Решение № 7197 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10000/2014 г.

ВАСIII отделение16.06.2015 г.докладчик т Ваня Пунева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4357 от 30.06.2014 г., постановено по адм. дело № 205/2013 г. по описа на Административен съд - София-град. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на ВПК "Агротехника сервиз 94" с. Дъбене, представлявано от Димитър Карабобев в размер на 350 (триста и петдесет) лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 7197 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10000/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - град София, чрез процесуалния му представител юриск. Иванова, против решение № 4357 от 30.06.2014 г., постановено по адм. дело № 205/2013 г. по описа на Административен съд - София-град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита изводите на решаващия съд за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви за необосновани. Твърди се, че съдът не е взел предвид, че на стр. 3 от уведомителното писмо се съдържа подробно описание на фактическите и правни основания за неговото издаване. Иска се отмяна на решението. Ответникът, ВПК "Агротехникасервиз 94" - с. Дъбене, в писмен отговор на касационната жалба, оспорва същата, а по същество твърди - неоснователност на същата по подробно развити в отговора по същество съображения. Претендират и разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава също заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на ВПК "Агротехникасервиз 94" - с. Дъбене, представлявано от председателя Димитър Карабобев против уведомително писмо за извършена оторизация и финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане изх. № 02-160-2600/10670 от 23.08.2012 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидии за глава животно съгласно чл. 1, ал. 2, т. 3, 4 и 6 и ал. 3, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от цитираната наредба в размер на 20 039 лв. Жалбата е подадена в частта на постановения отказ за сумата от 8640 лв. по схема НДЖ1. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение съдът е отменил уведомителното писмо в частта с която е отказано финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02. 2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане по схемата за национални доплащания за говеда, необвързана с производство (НДЖ1) в размер на 8640 лв. и е изпратил преписката на административния орган, изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", за ново произнасяне съгласно указанията, дадени в мотивите на същото. За да стигне до този правен резултат, АССГ е приел, че обжалваното уведомително писмо е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което от своя страна води и до немотивираност на административния акт. При издаване на административния акт са нарушени основни принципи - чл. 7 и чл. 9 от АПК, съгласно които норми, актът се основава на действителните факти които са от значение за случая, като административния орган е задължен да установи необходимите факти и събере доказателства. Като не е сторил това на жалбоподателя не е дадена възможност да се защити, да вземе становище и да ангажира доказателства. От друга страна липсата на мотиви препятства възможността за извършването на съдебен контрол за материалната законосъобразност на административния акт. Съдебното решение е правилно. Настоящият касационен състав споделя развитите от АССГ доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по издаването му, водещи до неговата незаконосъобразност. Правилно първостепенният съд е приел, че уведомителното писмо е вътрешнопротиворечиво откъм фактически констатации и правни изводи, което го прави немотивирано. Законосъобразно АССГ е заключил, че доколкото вече веднъж са давани указания, административния орган е следвало да извърши нови проверки след като са констатирани несъответствия за да установи обективно, всестранно и пълно фактите. Правилно АССГ е заключил, че горните несъответствия са съществени, тъй като са се отразили на правилността на крайните фактически констатации и правни изводи на административния орган. Няма спор, че за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол, част от която е система за идентификация и регистрация на животните - чл. 30, ал. 1 и ал. 2, т. 3, ЗПЗП, респ. чл. 1, ал. 1, т. 3 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Според чл. 4, ал. 2 от Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, помощта по схемата за национални доплащания за говеда се определя въз основа на броя на говедата и/или биволите в животновъдните обекти на земеделския стопанин, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти. Безспорно е, че административният орган е обвързан от тази информация. Съгласно нормите на чл. 30, ал. 4, т. 3 ЗПЗП, съотв. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол системата за идентификация и регистрация на животните се създава и поддържа от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ). Следователно, нито административният орган, нито кандидатът за подпомагане имат участие във формиране на данните, които се ползват при проверките и констатациите за спазване на изискванията на схемите за национални доплащания - чл. 2, ал. 2 от Наредба № 21/30.06.2010 г. за реда за контрол на изискванията на схемите за национални доплащания към директните плащания. От тези сведения обаче зависи подпомагането. Затова е допустимо да се извършва проверка за съответствието им с обективната действителност. Именно такива действия са предприети от административния съд, чрез ангажиране на специални знания на вещи лица по първоначална и допълнителна съдебно-технически експертизи. Експертните заключения са приети без оспорване и въз основа на съдържанието им от съда е обоснован извод, затова че не са налице условия за постановяване на процесния отказ, защото към референтната дата 28.02.2009 г. от ВПК "Агротехникасервиз 94" са отглеждани изискуем брой животни и това е установено безспорно от експертизата назначена по делото. Установено е също така, че на 10.02. 2009 г. жалбоподателят е подал необходимата информация до БАБХ за броя и вида на отглежданите животни т. е. постановения отказ се явява постановен и в противоречие с приложимите материално-правни норми. Впрочем, в съответствие с данните по делото, съдът правилно е назначил експертиза във връзка с доводите и възраженията на ответника, че информацията въпреки подаденото от него уведомление не е променена и не е отразено наличието на животните, доколкото е установено, че в предходен момент, в хода на административно обжалване на друг отказ за оторизиране на субсидия, е изяснено абсолютно същото положение. Тезата от касационната жалба е, че след като от БАБХ е получена информация за отглеждане на нула животни, то подпомагането е изключено. Посоченото не може да се възприеме, защото води до недопустимо лишаване от признати права, още повече в хипотезата, когато кандидатът не участва във формирането на съответните данни. Земеделските производители които кандидатстват за субсидии са длъжни да изпълнят всички изисквания свързани с получаването на помощи, но задължения има и административния орган както е в конкретния случай. След като е подадена информация за броя на животните административния орган е този който е следвало да промени информацията в ИСАК. Бенефициента се регистрира в системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти при БАБХ, след което те не вземат участие и нямат никакво отношение и въздействие върху работата на административните органи. Не следва на бенефициентите да им се вменява вина и нанася вреда поради факта, че административния орган не е изпълнил задължението си да внесе промени и отрази действителната информация в системата на ИСАК. Посочването на отделна законова разпоредба не води до мотивиране на акта каквито твърдения прави касационния жалбоподател. Затова и правилен и обоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че административния орган не е извършил проверка на представените доказателства, не е обсъдил и преценил същите, не е събрал нови доказателства за изясняване на случая, с което е нарушил процедурата по издаването на оспорения акт. По отношение на искането за присъждане на разноски, видно от приложения договор за правна помощ от 31.07.2014 г. такива са направени в размер на 350 лева. По горните съображения, касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

5