Решение № 15345 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8628/2010 г.

Решение № 15345 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8628/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба на областния управител на област Пловдив, подадена срещу решение № 699 от 13.05.2010 г., постановено по адм. дело № 2171/2009 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Иванка Пенчева Данкова от гр. Пловдив, не се явява в съдебно заседание. Представени са писмени бележки от адв. Кънев, с които се оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура пледира за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в заключението. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 6, ал. 6, във вр. с ал. 5 от ЗОСОИ, образувано по жалба на Иванка Пенчева Данкова, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № ЗД-04-9/09.11.2009 г. на областния управител на област Пловдив. След отмяна на административното решение решаващият състав е постановил решение по същество на претенцията за обезщетяване по реда на ЗОСОИ. С определение от 21.01.2010 г. административният съд е назначил съдебна експертиза, която да даде оценка на признатото право на обезщетение и на основание чл. 202 от ГПК е обсъдил заключението заедно с другите доказателствата по делото. Направената оценка е утвърдена от съда, както и установените квоти на носителя на признатото право на обезщетение по реда на ЗОСОИ. При тези установени фактически обстоятелства по делото съдът законосъобразно е определил размера (оценката) на признатото право на обезщетение с жилищни компенсаторни записи, което вещото лице е изчислило по формулата на чл. 4, ал. 3, т. 1, б. "а" и "б" и т. 3 от ЗОСОИ. Доводите за нарушение на материалния закон са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Оценката е извършена от лицензиран оценител по чл. 6, ал. 4 от ЗОСОИ в съответствие с разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 1 ЗОСОИ, с която стойността на дължимото обезщетение е приведена към действителната пазарна цена на обекта при включване в общата площ и на припадащите се съответно идеални части от общите части на сградата, които като такива са част от правото, подлежащо на обезщетение по реда на ЗОСОИ. По изложените съображения обжалваното решение е законосъобразно и при постановяването му съдът не е допуснал посочените в касационната жалба нарушения на закона. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,