на делото направеното от искателя Пашев искане за присъждане на направените в настоящото производство разноски е основателно. Не са налице предпоставките за редуциране на заплатения от искателя адвокатски хонорар с оглед фактическата и правно сложност на делото, като направеното в този смисъл възражение от представителя на ответника съдът намира за неоснователно. Поради това БАБХ ще следва да бъде осъдена да заплати на искателя направените в настоящото производство разноски в размер на 1000 лева. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 2, във връзка с чл. 239, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - Втора колегия,