Решение № 8037 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2016/2010 г.

Решение № 8037 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2016/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Адвокатско съдружие "Юруков в асоциация с Александров и Гунчева", срещу Решение от 01.12.2009 г., постановено по административно дело № 2403/2008 г. от Административeн съд - град Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Адвокатското съдружие срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 1604280022871/26.09.2008 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 821/25.11.2008 г., на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска отмяна на обжалваното съдебно решение по подробни съображения в касационната жалба. Ответника по жалбата - Ответникът Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите ("ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Представителя на Върховна административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата. Върховният административен съд - Първо А отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Акт за регистрация по ЗДДС № 1604280022871/26.09.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 821/25.11.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, с който на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС, сдружението е регистрирано по негово заявление, подадено на 15.08.2008 г., като е прието, че за периода от 01.01.2007 г. до 30.06.2007 г. лицето е реализирало облагаем оборот в размер над 50 000 лв. и за него задължението за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС е възникнало още към 14.07.2007 г. От фактическа страна административният съд е приел, че с договор от 10.05.2006 г. адвокатите Петър Юруков, Росен Александров и Мария Гунчева са обединили усилията си за извършване на съвместна дейност в областта на юридическото обслужване на юридически и физически лица, за обслужването на които съдружниците са постигнали съгласие същото да бъде осъществявано с обединените им усилия. Вписано е Адвокатско съдружие "Юруков в асоциация с Александров и Гунчева" в регистъра на адвокатските съдружия при Адвокатски съвет гр. Пловдив. Прието е, че на 15.08.2008 г. съдружието е подало в ТД на НАП гр. Пловдив заявление за регистрация, по което е издадена Резолюция за извършване на проверка № 16269080022475/19.08.2008 г., в хода на която е органите по приходите са констатирали, че за периода от 01.01.2007 г. до 30.06.2007 г. съдружието е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 ЗДДС в размер на 51 539.20 лв. и съгласно изискванията на чл. 96, ал. 1 ЗДДС е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 14.07.2007 г. От правна страна съдът е обсъдил понятията "независима икономическа дейност" и "свободна професия", като е проследил хронологично изменението на релевантната нормативна уредба, достигайки до извода, че до 19.12.2007 г. лицата, упражняващи адвокатска професия не са извършвали "независима икономическа дейност" по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС и не са били данъчно задължени лица по смисъла на закона. За да достигне до този извод, първостепенният съд се е позовал на Тълкувателно решение № 3 от 06.06.2008 г. по т. д. № 2/2008 г. При този отправен критерий, административният съд е счел, че гореизложените съображения не могат да бъдат съотнесени към адвокатските сдружения, извличайки аргументи от нормата на чл. 9, ал. 2 ДОПК, според която в производствата по този кодекс неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се приравняват на юридически лица. Така посочената правна фикция, както и разбирането, че дейността на съдружниците в адвокатското дружество самостоятелно не попада в понятието "независима икономическа дейност", са дали основание на съда да приеме, че оспорената регистрация по ЗДДС е законосъобразно извършена. Настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение е неправилно. С решение № 7 от 23.04.2007 г. по к. д. № 1/2007 г., обнародвано в ДВ, бр. 37/8 май 2007 г., Конституционният съд на Република България е обявил за противоконституционен израза "както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус" от чл. 3, ал. 2, изр. 1 ЗДДС. Със ЗИД ЗДДС, обнародван в ДВ, бр. 108/19.12.2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изразът "обявен за противоконституционен с цитираното решение на Конституционния съд на Република България", е добавен към текста на чл. 3, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС. С тълкувателно решение № 3 от 06.06.2008 г., на ОСС на ВАС е постановено, че лицата, упражняващи свободна професия, включително и частните съдебни изпълнители и нотариусите, не подлежат на задължителна регистрация по ЗДДС за периода от влизането в сила на решението на КС до влизането в сила на ЗИДЗДДС. В рамките на този период е и част от периода, за който в Акта за регистрация е прието, че дружеството е извършвало независима икономическа дейност, различна от дейността на съдружниците в него. Съгласно горепосоченото ТР № 3 от 06.06.2008 г., на ОСС на ВАС лицата, упражняващи свободна професия, включително частните съдебни изпълнители и нотариусите, не подлежат на задължителна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност за периода от влизане в сила на решение № 7 от 23 април 2007 г. по к. д. № 1/2007 г. на Конституционния съд /обн., ДВ, бр. № 37 от 8 май 2007 г./ до влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност /обн., ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г/. След като с Решение № 7 от 23.04.2007 г. по к. дело № 1 по описа за 2007 г. Конституционният съд е обявил за противоконституционен изразът "както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус" от разпоредбата на чл. 3, ал. 2, изр. първо (отм.) от ЗДДС, респ. след влизането му в сила - 12.05.2007 г., обявеният за противоконституционен текст не се прилага, поради което и адвокатското сдружение не е подало до приходната администрация заявление за регистрацията му по ЗДДС. Незаконосъобразно съдът е изтълкувал легалното определение за данъчнозадължено лице по ЗДДС, което се съдържа в чл. 3 от ЗДДС, след частичната му отмяна от Конституционния съд. Обжалваният Акт за регистрация противоречи на цитираните текстове. При липсата на изричен законов текст за определяне на данъчно задължените лица не може да се дописва законът, да се тълкува разширително данъчното законодателство или да се прилага по аналогия. В реда на изложените мотиви следва да бъде споделен доводът на касатора, че независимо от факта на сдружаването, адвокатът извършва адвокатска дейност, за която е упълномощен, винаги от свое име, а не от името на адвокатското дружество, поради което и адвокатската дейност по естеството си, вида си, смисъла и съдържанието си остава независима икономическа дейност, уредена в Закона за адвокатурата, без оглед на това дали е упражнявана от адвокат в сдружение или от самостоятелно действащ адвокат, т. е. адвокатите винаги са лица, упражняващи свободна професия. Препращането на Закона за адвокатурата към ЗЗД е всъщност препращане само към учредяването на съдружието, но не и към вида на дейността му, защото адвокатската дейност е регламентирана дейност със специален закон и не съставлява стопанска дейност по смисъла на ЗЗД, а още по-малко търговска такава, която е и забранена като дейност за адвокатите по Закона за адвокатурата. С влизане в сила на Решение № 7 от 23.4.2007 г. по к. д. № 1 по описа за 2007 г. на Конституционния съд на Република България от 12.05.07 г. до изменението на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС със ЗИД ЗДДС, (обн. ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г., в сила от същата дата), няма законно основание за задължителна регистрация по ЗДДС на адвокатското съдружие, поради което процесният Акт за регистрация е незаконосъобразен. Касационната инстанция по изложените съображения намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, като постановено в противоречие с материалния закон, като вместо него бъде постановено друго на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, с което да бъде отменен като незаконосъобразен Акт за регистрация по ЗДДС № 1604280022871/26.09.2008 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП- гр. Пловдив, потвърден с Решение № 821/25.11.2008 г., на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. Доколкото спорният въпрос между страните както в административното, така в съдебното производство се свежда до проявлението на предпоставките за регистрация на адвокатското сдружение преди 19.12.2007 г. и с оглед направеният извод за липсата на тези предпоставки, настоящата инстанция намира, че не следва да обсъжда релевираните доводи в касационната жалба досежно размера на достигнатия оборот след горепосочената дата, за което са събирани доказателства от Административен съд- Пловдив. Въпросът кога сдружението е формирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 ЗДДС подлежи на последващо изследване от органите по приходите при новото произнасяне по заявление вх. № РД- 24- 150/15.08.08 г. на Адвокатско съдружие "Юруков в асоциация с Александров и Гунчева". Касаторът не претендира разноски пред касационната инстанция, поради което с оглед изхода на спора и претенциите му в първоинстанционното производство ответникът му дължи само сумата 270 лв. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I А отделение