Решение № 171 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 378/2010 г.

Решение № 171 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 378/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова Производството е по чл. 251, вр. чл. 303 и сл. ГПК. С решение № 315/14.07.2010 г. постановено по гр. дело № 378/2010 г. на ВКС II г. о. е оставена без уважение молбата на Ю. Т. А. и И. Л. А., чрез адв. Б. С. за отмяна на влязло в сила решение № 732/27.05.2009 г. по в. гр. дело № 1199/2008 г. на В. окръжен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, като неоснователна. С молба от 26.07.2010 г. молителите са поискали тълкуване на решение № 315/14.07.2010 г. по гр. дело № 378/2010 г. на ВКС II г. о. Ответницата по молбата М. И. П., чрез адв. С. С. е изразила становище за недопустимост на молбата за тълкуване, съответно за неоснователност по същество. Ответницата по молбата Д. И. Г. не е изразила становище по молбата за тълкуване. По подадената молба за тълкуване на постановеното решение № 315/14.07.2010 г. по гр. дело № 378/2010 г. на ВКС Второ гражданско отделение съдът намира, че молбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Молителите искат да се даде тълкуване на мотивите на решението на ВКС от 14.07.2010 г. в частта им, с която е прието, че писмо изх. № ЖС-98-И-1/02.12.2008 г., подписано от кмета на Район "П." [община] не е новооткрито доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е представено пред въззивния съд в с. з на 27.04.2009 г. и е обсъдено в съдебното решение. Според молителите в тази част решението на ВКС е неясно. На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите в сила решения, които са неясни или двусмислени и този порок е обективиран в постановения диспозитив на съдебното решение. Предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочените, които се съдържат в диспозитива на тълкувания съдебен акт и които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. В настоящият случай не е налице неяснота на съдебното решение в посочения смисъл. В диспозитива на решението е обективирана волята на съда за липсата на основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 732/27.05.2009 г. по в. гр. дело № 1199/2008 г. на В. окръжен съд. Молбата за отмяна съдът е преценил за неоснователна поради основното съображение, че представените с нея писмени доказателства писмо изх. № ЖС-98-И-1/02.12.2008 г., подписано от кмета на Район "П." и изпратено до молителите, с копие до ответниците по молбата, декларация от 06.07.2007 г., подписана от М. И. П. и Д. И. Т. с нотариална заверка на подписите от 06.07.2007 г. и Заявление за издаване на удостоверение за търпимост на стоеж съгласно § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ изх. № МТ-98-М-46 от 09.07.2007 г., подадено от ответниците по молбата до кмета на Район "П." на [община] са били представени в съдебно заседание пред въззивния съд преди да се даде ход на устните състезания. Прието е, че представените писмени доказателства не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като са били известни на молителите-страни по делото при решаването му от В. окръжен съд и с които същите са се снабдили своевременно. Посочено е, че тези доказателства са били съобразени от въззивния съд при постановяване на решението, чиято отмяна е поискана. Като взема предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че волята на съда относно липсата на основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решението на В. окръжен съд по в. гр. дело № 1199/2008 г. е формирана ясно и недвусмислено и не се установява необходимост от тълкуване на решението, постановено по гр. дело № 378/2010 г. на ВКС II г. о. Молбата за тълкуване по чл. 251 ГПК следва да се остави без уважение, като неоснователна. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение