Решение № 5053 от 15.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11982/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна Дирекция на МВР Бургас , със законен представител Директор на ОД на МВР, чрез упълномощен процесуален представител юрисконсулт Владимирова, против решение 8079/23.10.2024г., постановено по адм. дело 931/2024г. по описа на Административен съд - Бургас, с което Дирекцията е била осъдена да заплати на Я. С. И. обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 1070,00 лева, произтекли от отменена по съдебен ред с краен съдебен акт Заповед за задържане на лице за срок до 24 часа 4635зз-157/02.12.2021г., издадена от мл. Инспектор в РУ Приморско , ведно със законната лихва, дължима от датата на влизане в сила на отменителното решение 08.12.2022г., от която сума 70,00 лева имуществени вреди, за заплатената по оспорване на заповедта държавна такса и 1000,00 лева обезщетение за претърпените болки и страдания от постановяването и изпълнението на заповедта. Излагат се доводи за недопустимост на решението в частта, с която в тежест на касатора е била присъдена сумата от 70, 00 лева , а в останалата част решението се атакува като неправилно и необосновано, поради което се иска да бъде отменено, а при условията на евентуалност присъденото обезщетение да бъде намалено. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция. Прави се възражение за прекомерност на разноските на ответната страна, в случай че такива се претендират. Ответната страна Я. С. И., чрез процесуалния си представител адвокат Томов, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на оспореното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява частично основателна. С обжалваното решение на Административен съд Бургас , на основание чл. 1, aл.1 ЗОДОВ е осъдена Областна Дирекция на МВР Бургас да заплати на Я. С. И. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 70 лева, изразяващи се в заплатена държавна такса за оспорване на заповед за задържане на лице 4635зз-157/02.12.2021 г., издадена от мл. инспектор в РУ Приморско пред касационната инстанция Административен съд Бургас, както и 1000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на постановената и изпълнена незаконосъобразна заповед, За да стигне до този правен резултат, Административен съд Бургас е приел, че исковата молба е допустима и основателна. За неоснователно е счетено възражението на ответната страна, че в процесния случай искът е недопустим относно претендираните имуществени вреди. Разгледал спора по същество, приел, че са събрани доказателства, удостоверяващи извършеното плащане, което възприел като пряка последица от издаване на незаконосъобразната заповед, тъй като разноските били свързани с нейното оспорване. В частта, касаеща претенцията за неимуществени вреди отново възприел наличието на писмени доказателства, удостоверяващи отмяната на оспорената заповед за задържане. Взел е предвид продължителността на периода от постановяването й до нейната отмяна, това че същата е била предварително изпълнена, както и начинът на изпълнението й - пред близки и познати полицейски служители, бивши колеги на задържания. Отчетен бил и периодът на незаконното задържане, който според вписванията в заповедта е продължил повече от осем часа от 8:30 ч. до 16:45 ч. на 02.12.2021 г. На последно място същият е приел, по повод претърпяна от пострадалия оперативна намеса, че ходът на следоперативното възстановяване е бил негативно повлиян от емоционалния дискомфорт, причинен от незаконосъобразното задържане. Решението е недопустимо в една част и правилно в останалата. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон предвижда специален начин на обезщетение, редът по ЗОДОВ не се прилага.В конкретния случай приложимият ред, по който следва да се претендират направените в хода на административно дело 165/2022г. разноски заплатена държавна такса в размер на 70,00 лева е този по чл. 143, ал.1 от АПК. Според тази норма, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Последните се присъждат от съда, разгледал спора и не могат да бъдат предмет на отделна искова претенция. В случая, наличен срещу пропускът на Административен съд Бургас да присъди заплатената държавна такса в размер на 70,00 лева е бил редът по чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, отправяне на искане за изменение на решението в частта за разноските. Като е приел, че предявеният пред него иск е основателен, въпреки наличието на специален ред за претендиране на сумите и въпреки че реално има произнасяне от страна на съда по адм.д. 931/2024 г., АС - Бургас е постановил недопустимо в разгледаната част решение, което следва да бъде частично обезсилено, а производството по делото в тази част прекратено. В останалата част решението е правилно и обосновано. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, естественонастъпваща и неизбежна последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправната дейност. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая ищецът е установил наличието на всички законови предпоставки по ЗОДОВ що се отнася до исковата претенция за неимуществени вреди незаконосъобразен административен акт на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Безспорно е по делото наличието на неправомерно задържане на ищеца, което е във връзка с изпълнението на отменената като незаконосъобразна заповед за задържане. Това обстоятелство е било взето предвид при преценка на размера на присъденото на касатора обезщетение по справедливост. Безспорно и житейски обосновано е обстоятелството изпълнените преди отмяната им заповеди да пораждат негативни емоции с по-висок интензитет у техния адресат, отколкото тези, които макар и постановени, а по-късно отменени като незаконосъобразни , не са били изпълнени. Правилно при индивидуализиране размера на обезщетението съдебният състав е отчел и обстоятелството, че предмет на засягане с постановения изпълнен админстративен акт е свободата на придвижване и личния физически интегритет на адресата. Правото на свобода и сигурност е основно човешко право във всяко демократично общество. Макар то да не е абсолютно по своя характер и да подлежи на ограничаване от страна на държавните органи, съгласно практиката на Евпропейския съд по правата на човека/ЕСПЧ/ лишаването от свобода е изключение и следва да бъде реализирано единствено в хипотезите, уредени в ЕКПЧ и при стриктното спазване на гаранциите на самата Конвенция. Този висок интензитет на засегнатото право правилно е намерил отражение при преценката на размера на присъдената от страна на първоинстанционния съд обезвреда. Правилно при индивидуализиране на размера на обезщетението съдът е зачел свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели при изясняване обстоятелствата и начина на самото задържане. Неоснователно е възражението на касатора, че те са били възприети безкритично. Все пак, доколкото най близките хора възприемат най-непосредствено и вцялост емоционалното състояние на ищеца е логично показанията им да бъдат зачетени особено при липса на други доказателства, подлагащи на съмнение изложеното. Ирелевантно за предмета на спора според съдебния състав се явява обстоятелството, че ищецът непосредствено след задържането си е претърпял оперативно лечение. В тази връзка касаторът правилно възразява, че не се доказва пряка причинно-следствена връзка между времето за възстановяването му и изпитаните негативни емоции от задържането му. В подобни случаи на хипотези, съдържащи елементи с твърде висока абстрактност, ангажираните от ищеца доказателства следва да бъдат още по-конкретни, безусловни и категорични за връзката между вредоносния резултат и противоправното деяние. Подобни доказателства в конкретния случай не са били ангажирани. Правилно Интензитетът на преживяното е преценен като надвишаващ обичайните негативни емоции спрямо случаи на отмяна на незаконосъобразни адм. актове, които не са били изпълнени, а единствено постановени, т.е. макар да липсва изключителност в разглежданата хипотеза, все пак интензитетът вследствие реализираното изпълнение и продължителността на негативните емоции, (повече от година до отмяната й)предопределя размер на обезщетението малко над обичайния за подобни ситуации. По делото не са били ангажирани доказателства за наличието на широк отзвук на самото задържане, а това обстоятелство не може да се предполага единствено от присъствието на негови колеги при задържането му. От събраните доказателства не е установено противоправната заповед да е засегнала достойнството на ищеца, т. е. оценката на околните за неговата личност. Не се твърди обществото или отделни негови членове да са променили отношението си към ищеца. Доказва се от друга страна засягането на честта на ищеца посредством причиненото вътрешно чувство на разочарование и обида, каквито емоции засягат човешката чест, т. е. личностната самооценка на пострадалия. Въпреки, че при нарушаване на граждански права защитени от ЕКПЧ нанасянето на неимуществени вреди само по себе си да не се нуждае от доказване, в исковия процес върху ищеца лежи доказателствената тежест за установяване на размер над обичайния за подобен род случаи. При съвкупна преценка на горните обстоятелства съдебният състав намира , че справедливо по абсолютната си стойност би било обезщетение в размер на 1000,00 лв., съобразно практиката на ВАС при подобни дела, актуализирана спрямо минималната работна заплата за страната към момента на задържането и неговата отмяна, както и при съблюдаване на индивидуалните характеристики на случая. Поради това решението като правилно и обосновано в частта относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде оставено в сила. Началният момент на акцесорната искова претенция за лихви също е била правилно определена в съответствие с Тълкувателни Решение 3 от 22.04.2005г. по Тълкувателно дело 3/2004г. на ВКС. Доколкото по делото са предявени два обективносъединени иска за имуществени и неимуществени вреди и липсва разграничение за цената на процесуалното представителство по всеки от тях, съдът приема, че адвокатският хонорар е договорен поравно за всяка от двете претенции. Доколкото единият иск бива прекратен като недопустим, а другият е частично уважен в размер от ¼ от предявената претенция, при този изход от спора, и на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 175,00 лв. за първа инстанция и 100,00 лева за касационната. Що се отнася до ищеца, процесуалният му представител, както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция претендира присъждане на възнаграждение за адвокат при условията на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Според същата норма, Адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. По конкретното дело пред двете инстанции нито е посочено която от трите хипотези визира процесуалният представител на ищеца, нито е представил доказателства за съответното обстоятелство. По тази причина претенцията му за разноски е неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,