Решение № 12639 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5760/2018 г.

Решение № 12639 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5760/2018 г., VII о., докладчик съдията Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 26, ал. 10 от Закона за пътищата (ЗП). Образувано е по касационната жалба на "Пътстрой Варна" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Младост, ул. "Академик Андрей Сахаров" № 1, ет. 5, представлявано от управителя А. Д., против решение № 491 от 12.03.2018 г., постановено по адм. дело № 2372/2017 г. по описа на Административен съд (АС) - Варна. По наведените доводи за неправилност на атакуваното съдебно решение поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК, се претендира неговата отмяна. Ответникът – председателят на Управителния съвет (УС) на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ/Агенцията) изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в депозиран по делото писмен отговор и поддържани в съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а след служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, преди да пристъпи към проверка на неговата правилност във връзка с посоченото по-горе касационно основание и доказателствата по делото констатира, че решението е недопустимо. С атакуваното решение на АС - Варна е отхвърлена жалбата на "Пътстрой Варна" ЕООД срещу отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение (РС), находящо се на АМ "Хемус", при действителен км 425+255 дясно, обективиран в писмо № 53-00-4514 от 26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ, като дружеството е осъдено да заплати на АПИ направени по делото разноски в размер на 400 лв. За да постанови този резултат съдът е установил, че с разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на РС № 594/13.05.2005 г. е разрешено изграждането на 4 броя РС над тунели в обхвата на АМ "Хемус" и АМ "Тракия", вкл. при км. 422+750, дясно на АМ "Хемус", като с разрешение № 1607/5.11.2007 г. е разрешена експлоатацията на РС в обхвата на АМ "Хемус", км. 425+750 дясно, с площ от 12. 00 кв. м. Със заявление № 53-00-355/21.04.2017 г. е поискано преиздаване на разрешение № 1607/5.11.2007 г. за специално ползване на пътя чрез експлоатиране на РС. С констативен протокол № 11/10.05.2017 г. на Областно пътно управление - Варна е установено, че РС е изградено на АМ2 (Хемус) при км. 425+255, дясно - действителен километър след прекилометриране (по разрешение за специално ползване на пътища чрез експлоатация на РС на км. 422+750 - дясно) в несъответствие с действащите към датата на издаване на първоначалното разрешение за специално ползване чрез изграждане на РС разпоредби на Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП, обн., ДВ, бр. 62/2001 г.). Съоръжението функционира от 2006 г. в нарушение на изискванията на чл. 17б, ал. 2 НСПП, поради което за него не може да бъде преиздадено разрешение за специално ползване на пътя. На проведено заседание на УС на АПИ, обективирано в протокол № 16631/26.06.2017 г. е взето решение по т. 2. 16 да се откаже преиздаването на разрешение за ползване на РС. Въз основа на това решение е изготвено и писмо № 53-00-4514/26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ, където е посочено, че РС не е изградено в съответствие с действащите към датата на издаване на първоначалното разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на РС разпоредби на НСПП, като изрично са цитирани като нарушени разпоредбите на чл. 17б, ал. 2, вр. с чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 5 НСПП. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. След анализ на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 и ал. 2 и § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗП е посочил, че компетентен орган за издаване, респ. отказ за издаване на разрешение за изграждане и експлоатиране на РС е УС на АПИ или упълномощено от него длъжностно лице. Приел е, че при наличието на кворум и мнозинство, съгласно чл. 8, ал. 1 и чл. 10, ал. 5 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на АПИ (приет с ПМС № 295/10.12.2009 г.) е взето решение за отказ да се преиздаде разрешение № 1607/5.11.2007 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС, изградено на АМ "Хемус" при км. 425+255 дясно (т. 2. 16). Отказът е обективиран в писмо с изх. № 53-00-4514/26.06.2017 г. на председателя на УС, който съгласно изричната норма на чл. 2, ал. 2 Правилника, представлява Агенцията. Производството пред АССГ е образувано по жалба на "Пътстрой Варна" ЕООД срещу отказ на УС на АПИ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС. Жалбата на "Пътстрой Варна" ЕООД е юридическият факт, от който е възникнало административнопроцесуално правоотношение между жалбоподателя и съда. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1, вр. с чл. 153, ал. 1 АПК при разглеждането на жалбите и протестите се призовават органът, който е издал обжалвания акт, жалбоподателят и другите заинтересувани граждани и организации, участвуващи в административното производство. Следователно надлежни страни в процеса са субектите, които са заинтересовани от неговия изход - жалбоподателят; органът, издал обжалвания акт и заинтересованите от делото правни субекти, ако в случая има такива. Водещ критерий за преценката по чл. 154, ал. 1, вр. с чл. 153, ал. 1 АПК е административната правосубектност на издателя на акта, респ. обхвата на нормативно определената му компетентност. В проведеното пред АС - Варна първоинстанционно производство неправилно е определен индивидуалния административен акт, предмет на оспорване, което от своя страна е довело до неправилно конституиране на ответника в производството. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗП, разрешенията за изграждане и експлоатиране на РС, респ. отказ за издаване на разрешение, се издават от УС на Агенцията или от упълномощено от УС длъжностно лице от Агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища. С решение по т. 2. 16 по протокол № 16631/17/26.06.2017 г. на УС на АПИ е постановен отказ по заявлението на дружеството жалбоподател за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС. Именно това е актът, предмет на оспорване в първоинстанционното производство, а не както неправилно е приел първоинстанционният съд, писмо изх. № 53-00-4514/26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ. Независимо, че в текста на писмото е посочено изрично, че съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на обжалване, източник на правни последици и поради това годен предмет на съдебен контрол е решението на УС на АПИ по т. 2. 16 от протокол № 16631/17/26.06.2017 г. В т. 2. 235 от същия е възложено на председателя на УС на АПИ да подпише цитираното писмо, но липсва формирано волеизявление за делегиране на правомощия на последния, още повече, че в пълен обем тези правомощия вече са били упражнени от титуляра им. Поради това писмо изх. № 53-00-4514/26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ има единствено уведомителен (информативен) характер, но но и самостоятелно правно значение. От данните по делото е безспорно, че председателят на УС на АПИ не е бил страна в развилото се административно производство, поради което процесуално незаконосъобразно съдът го е конституирал като страна по делото. УС на АПИ е административният орган - издател на обжалвания пред съда административен акт (Арг. чл. 26, ал. 3 ЗП) и като не го е конституирал като ответник, АС - Варна е нарушил разпоредбите на чл. 154, вр. с чл. чл. 153, ал. 1 АПК. Допуснато процесуално нарушение е съществено и след като в производството е участвувала ненадлежна страна (която не притежава пасивна процесуална легитимация), постановеното решение е недопустимо. Предвид горното, налице е касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК, обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав за конституирането и при участието на надлежния ответник по спора - УС на АПИ. По аргумент от разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото следва да се произнесе за разноските пред настоящата инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,