Решение № 11932 от 25.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2401/2020 г.

Решение № 11932 от 25.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2401/2020 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Л. Доцев от [населено място], чрез пълномощника му адв. Риджаков, срещу решение № 7437/29.11.2019 г., постановено по адм. дело № 11675/2019 г. от Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 8121 к9404/20.05.2019 г. на министъра на вътрешните работи с доводи за неправилност и наличие на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че първоинстанционният съд е игнорирал, противно на принципа на служебното начало, разглеждането на обжалваният акт относно неговата законосъобразност в цялост- на вменените нарушения на жалбоподателя, допуснал е съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, като е постановил и необосновано решение. Моли обжалваното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира разноски. Ответникът по касация – министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител –юрк. Цановска, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните и в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № 8121 К-9404/20.05.2019 г. на министъра на вътрешните работи, с която на инспектор Л. Доцев –разузнавач V степен в 05 група "Кри минална полиция"- Изгрев на сектор "Противодействие на криминалната престъпност" към 01 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/- на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 /не е изпълнена разпоредбата на чл. 10 от Инструкция № 8121 з-533/12.05.2015 г. / и т. 4 /нарушени т. т. 8, 15, 16, 19, 20 от ЕК/, чл. 197, ал. 3, т. 2, чл. 203, ал. 1, т. 13 и т. 14, чл. 204, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. След като е обсъдил събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Л. Доцев е заемал длъжността разузнавач V степен в 05 група "Криминална полиция"-Изгрев, сектор "Противодей ствие на криминалната престъпност" към 01 РУ при СДВР. На 29.11.2016 г. е подаден сигнал по тел. 112 от С. Михайлов, че докато управлява автомобила си някой го е блъснал отзад на кръстовището на бул. Сливница и улица "Д. Петков в посока Лъвов мост. Сигналът е приет и предаден на екип. Малко по-късно, Михайлов е звъннал отново на тел. 112, като е посочил, че патрул не е пристигнал, а някакви роднини на водача на другия автомобил – един от които вероятно баща, защото си приличали, му взели колата и го пребили. Горното е записано на оптичен носител CD-R 700 mb/80 min/52 x марка Филипс, с производствен номер 123 UC2508033693 D1, видно от техническа справка № 1 на л. 136 и сл. Автомобилът е намерен около 23, 00 ч. на 29.11.2016 г. от екип на 03 РУ – СДВР. От протокол за оглед на л. 171 се установява, че намереният автомобил е марка "Мазда", модел 323 с ДК [рег. номер на МПС] и по задната му част има следи от удар- драскотини и пукнатини по задната броня в областта около регистрационния номер. От съдебно медицинско удостоверение № 853/2016 г. на л. 178, при прегледа на С. Михайлов е установен оток и кръвонасядане в областта на междувеждието и лявата вежда в резултат от действие на тъпи предмети. Въз основа на тези данни на 29.11.2016 г. е образувано досъдебно производство № 2273 МК-2688 по описа на 03 РУ – СДВР по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК срещу неизвестен извършител, за това че противозаконно е отнел чуждо МПС – престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК. Разпитан е пострадалия, който заявява, че е ударен от л. а. Пежо с ДК [рег. номер на МПС], управляван от младеж на около 23 години. До него е имало момиче на около 18 г. Михайлов се е обадил на телефон 112, а другия участник в ПТП също е провел телефонен разговор. На място е пристигнал бек автомобил СААВ, сив на цвят, от който са слезли три лица, като едното лице, миришещо на алкохол, го е ударило, качило се е на автомобила на Михайлов и е потеглило в посока Женския пазар. Другите лица също са заминали. След това на място е дошъл брата на пострадалия, който го е транспортирал до 03 РУ. Михайлов е описал лицето, което го е ударило като мъж на възраст около [възраст], [ръст], слаб, без коса. В хода на производството е направен справка по рег. № на другия автомобил – участник в ПТП и е установено, че същият е регистриран на името на К. Доцев (л. 182). Същият е разпитан, като е посочил, че се е обадил на баща си, който е пристигнал с още двама непознати мъже. При проведените оперативно-издирвателни мероприятия е установено, че лицето, извършило деянието, е бащата на водача на другия участник в ПТП – Л. Доцев който е служител на СДВР – МВР. Проведено е разпознаване на лице по снимки, като видно то протокол на л. 216, Михайлов е разпознал жалбоподателя. Проведена е очна ставка между Михайлов и Л. Доцев, при която първия е заявил, че именно Доцев му е нанесъл удари и му е отнел автомобила при станалото ПТП на 29.11.2016 г. (л. 214 и сл.). На 25.10.2018 г. е изготвен обвинителен акт по досъдебно производство № 44/2017 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 47840 по описа на СРП срещу Л. Доцев за престъпление по чл. 346, ал. 5 вр. ал. 2, т. 1, пр. 2 вр. ал. 1 от НК. За същото на 01.11.2018 г. е уведомен министъра на вътрешните работи, видно от писмо на л. 269. Актът е внесен в съда и е образувано НОХД № 18280 от 2018 г. на 104 с-в на СРС, за което министърът на вътрешните работи е уведомен с писмо на 27.11.2018 г. (л. 253). Видно от справка на л. 251-252, за периода от 27.12.2016 г. до 16.11.2018 г. Доцев е бил 173 дни в отпуск по болест и 31 дни платен годишен отпуск. На 24.02.2018 г. е извършено претърсване и изземване в жилището на жалбоподателя, при което под възглавницата на спалното легло е намерен 1 бр. боен пистолет "Макаров" със сериен номер № ВЕ -22799 с 1 бр. пълнител, съдържащ осем патрона. По случая е назначена проверка, която е приключила със справка № 225 р-24820 от 10.07.2018 г., която е установила, че намереният в жилището пистолет е служебното оръжие на Доцев, което е било оставено без надзор в нарушение на чл. 10 от Инструкция № 8121 з-533 от 12.05.2015 г. Същото представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание "Порицание". Тъй като обаче нарушението е констатирано в срока на изтърпяване на друго такова наказание, наложено със заповед № 225 з-443 от 14.11.2018 г., е предложено на Доцев да се наложи наказание "Забрана за повишаване в длъжност за срок от две години". Същият е запознат със справката на 06.08.2018 г. (л. 285). На 19.11.2018 г. пред министъра на вътрешните работи е внесено предложение от директора на СДВР за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина на основание чл. 203, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Видно от резолюцията върху него (л. 270), е разпоредено материалите по преписката да се присъединят към преписката за другото нарушение, като се разглеждат заедно. Със заповед № 8121 К-11129 от 10.12.2018 г. на министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство срещу Доцев за извършеното от него деяние на 29.11.2016 г., изразяващо се в нанасяне на телесна повреда на С. Михайлов, отнемане на автомобила му без негово съгласие и напускане на местопроизшествието, и за извършеното от него деяние на 24.02.2018 г., изразяващо се в оставяне на зачисленото му служебно оръжие без надзор под възглавницата на спалнята в жилището му. Доцев е запознат със заповедта на 08.01.2019 г. Назначеният със заповедта дисциплинарен състав е отправил покана за даване на писмени обяснения, които жалбоподателя е подал на 09.01.2019 г. Снети са сведения от С. Михайлов, брат му Ю. Михайлов и от другите присъствали на нарушението на 29.11.2016 г., както и от служителите извършили претърсването и изземването на 24.02.2018 г. в жилището на жалбоподателя. На 19.03.2019 г. е изготвена обобщена справка за двете нарушения. Прието е, че жалбоподателят е нарушил т. 8, 15, 16, 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП – по първото нарушение, и чл. 10 от Инструкция № 8121 з-533 от 12.05.2015 г. за условията и реда за носене на служебно оръжие – по второто нарушение. Горното е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 и 4 от ЗМВР във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 2 и чл. 203, ал. 1, т. 13 и 14 от ЗМВР. Поради това и съгласно чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР е предложено на инспектор Д. да бъде наложено едно общо дисциплинарно наказание - "уволнение". Жалбоподателят е запознат със справката, видно от отбелязване на л. 76 на 19.03.2019 г. На същата дата е поканен да даде допълнителни обяснения, които същият е отказал да даде видно от протокол на л. 97. Министърът на вътрешните работи е запознат със справката и резултатите от проверката на 30.04.2019 г. (л. 58). На същата дата е отправил повторна покана за даване на обяснения от Доцев, като същите са депозирани на 07.05.2019 г. На 20.05.2019 г. е издадена процесната заповед, с която министърът на вътрешните работи е приел, че по първото нарушение, извършено на 29.11.2016 г., с което министърът е запознат на 01.11.2018 г., е изтекъл двегодишният срок за търсене на дисциплинарна отговорност, считано от извършване на нарушението съгласно чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, поради което за това нарушение не му е наложено наказание. Относно второто нарушение, ответникът е съобразил кадрова справка от 09.01.2019 г. на л. 245-246. От нея е видно, че на служителя са налагани 16 наказания до момента, като предпоследното е порицание за срок от 1 г., наложено със заповед № 225 з-443 от 14.11.2017 г., а последното – "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" със заповед № 8121 К-6796 от 07.06.2018 г. По делото няма данни заповедите да са обжалвани, т. е. са породили правни последици. Следователно второто нарушение от 24.02.2018 г. е извършено в срока на изтърпяване на наказание "порицание", което го определя като съставомерно по чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за което се предвижда наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години". Същевременно то е извършено преди налагането на наказание със заповед от 07.06.2018 г., което съгласно чл. 203, ал. 1, т. 14 от ЗМВР е основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". На това основание е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя. Препис от заповедта е връчен на жалбоподателя на 28.05.2019 г. Жалбата срещу нея е подадена на 05.06.2019 г. По делото е представена длъжностната характеристика на жалбоподателя, с която е запознат на 15.03.2016 г. (л. 301), и от която е видно, че служителят носи отговорност за собствената си безопасност, както и за тази на лицата, които могат да пострадат от неговите действия и бездействия. Освен това същият е длъжен да познава, спазва и прилага нормативната уредба, регламентираща неговата дейност, както и други документи, касаещи служебното му правоотношение. На л. 282 е приложено копие от Инструкция № 8121 з-533 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, обн. в ДВ, бр. 36/2015 г., за условията и реда за носене на служебно оръжие от служителите по чл. 142, ал. 1 и 3 от ЗМВР. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентния дисциплинарно-наказващ орган по чл. 204, т. 1 от ЗМВР; при спазване на административнопроизводствените правила за провеждане на дисциплинарното производство. Приел е, че актът е постановен в законоустановената писмена форма като съдържа реквизитите, установени в нормата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Посочил е, че от събраните по делото доказателства се установява спазване на двумесечния срок по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Съда е приел е, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията на материалния закон. Посочил е, че описанието на фактическата обстановка е подведена под релевантния материален закон. Съдът е обсъдил и отхвърлил, като неоснователни възраженията на Доцев, че фактически оръжието му не е оставено без надзор/под възглавница на спалното легло/- доколкото жилището се заключва и достъп до него имат ограничен кръг лица. Обосновано същите са приети за неоснова телни и в разрез с правилата за съхранение на огнестрелно оръжие. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че наложеното наказание е несъответно на извършеното нарушение. За извършеното нарушение съгласно чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите за съхраняване на служебно оръжие, се предвижда наказание порицание. Същевременно това нарушение е извършено по време на изтърпяване на наказание "порицание", наложено със заповед № 225 з-270 от 27.07.2017 г. на началника на 01 РУ – СДВР. Поради това обосновано първоинстанционния съд - съгласно чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗМВР приема, че за него следва да се наложи наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години". Това наказание към датата на издаване на процесната заповед вече е наложено за срок, който изтича на 07.06.2019 г., т. е. след издаване на процесната заповед. Поради това правилно ответникът е приложил разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 14 от ЗМВР. Решението е валидно, допустимо и правилно. По същество с касационната жалба са направени доводи, идентични с възраженията, направени пред решаващия съд, които възражения съдът подробно е обсъдил в мотивите си, към които настоящата инстанция препраща на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е възведено от законодателя като касационна основание. В случая съдът от първата инстанция е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като се е произнесъл без да установи и изследва в цялост действителната фактическа обстановка и без да обсъди приетите по административното дело доказателства и не е обсъдил наведените доводи за незаконосъобразност на процесната заповед. От първоинстанционния съд са обсъдени всички относими към спора доказателства, въз основа на които фактическата обстановка е правилно установена. Касаторът не сочи кои точно доказателства не са взети предвид, което да има за последица неправилност на фактическите установявания. Съдът е извършил проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК и не е нарушил общия принцип на служебното начало, прогласен в чл. 9 и доразвит в чл. 168 АПК. Доказателствата по делото са правилно ценени, като съдът ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. Разгледани са всички възражения на жалбоподателя свързани с наличието на основанията за отмяна по чл. 146 АПК – неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, на материалния закон и на целта на закона и е отговорено на тях. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора и е извел законосъобразни правни изводи, че дисциплинарно наказаното лице е извършило вменените му нарушения и санкционирането му с дисциплинарно наказание "уволнение" е задължително, като при налагането му, органът по чл. 204, т. 3 от ЗМВР се произнася в условията на обвързана компетентност. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратна насока са неоснователни. Наложеното наказание не е несъразмерно тежко. Спазено е и изискването на чл. 206, ал. 2 ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Правилен е извода на съда, че при издаването на заповедта не е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и на материалния закон. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът претендира разноски, поради което такива след да му се присъдят в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение