Решение № 11505 от 23.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6511/2023 г.

Производството е по чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т . 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от завеждащия Консулска служба при Посолството на Република България в Техеран, Ислямска Република Иран, чрез юрисконсулт Н. Зашев, срещу решение 3042 от 05.05.2023 г. по адм. дело 11026/2022 г. на Административен съд София град. В касационната жалба са релевирани доводи, че решението е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна М. Кайоми, чрез пълномощника си адв. Х. Василев, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита че изложените в същата съображения са неотносими, а обжалваният съдебен акт е правилен, законосъобразен и обоснован, поради което се прави искане за отхвърляне н касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че изводите на съда са неправилни,а съдебния акт е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон, тъй като административния орган правилно е възприел фактите и е приложил точно материалния закон, поради което предлага решението на първоинстанционния съд да бъде отменено. Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и доказателствата по делото намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от М. Кайоми, гражданин на Афганистан срещу отказ за издаване на виза тип С от 16.11.2022г. на Консулско длъжностно лице Завеждащ консулска служба в Посолството на Република България в Техеран, Индия. Въз основа на събрания доказателствен материал, съдът е изложил приетите за установени факти и е направил правните си изводи. Счел е, че обжалваният отказ за издаване на виза, тип С е издаден от компетентен орган, но не е спазено изискването за форма, визиран в нормата на чл. 59 от АПК и най вече на изискването за мотивираност на административния акт, поради което е приел, че не е ясна волята на административния орган, като липсата на мотиви препятстват правото на защита на адресата на акта от една страна и от друга страна представлява пречка бъде осъществен съдебен контрол за наличие на предвидените в материалния закон условия за отказ. На следващо място административния съд е приел, че е налице нарушение на процесуалноправните разпоредби, което е довело и до нарушаване на материалноправните разпоредби. Установено е, че чуждия гражданин е подал заявление за издаване на виза тип С, към което е приложил посочените в чл. 17 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и за определяне на визовия режим /НУРИВОВР, Наредбата/ документи, както и информация по чл. 13, ал.1 и чл. 14 от Наредбата. Съдът е анализирал разпоредбата на чл. 29, ал.1 от Наредбата и е приел, че по делото няма доказателства, че административния орган е провел среща с чуждия гражданин, кога е станало това и какво се е случило на тази среща, както и че е налице удължаване на срока за произнасяне по заявлението. Прието е, че е допуснато нарушение на чл. 34 от Наредбата, тъй като по делото нямало доказателства коя точно хипотеза органът е приел за приложима и доказателства, които да обосноват извода, че същата е налице. Прието е, че предвид липсата на мотиви на акта по фактите, които да обосноват крайния извод, то е допуснато и съществено нарушение на принципите на чл.7, ал.2 и чл.9, ал.2 от АПК за преценка на всички факти от значение за случая и служебното задължения на органа за събиране на доказателства, дори и да няма искане за това. Съдът посочва, че тези принципи са въведени като задължения по чл. 35 и чл. 36 от АПК, в процедура по издаване на акта. Съдът е приел, че в случай, че целта на престоя или условията не се доказват от представените доказателства, респективно от проведеното интервю, органът е следвало служебно за събере такива, за което не са представени доказателства, като това нарушение води до незаконосъобразност на акта по чл. 146, т. 3 от АПК. В съдебното решение административния съд е обосновал извода, че в отказа не е ясно посочено в какво се изразява недостоверността на планирания престой на чуждия гражданин в България, не се сочат доказателства от които да е видно, че е налице недоказаност на този престой, тъй като М. Кайоми е представила документи и не е доказано въз основа на кое обстоятелство е взето решение за отказ, както и за миграционния риск. На последно място е прието, че постановения административен акт не е съответен на целта на закона. Въз основа на което административния съд е отменил административния акт и е върнал на административния орган преписката за ново произнасяне. Така постановеното решение е неправилно, тъй като неправилно е тълкуван приложимия материален закон и е необосновано, тъй като правните изводи не съответстват на действителното фактическо и правно положение. Административният съд неправилно приел, че процесният отказ е издаден при липса на мотиви и в нарушение на материалноправните разпоредби. В акта за отказ за издаване на виза е посочено правното основание чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 24 от ЗЧРБ, както и кратко описание на мотивите - целта и условията и заявения престой са недостоверно доказани. Основателни съмнение за миграционен риск. Безспорно мотивите на административния акт имат за цел да обективират волята на неговия издател, както и обстоятелствата обосноваващи постановяване на акт с определено съдържание. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ, отказва се издаването на виза или влизане в страната на чужденец, когато същият не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит. С чл.10, ал.1,т. 24 от ЗЧРБ е предвидено, че се отказва издаването на виза или влизането в страната на чужденец, когато са налице основателни съмнения относно автентичността на приложените документи за издаване на виза, истинността на тяхното съдържание, надеждността на направените от чужденеца изявления или намерението му да напусне страната в рамките на разрешения срок за пребиваване. В случая, административният орган е посочил, че не е доказана достоверността на целта и условията и заявения престой. Следователно, конкретни фактически основания за издаване на акта са относими към конкретния казус, в контекста на приложените към заявлението доказателства, с което не се установява да е нарушена императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Процесният отказ съдържа всички реквизити съобразно стандартния образец по Приложение 7 към НУРИВОВР, който съдържа полета, всяко от които съответства на едно или няколко от предвидените в чл. 10 от ЗЧРБ основания за отказ, анулиране или отмяна на виза, които полета компетентните органи трябва да посочи, за да съобщят на кандидата за виза мотивите на постановеното срещу него решение за отказ. На следващо място от приетите по делото доказателства се установява, че жалбоподателката М. Кайоми е поканена от А. Асеф /От покана-декларация е посочено, че М. Кайоми е сестра, но от представеното удостоверение за сключен брак е видно, че Кайоми е съпруга на Асеф/ гражданин на Великобритания, като са приложени покана - декларация по образец, заявление за виза, декларация, че ще осигурява жилище и издръжка на съпругата му, родителите му, както и на братя и сестри, Декларация по чл. 20а от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членове на техните семейства от Р. Накова, в качеството и на наемодател, която е декларирала, че в качеството си на собственик на имот намиращ се в гр. Пловдив, [жк], [адрес] е съгласна конкретно посочени осем броя лица да бъдат адресно регистрирани и да ползват горепосочения имот по силата на договор за наем, удостоверение за граждански брак, удостоверение за раждане, извлечение от лична разплащателна сметка с титуляр А. Асеф, самолетни резервации . Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Наредба за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, приета с ПМС 198 от 11.07.2011 г., обн., ДВ, бр. 55 от 19.07.2011 год., към поканата-декларация, изготвена от физическо лице за издаване на виза за краткосрочно пребиваване с цел частно посещение на чужденец в Република България, се изготвя по образец съгласно приложение 3, заверена от нотариус и от службите за административен контрол на чужденците, при представяне на следните документи: декларация за имотно състояние на канещото лице и удостоверение за доходи, издадено от местоработата на канещото лице, или копие от данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за предходната година с входящ номер от съответната териториална дирекция на Националната агенция по приходите. Тези документи не са надлежно представени, поради което правилно административният орган е приел, че е налице правно основание за отказ за издаване на виза по чл. 10, ал. 1, т. 17, защото не е достоверно доказана целта и условията на заявеното пребиваване за престоя на касатора. А видно от представеното от страна на зам.-председателя на Държавна агенция Национална сигурност писмо, от което е видно, че установен засилен миграционен интерес от страна на граждани от Афганистан, получили статут на продължително пребиваващи чужденци в страни от Западна Европа, които да отправят често покани за частно посещение на свои близки, с цел същите да придобият законно пребиваване на територията на страната и на страни от Западна Европа, както и свободно придвижване в рамките на Европейския съюз. В заключение е обоснован извода, че отправената покана е с цел афганистанските граждани да използват страната ни за транзитен пункт с цел миграция към страни от Западна Европа. На следващо място, първоинстанционният съд е следвало да съобрази и да извърши проверка на представените доказателства в административната преписка с тези представени в хода на съдебното производство. Видно е, че датата на подаване на поканата е 16.05.2022 год., същата е нотариално заверена на 12.05.2022г., видно от щемпела на помощник-нотариус по заместване И.Калинчев при нотариус Т.Дойчинова с район на действие Районен съд - Пловдив, а от писмо с рег. 328200-1367 от 20.01.2023г. на МВР, Главна дирекция Гранична полиция е видно, че канещото лице е напуснало Република България на 12.05.2022г., като след тази дата е имало общо две влизания в страната, с краткосрочен престой. Настоящата инстанция счита, че поетото задължение от страна на канещото лице за осигуряване условията за пребиваване на апликанта не е доказано по несъмнен начин. Този извод кореспондира с фактическата обстановка и събраните доказателства по делото. Само фактът, декларация за издръжка на апликанта и извлечение от лична разплащателна сметка, не може да докаже наличие на социална и лична ангажираност на канещото лице. От съществено значение е и обстоятелството, че апликантът за виза не е доказал, че канещото лице реално пребивава на територията на Република България, а негова е била доказателствената тежест, поради което не е ясно как и по какъв начин той ще бъде издържан от него. Ето защо се явява и обоснован довода на касатора, че представените документи и декларирани устни данни не доказват убедително целта и условията на заявеното пребиваване. На следващо място следва да се приеме за неправилен извода на административния съд за допуснати съществени процесуални нарушения от административния орган. Според чл. 21, т. 8 от Регламент (ЕО) 810/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността /Регламент (ЕО) 810/2009 г./, при разглеждането на заявлението консулствата или централните органи могат в надлежно обосновани случаи да проведат интервю с кандидата и да поискат допълнителни документи. Събирането на допълнителни данни, а при необходимост и доказателства от заявителя за виза /апликанта/ е правна възможност, а не задължение за административния орган. Това правомощие следва да бъде упражнявано в случаите, в които за разглеждането на конкретното заявление не е налична достатъчна информация, включително такава, с която органът се е снабдил по служебен път, както и не са представени документи, които да послужат за мотивирано произнасяне на административния орган. Настоящият случай не такъв, доколкото по преписката се съдържа цялата относима документация, без да е налице необходимост да бъдат изяснявани факти и обстоятелства от самия заявител или същият да представя други документи. Поради това при издаване на обжалвания отказ не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 7, ал. 2, чл. 9, ал. 2 и чл. 35 АПК. Нещо повече преценката на административния орган е съобразена с разпоредбата на чл. 21, т. 7 от Регламент (ЕО) 810/2009 г., според която разглеждането на заявлението се основава главно на автентичността и надеждността на представените документи, както и на истинността и надеждността на направените от кандидата декларации. Като не е съобразил тези обстоятелства и е отменил отказа за издаване на виза, поради наличие на отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК, административният съд е постановил неправилно решение. Същото следва да се отмени и спорът се реши по същество с отхвърляне като неоснователна на подадената жалба. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на касатора, ответникът по касационната жалба следва да заплати сумата в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1във вр. чл.221, ал.2, пр.второ АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение