Решение № 176 от 30.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2286/2019 г.

Решение № 176 от 30.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2286/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Петя Хорозова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 1297/31.05.2019 г. по в. гр. д. № 2626/2018 г. по описа на САС, ГО, 10 състав, в частите, постановени по отношение на отв. Р. К. П., а именно: с които е обезсилено решение № 5196/13.07.2017 г. по гр. д. № 8897/2014 г. на СГС, 1 ГО, 11 състав за заплащане от този ответник на наказателна лихва за периода от 09.06.2014 г. до 20.06.2014 г. в размер на 436. 61 евро, с които е отменено първоинстанционното решение в частта за заплащане на наказателна лихва за периода от 05.07.2011 г. до 08.06.2014 г. за сумата от 507. 83 евро /разлика между присъдената от първата инстанция сума от 44 679. 83 евро и сумата от 44 172 евро/ и в частта за заплащане на договорна лихва за периода от 05.06.2011 г. до 20.06.2011 г. за сумата от 4 651. 90 евро /разлика между сумата 6 598. 32 евро и сумата 1 946. 52 евро/ и съответно в частта относно разноските. Доводите на касатора са, че в посочените части първоинстанционното решение е влязло в законна сила и не е следвало да се ревизира по отношение на Р. К. П., доколкото тя не е подала въззивна жалба, нито се е присъединила към жалбата на обикновения си другар П. Н. П.. На това основание се моли въззивното решение в посочените части да бъде обезсилено. В публичното съдебно заседание жалбата се поддържа, претендират се разноски. Против касационната жалба не е постъпил писмен отговор от насрещната страна, не се изразява и становище в проведеното публично съдебно заседание. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2 пр. 2 ГПК, поради вероятната му недопустимост, във връзка с което приема следното: За да могат действията на единия ответник да ползват и останалите, те следва да притежават качеството "необходими другари", в този смисъл е изричната разпоредба на чл. 216, ал. 2 ГПК. Според нея, когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението следва да бъде еднакво спрямо всички другари, извършените от някои от тях действия имат значение и за неизвършилите тези действия другари, ето защо и въззивният съд ги конституира служебно като страни в процеса, на основание чл. 265, ал. 2 ГПК. В противен случай е приложима разпоредбата на чл. 216, ал. 1 ГПК – че всеки от другарите действа самостоятелно и неговите действия не ползват останалите, нито им вредят. При въззивно обжалване, ако жалба е подадена само от един от другарите – съищци или съответници, необжалвалите могат да се присъединят към нея в срок до първото съдебно заседание – чл. 265, ал. 1 ГПК. В конкретната хипотеза е безспорно, че солидарно отговорните ответници П. Н. П. и Р. К. П. /съответно – кредитополучател и съдлъжник по договор за банков кредит от 20.11.2007 г. / са обикновени другари, както и че против решението на първата инстанция, с което исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД срещу двамата ответници са били уважени, е подадена въззивна жалба само от П. П.. В нарушение на цитираните по-горе процесуални правила въззивният съд се е произнесъл с решението си и по отношение на необжалвалия обикновен другар на въззивника, без същият да се е присъединил към въззивната жалба. При тези данни съдът не е бил надлежно сезиран да проверява първоинстанционното решение в частта, постановено спрямо Р. П., а като е сторил това, е излязъл извън допустимия спорен предмет във въззивната инстанция. С оглед горното и на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3 пр. 1 ГПК в посочените части решението следва да бъде обезсилено като недопустимо, въззивното производство – да бъде прекратено, а първоинстанционното решение следва да се счита за влязло в законна сила. При този изход от спора в настоящата инстанция, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати сторените от РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД съдебно-деловодни разноски: 249 лв. /такси/ и 200 лв. – ю. к. възнаграждение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение