Решение № 389 от 9.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2226/2008 г.

Решение № 389 от 9.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2226/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 36 от 30.07.2008 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 28.01.2008 г. по гр. дело № 4292/2006 г. на Софийския градски съд, IV-а състав по жалба вх. № 7* от 12.03.2008 г., подадена от Р. Г. Х. от гр. С. Касационната жалба съдържа оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се твърди, че въззивният съд е решил делото без участието на жалбоподателката, която не била редовно призована за съдебните заседания на 31.05.2007 г. и 17.12.2007 г. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответникът по касация Б. М. В. от гр. С. е на становище, че жалбата е неоснователна. Ответникът по касация С. Н. Х. от гр. С. е на становище, че жалбата е основателна. Ответникът по касация А. Н. Х. от гр. С. не е ангажирал становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на II г. о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и реди да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционното решение от 7.06.2006 г. по гр. дело № 11531/2004 г. Софийският районен съд, I ГК, 35-ти състав отхвърлил предявения от Б. М. В. иск по чл. 135 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за продажба, сключен на 10.07.2003 г. с нотариален акт № 1* т. I, рег. № 4* нот. дело № 133/2003 г. на Н. № 311 между Н. за прехвърляне собствеността върху апартамент № .. в гр. С., ул. "П." № .., вх. .., ет. .. С въззивното решение Софийският градски съд отменил решението на първата инстанция и признал за недействителен договора за продажба на апартамента, състоящ се от четири стаи, кухня, баня, хол, антре и тоалетна със застроена площ 116.70 кв. м., при съседи по нотариален акт: Е. А. Л. (сега държавно), ул. "П.", Й. М. К., З. Х. Х., двор, стълбище на вх. .., заедно с избено помещение без описана квадратура и номерация по нотариалния акт, при съседи: А. Х. З., С. Н. Л. и Н. С. Л., ул. "П." и коридор, заедно с 330/82660 ид. ч. от УПИ, върху който е построен, целият от 743.50 кв. м., съставляващ парцел **** от кв. 154 по плана на гр. С., при съседи: ул. "П.", ул. "А.", наследници на А. Х. и братя Д. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира жалбата срещу въззивното решение за основателна поради следните съображения: В първоинстанционното производство ответницата (сега касатор) е упълномощила за свой процесуален представител адв. К. (срвн. пълномощното на л. 46) и е била уведомена за постановеното от районния съд решение чрез пълномощника си на посочения в пълномощното адрес на адвокатската кантора: гр. С., ул. "Р." № 1* ет. .., ап. .. (вж. съобщението на л. 55). Препис от въззивната жалба бил връчен на Р. Г. Х. на 4.12.2006 г. чрез адв. К. Т. на посочения по-горе адрес на адвокатската кантора (л. 3 от въззивното дело). Въз основа на въззивната жалба било образувано гр. дело № 4292/2006 г. на Софийския градски съд, Г. О., IV-а състав, първото заседание по което било насрочено за 31.05.2007 г. За това заседание градският съд изпратил призовка до Р. Г. Х. на посочения вя исковата молба адрес: гр. С., ул. "П." № .., вх. .., ап. .. Призовката (л. 13 от делото) била върната в цялост, като връчителят на съдебни книжа отбелязал на 23.02.2007 г., че по сведение на домоуправителя З. в посочения апартамент никой не живее в момента, а друг адрес на лицето не е известен. На 6.03.2007 г. на страната била изпратена нова призовка, този път на адреса на адв. К. Т. ул. "Р." № 1* ет. .., ап. .. (л. 19 от гр. дело № 4292/2006 г. на СГС). Разписката, оформена от длъжностното лице-призовкар С. Д. К., обаче носи единствено подписа на последната. На мястото, на което е следвало да се подпише получателят била изписана ръкописно буквата "в" с черта след нея, а в графата върху разписката, в която фигурира бланковия текст "Със задължение да му я предам, негов съсед" било изписано съкратено "адв.". Следователно, страната не е била призована редовно за съдебното заседание на 31.05.2007 г., тъй като са допуснати съществени нарушения на разпоредбите на чл. 41, ал. 1 и чл. 46, ал. 1 ГПК (отм.), поради което въззивният съд неправилно е приел обратното и е дал ход на делото. Съществено е нарушено и правилото на чл. 41, ал. 6 ГПК (отм.), която задължава съда да призове редовно страната за първото заседание по делото. Поради нередовно призоваване на свидетел, в заседанието на 31.05.2007 г. делото било отложено и насрочено за разглеждане на 17.12.2007 г., като съдът приел, че страните са уведомени. За следващото заседание обаче, на страната (сега касатор) не е изпращана призовка нито лично, нито до нейния процесуален представител по пълномощие. В протокола от 17.12.2007 г. съдът констатирал, че страната е редовно призована и дал ход на делото, след което били проведени и устните състезания. Допуснато е съществено нарушение на чл. 41, ал. 6, изр. първо, предл. второ от ГПК (отм.), като на страната не е била изпратена призовка за заседанието на 17.12.2007 г., при положение, че не е била редовно призована за първото съдебно заседание на 31.05.2007 г. По този начин страната е била лишена от възможност да вземе участие в разглеждане на делото от въззивната инстанция, поради което решението на градския съд е постановено при условията на чл. 281, т. 3, предл. второ ГПК и съгласно чл. 293, ал. 2, предл. второ и ал. 3 ГПК следва да бъде отменено с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на градския съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.