Решение № 2683 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10285/2016 г.

Решение № 2683 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10285/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община В. - район "Приморски", подадена против решение № 1531 от 8.07.2016 г., постановено по адм. дело № 1264/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което по жалба на СНЦ "Отворен обществен съвет на протестиращите" е отменено издадено от касатора решение рег. № ДОИ16000045ПР_002ПР/21.04.2016 г. за отказ на достъп до обществена информация по подадено от сдружението заявление от 12.03.2016 г., а преписката е върната на органа със задължение да се произнесе съобразно дадените указания. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: В заявлението е поискано предоставяне на достъп до следната обществена информация: 1. Разрешение за строеж № 657/23.10.2006 г. (на хартиен носител) и 2. Информацията, съдържаща се в инвестиционните проекти за строителство в к. к. Ч., УПИ 199, сега ПИ 10135л2573-264, кв. 12 по плана, въз основа на който е издадено разрешението за строеж и се извършва строителството (преглед на оригинала). Посочено е още, че при допустимост на триетажно строителство, в имота се изгражда седем етажен хотел и исканата информация е с надделяващ обществен интерес, тъй като се касае за разкриване на евентуални престъпление, корупционна практика, злоупотреба с власт. Сезираният със заявлението задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ (кмета на района) е отказал предоставянето на достъп до информацията, като е приел, че същата не е с обществен характер по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, както и че е налице специален ред за получаването й по чл. 149, ал. 1 и 2 от ЗУТ, което изключва задължението му да я предостави съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ. За да отмени отказа, съдът обосновано е приел, че търсената информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и че за СНЦ "Отворен обществен съвет на протестиращите" е налице правен интерес от достъп до нея. Предвижданията на одобрения устройствен план за района, в който се изгражда процесната сграда, нейните параметри и предназначение, тоест цялата информация, касаеща издаденото разрешение за строеж и одобрените инвестиционни проекти, е свързана с обществения живот в Р. Б.. Тя дава възможност на гражданите, а в случая на членовете на сдружението, да си съставят собствено мнение относно законосъобразното упражняване на правомощията на главния архитект при издаването на съответните строителни книжа. Поради Правилен е и изводът на съда, че с разпоредбите на чл. 149, ал. 1 и 2 от ЗУТ не е предвиден специален ред по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ за търсене и получаване на такава информация, който да изключва прилагането на предвидения в този закон ред във връзка с отправеното искане за достъп. По делото не е спорно, че сдружението е извън кръга на заинтересованите лица, изброени изчерпателно в чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, на които следва да бъде съобщено за издаденото от главния архитект разрешение за строеж, поради което е несъстоятелна поддържаната в касационната жалба теза, че "ЗУТ е специален закон по отношение на ЗДОИ". Касационната инстанция изцяло споделя тези изложени от решаващия спора по същество съд и счита, че решението му е постановено при точно установени факти и обстоятелства, и правилно прилагане на материалния закон. Следва обаче да се отбележи несъгласието на настоящия съдебен състав със становището на административния съд, че тежестта да докаже наличието на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ се носи от заявителя, който черпи изгодните правни последици от този факт. Този релевантен юридически факт е задължителен елемент от фактическия състав на хипотезата по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ и органът следва да извърши преценка за наличието или отсъствието му във всеки конкретен случай. Разпоредбата допуска отказ от достъп до обществена информация, когато "достъпът засяга интересите на трето лице" и "то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация". Тези два юридически факта трябва да са налице кумулативно, но тяхното действие се проявява само при отсъствие на третия юридически факт (надделяващ обществен интерес), като отказът не може да е мотивиран с недоказаност на същия от заявителя. Това би означавало, че органът не е изпълнил задължението си по чл. 38 от ЗДОИ. Неоснователно е възражението на касатора относно присъдените в полза на сдружението разноски. Представен е списък по чл. 80 от ГПК, а приложеният по делото договор за правна защита и съдействие съдържа информация, че договореното възнаграждение в размер на 300 лева е заплатено в брой. Предвид изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на процесното решение и то следва да се остави в сила. При този изход на спора основателно е искането на ответника за присъждане на разноските и за тази инстанция в размер на 300 лева - адвокатски хонорар. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,