Решение № 8127 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3702/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна областна болница за активно лечение (МОБАЛ) „Д-р Стефан Черкезов“АД, ЕИК 104510514, със седалище и адрес на управление в гр.Велико Търново, представлявана от изпълнителния директор д-р Д. И., чрез адв.М. Ламбева, против Решение № 3879/23.12.2025 г., постановено по адм. дело № 32/2025 г. по описа на Административен съд Плевен, в частта му, с която болницата е осъдена да заплати на К. Г. Т. от гр. Елена, [ЕГН] сумата от 2 000 (две хиляди) лева, представляваща претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие по освидетелстване на ищеца за периода от изтичане на 3 месечния срок за произнасяне по заявлението – 19.10.2021 година до произнасяне с експертното решение на ТЕЛК – 22.06.2022 година, ведно със законната лихва, считано от 18.03.2024 година до окончателното й изплащане. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – К. Г. Т. не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт и в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК, а по същество – основателна, поради следното: С оспореното решение съдът е осъдил МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“АД да заплати на К. Г. Т. сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие по освидетелстване на ищеца за периода от изтичане на 3 месечния срок за произнасяне по заявление до ТЕЛК към болницата – 19.10.2021 година до произнасяне с експертното решение на ТЕЛК – 22.06.2022 година, ведно със законната лихва, считано от 18.03.2024 година до окончателното й изплащане. За разликата до пълния претендиран размер от 6 000лв. предявеният иск е отхвърлен като недоказан. В последната част няма касационната жалба и решението в тази част е влязло в сила. За да постанови този резултат, от фактическа страна съдът е установил следното: На ищеца е издадено медицинско направление за ТЕЛК с № 20210712059069/12.07.2021г. Със заявление-декларация вх.№ 042021071653721/16.07.2021г., К. Т. е сезирал ТЕЛК чрез РКМЕ гр.В.Търново с искане за освидетелстване от ТЕЛК за трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане). С писмо изх.№ 2130/07.04.2022г., ищецът е поканен да се яви лично за освидетелстване от ТЕЛК на 15.06.2022г. в 9 ч. в МОБАЛ В.Търново, като са посочени документите, които да носи. Писмото е връчено на ищеца на 12.04.2022г. По делото е представено ЕР на ТЕЛК Търново № 91808/117 от 22.06.2022г., с което на ищеца е определена 95% ТНР без чужда помощ. Видно от посоченото в решението, то е забавено поради тежка претовареност на ТЕЛК. Решението е връчено на заявителя на 29.06.2022г., и е влязло в сила на 07.09.2022г. В съдебното производство, по искане на ищеца, са събрани гласни доказателства, които не установяват никакви факти от значение за спора. При тези факти съдът е приел следното от правна страна: Ответникът е процесуално легитимиран по чл.205, ал.2 АПК, да отговаря по предявения иск, доколкото съгласно чл. 105 от Закона за здравето (ЗЗ) и чл. 10 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, Териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) се откриват и закриват от директорите на РЗИ съгласувано с министъра на здравеопазването към държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно – венерически заболявания и комплексните онкологични центрове. ТЕЛК са структурни звена на лечебните заведения, към които са открити. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) експертизата на трайно намалената работоспособност, на вида и степента на увреждане на лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, се осъществява от ТЕЛК и НЕЛК. Съгласно чл. 32, ал. 3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) ТЕЛК освидетелстват и преосвидетелстват лицата в 3 –месечен срок от постъпване на документите при тях. Ищецът е подал заявление–декларация за освидетелстване поради трайно намалена неработоспособност пред ТЕЛК чрез РКМЕ гр.В.Търново на 16.07.2021г. Съгласно разпоредбата на чл. 32 ал.3 от ПУОРОМЕРКМЕ, Териториалните експертни лекарски комисии освидетелстват и преосвидетелстват лицата в 3-месечен срок от постъпване на документите при тях. Решенията се връчват на лицата или на упълномощени от тях лица, или назаконните им представители срещу подпис или с писмо с известие за доставяне. Съгласно разпоредбата на чл. 4, когато за изясняване на отделни случаи се изискват непредставени документи или изследвания, срокът по ал. 3 започва да тече от тяхното представяне. Единствения документ, който е изискал ТЕЛК е производствена характеристика и лична карта. При това, съдът е приел, че срокът по чл. 32, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ е изтекъл на 16.10.2021г., а освидетелстването на ищеца така и не е извършено след законно определения срок. ТЕЛК при МОБАЛ д-р С.Черкезов АД В.Търново е имала задължение в срок до 16.10.2021г. да извърши освидетелстване на вида и степента на увреждане на ищеца. Това задължение, произтичащо пряко от закона не е изпълнено в срок, поради което съдът е приел, че по делото е установено незаконосъобразно бездействие, което първият от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразно бездействие, допуснато при и по повод осъществяване на административна дейност. Извършването на освидетелстването е задължение, предвидено с цел защита правата и интересите на лицата. В случая ТЕЛК е разполагал с достатъчен срок за организиране и извършване на освидетелстването. На следващо място, макар да приема, че от събраните гласни доказателства не се установяват нито наличието на неимуществени вреди за ищеца, нито техния размер, нито причинната връзка между вредите и незаконосъобразното бездействие, съдът приема, че така развилите се събития – подаване на заявление за освидетелстване и чакане в продължение на 11 месеца ТЕЛК да предприеме действия са от естество и обективно да предизвикат негативни изживявания, като описаните от ищеца - душевни болки и страдания и негативни емоции. Невъзможността през този период да бъде освидетелстван, съответно да изпълнява трудова дейност съобразно здравословното си състояние е пряк резултат от неизпълнение на задължението за освидетелстване, което несъмнено е довело до изпитване на болки, притеснение и стрес, което според съда доказва наличието на причинно – следствена връзка между установеното незаконосъобразно бездействие и настъпилите неимуществени вреди, поради което следва да се ангажира имуществената отговорност на ответника. Относно размера на вредите съдът приема следното: Независимо че ищецът не е ангажирал доказателства за размера на вредите в резултат на установеното по делото незаконно бездействие на длъжностни лица на ответника, за ищеца са настъпили твърдените в исковата молба неимуществени вреди, но не в претендирания в исковата молба размер. Периодът, за който се твърди, че са настъпили неимуществените вреди, е посочен в исковата молба по следния начин – 19.07.2021г. - 22.06.2022 (датата на издаване на решението на ТЕЛК). Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Доказателствената тежест за доказване на размера на претърпените вреди е за ищеца, който в случая е доказал обстоятелствата, на които основава претенцията си, макар и да не ангажирал доказателства – свидетелски показания и др. в подкрепа на претендираните от негова страна неимуществени вреди в размер от 6 000 лв. Решението в обжалваната част е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки, които правилно са посочени от административния съд. Правилно административният съд е приел, че по искането за освидетелстване органът следва да се произнесе в 3-месечен срок, но неправило съдът е приел, че непроизнасянето в предвидения срок е бездействие по смисъла на чл. 256 АПК. Фактическият състав на чл. 256 АПК съдържа бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Законът има предвид неизвършването на фактически действия, по задължение пряко произтичащо от правната норма. Бездействието по смисъла на нормата по своя характер не може да бъде неизвършване на правно действие или бездействие за издаване на административен акт. Това е така, защото чл.58, ал.1 от АПК създава фикцията, че непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ, който по определението на чл.21, ал.1 от Кодекса е индивидуален административен акт. Решенията на ТЕЛК и НЕЛК са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК. Те подлежат на оспорване по административен и/или по съдебен ред, както и отказът да се издаде такъв акт, било то изричен или мълчалив. Затова и в изброяването на чл.1, ал.1 ЗОДОВ незаконосъобразните актове се отличават от незаконосъобразните действия и бездействия. Поради изложеното принципно неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице първата предпоставка за ангажиране на процесната отговорност. (В същия смисъл Решение №5706 от 31.05.2023г. по адм.д.№863/23г.; Решение №8082 от 28.06.2024г. по адм.д.№2121/2024г. на трето отделение на ВАС). Независимо от изложеното, не е доказано и ищецът да е претърпял неимуществени вреди. В мотивите на първоинстанционния съдебен акт изрично е записано, че затова не са представени никакви доказателства (макар това да е тежест на ищеца) и в частност събраните гласни доказателства също не установяват посочения факт с правно значение. Въпреки общото позоваване на съдебната практика на Съда в Страсбург, необосновано съдът е приел, че наличието на неимуществени вреди било обективно установено. Няма и никакви мотиви, при изричното уточнение, че няма и доказателства, за размера на присъденото обезщетение. Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение подлежи на отмяна, като вместо него следва да се постанови ново по същество, с което предявеният иск за обезщетение в размер на 2 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение