Решение № 343 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6537/2013 г.

Решение № 343 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6537/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Ахмед Хусейн Таха, гражданин на Ирак, е подал касационна жалба срещу решение № 2103 от 28.03.2013 г. по адм. дело № 14113/2012 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 74/706.11.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано решението да бъде отменено. Председателят на Държавната агенция за бежанците е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че касационната жалба е неоснователна. Административният съд е установил, че молбата за закрила с вх. № 441 от 2.05.2012 г. до Държавната агенция на бежанците, с която Ахмед Хусейн Таха, гражданин на Ирак, е поискал предоставянето на статут и закрила в Република България, е трета поред молба. Първото административно производство, образувано по негово искане с молба рег. № 1231 от 9.12.2008 г., приключило с влязло в сила решение № 287/20.07.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарна закрила била отхвърлена. По второто му искане е било постановено влязло в сила решение № УП145/15.10.2010 г. на председателя на Държавната агенцията за бежанците, с молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарна закрила отново е била отхвърлена. Според бежанската история, Ахмед Хусейн Таха за първи път напуснал Ирак през ноември 2007 г. и заминал с автобус за Турция. Там останал десетина дни. После преминал границата на България нелегално, където престоял около девет месеца. След като му бил отказан хуманитарен статут и статут на бежанец, през юли 2008 г. чужденецът отново се завърнал в Ирак. През януари 2010 г. за пореден път напуснал легално страната си по произход и заминал за Сирия, където останал до март 2010 г. От Сирия той се прехвърлил в Турция и през юни 2010 г. отново влязъл нелегално в Република България. Подавайки втората молба за получаване на статут, кандидатът посочил като причина общата обстановка в Ирак, взривът през 2006 г. при който загинали баща му, брат му и сестра му, както и работата му като охранител на английска военна база. Във връзка с подадената последваща трета молба за статут с кандидата било проведено интервю, на което той не е заявил нови обстоятелства. В последващо интервю, проведено на 3.07.2012 г., молителят посочил, че негови роднини живеят в Багдад. Заявил е, че докато е бил в страната си на произход върху него не е оказвано насилие, не е бил задържан или арестуван, не е възбуждано дело срещу него и негови близки. Заявил е още, че търси закрила и сигурност в Република България. По делото е приложено и писмо с рег. № Т-2790 от 11.05.2012 г. на директора на Специализирана дирекция "Т" на Държавната агенция по национална сигурност, с което агенцията възразява да бъде предоставена закрила на жалбоподателя на територията на Република България, тъй като разполага с информация, според която Ахмед Хусейн Таха представлява заплаха за националната сигурност. С решение № 2103 от 28.03.2013 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави на Ахмед Хусейн Таха статут на бежанец и хуманитарен статут по съображения, че не са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. От правна страна съдът е приел, че отказът е законосъобразен, тъй като по отношение на оспорващия не са налице основания за прилагане статут на бежанец и хуманитарен статут и отхвърлил подадената жалба. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решение на административния съд не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, които да налагат отмяната му. Съдът е анализирал обстоятелствата по бежанската история и е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от касационната инстанция. От данните по преписката, както е посочил и първоинстанционният съд, не може да се направи извод за наличието на заплаха, която да поражда у чужденеца основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1- 6 от Закона за убежището и бежанците. Ахмед Хусейн Таха е напускал страната си по произход нееднократно. При връщането си и по време на престоя си в Ирак върху него не е оказвано насилие, не е бил задържан или арестуван, не е възбуждано дело срещу него и негови близки. Той е мотивирал напускането на Ирак отново с убийството през 2006 г. на неговите близки и работата му в английската военна база. Пред интервюиращия орган жалбоподателят не е заявил нито едно ново обстоятелство, свързано с личното му положение или с положението в държавата му по произход. Тъй като молбата му е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците, липсата на нови обстоятелства от съществено значение за положението на чужденеца е законова предпоставка за отхвърляне на искането като явно неоснователно съгласно чл. 13, ал. 1, т. 5 от Закона за убежището и бежанците. Съдът е възприел и извода на административния орган, че липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не е било установено чужденецът да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице в резултат на вътрешен въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят (чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ). При положение, че не се сочат факти, от които да се изведе съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), първоинстанционният съд законосъобразно потвърдил оспореният акт и в тази част. Административният съд е обсъдил и приповторените в касационната жалба доводи на жалбоподателя относно прилагането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, така както е мотивирано в решението по дело № С-465/2007 на Съда на Европейския съюз, но го е намерил за неприложимо в разглеждания случай, при положение, че в бежанската история на кандидата за статут не се съдържат обстоятелства, обосноваващи съществуваща спрямо него опасност. Преценката на съда съответства на закона. Наличието на въоръжен вътрешен конфликт в страната на произход не е достатъчно основание за предоставяне на търсения статут. Необходимо е този конфликт да е съпроводен с безогледно насилие, като се прецени конкретно заплахата за жалбоподателя с оглед района на обитаване. Такава заплаха обаче не е била обоснована. Съобразно сведенията, че обстановката в Ирак постепенно се подобрява, тъй като иракските сили за сигурност имат силно присъствие в урбанизираните територии и се наблюдава ограничаване на действията на терористичните групировки, съдът вярно е приел, че на територията на страната няма безогледно насилие, което да достига такава висока степен, че всяко гражданско лице да е изложено на риск от тежко посегателство само поради присъствието си там. Цитираните в касационната жалба Правила и насоки за определяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, определени с Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, както и позоваването на Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1.12.2005 г., с нищо не променят изводите, направени във връзка с конкретната бежанска история, в която не се съдържат обстоятелства, обуславящи предоставянето на статут. С оглед отсъствието на поддържаните касационни основания, постановеното от административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд