Решение № 10793 от 10.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1526/2018 г.

Решение № 10793 от 10.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1526/2018 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" – Пловдив (РО НСК) при Регионална дирекция национален строителен контрол – Южен централен район (РДНСК – ЮЦР), подадена чрез процесуалния му представител юрк. П. Иванов, срещу решение № 2078 от 27 ноември 2017 година, постановено по адм. дело № 2264/2017 година по описа на Административен съд Пловдив. С обжалваното решение е признато за установено по отношение на началника на РО НСК – Пловдив при РДНСК ЮЦР, че заповед № ДК-02-Пд-08/09 юни 2010 година на началника на сектор Пловдив при РДНСК – ЮЦР не подлежи на изпълнение. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на съдебното решението поради нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Ответниците – Н. Н. и П. Н. в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Н. Петров, излагат съображения за нейната неоснователност. Претендират присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по иск на Н. Н. с правно основание чл. 292 от АПК с искане да бъде прието за установено по отношение на началника на РО НСК – Пловдив, че задължението за премахване на незаконен строеж: "Масивна едноетажна постройка", находящ се в УПИ IIІ-15, кв. 4 по плана на град Пловдив, район "Централен", разпоредено със заповед № ДК-02-Пд-08/09 юни 2010 година на началника на сектор Пловдив при РДНСК – ЮЦР, е отпаднало поради изтекла погасителна давност. С определение № 1627 от 15 август 2017 година, постановено по адм. дело № 2264/2017 година, съдът е присъединил към производството адм. дело № 2265/2017 година по описа на Административен съд Пловдив, тъй като последното е образувано по иск на П. Н. отново на основание чл. 292 от АПК и срещу същия ответник. С обжалваното решение, съдът е приел, че в случая петгодишната погасителна давност по отношение на изпълнителното основание за премахване на незаконния строеж е изтекла, поради което е уважил иска и е признал за установено по отношение на началника на РО НСК – Пловдив, че заповед № ДК-02-Пд-08/09 юни 2010 година на началника на сектор Пловдив при РДНСК – ЮЦР не подлежи на изпълнение. Решението е допустимо. Както се посочи, производството пред първоинстанционния съд е образувано по подаден иск с правно основание чл. 292 от АПК. Проведеното производство е исково такова, в което ищците сами определят срещу кого да насочат претенцията си, т.е. страната сама определя ответника по иска. Съдът няма задължение да определя ответника, поради което и насочването на иска срещу ненадлежен ответник, както се сочи в касационната жалба, води до неоснователност на иска, а не до неговата недопустимост. В настоящия случай, подаденият иск е отрицателен установителен и е предявен от Н. и П. Н. срещу началника на РО НСК – Пловдив. С решението си съдът е признал за установено право именно по отношение на посочения от ищците в иска им ответник - началника на РО НСК – Пловдив. Твърдението на касатора, че решението е постановено срещу ненадлежен ответник и поради това се явява недопустимо, е необосновано. Както в производството пред административния съд, така и в останалите съдебно-административни производства, водени от Н. и П. Н., като орган по изпълнението на заповед № ДК-02-Пд-08/09 юни 2010 година на началника на сектор Пловдив при РДНСК – ЮЦР е посочен именно началника на РО НСК – Пловдив. Такова твърдение е поддържано и в първоинстанционното производство. Представените в касационното производство от касатора заповеди са вътрешноведомствени актове, които не са могли да бъдат известни на ищците и които те да могат да съобразят при насочване на претенцията си. Неоснователно е и възражението на касатора относно недопустимост на производството поради това, че възражението за изтекла погасителна давност може да бъде направено само пред органа по изпълнението по арг. от чл. 282, ал. 1, т. 9 от АПК, а не и чрез предявяване на иск. Касае се за различни по своя характер производства, които не се изключват взаимно. Право на страната е да избере кой от двата способа за установяване за защита на правата си ще избере. Решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 285, ал. 1 от АПК изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила. Погасителната давност като юридически факт представлява период от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици – погасяване на вземането и преклудиране на възможността за изпълнение. Заповедта, представляваща изпълнително основание за премахване на посочения незаконен строеж, е влязла в законна сила на 07 юни 2012 година – датата, на която с решение № 8179 по адм. дело № 633/2009 година по описа на Върховния административен съд е оставено в сила решението от 28 октомври 2011 година, постановено по адм. дело № 1248/2010 година по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Н. Н. срещу заповедта. При това положение, петгодишният давностен срок изтича на 07 юни 2017 година. Преди изтичането му обаче административният орган е предприел множество действия по изпълнение на заповедта – издадена е покана за доброволно изпълнение изх. № П-538-01-166/19 юли 2012 година, връчена лично на Н. на 23 юли 2012 година, съставени са протокол по принудителното премахване на незаконния строеж по реда на Наредба № 13/2001 година, установяващ, че незаконния строеж не е премахнат доброволно (протокол № 1/02 септември 2016 година) и по отношение начина на изпълнение на премахването след предварително проучване (протокол от 02 септември 2016 година). На 20 октомври 2016 година ДНСК е сключила договор № ФО-13-317, с определения изпълнител, който да извърши принудително премахване на незаконния строеж. На 25 октомври 2016 година с писмо изх. № ПД-2608-04-764 началникът на ДНСК е възложил на изпълнителя извършването на принудителното изпълнение на влязлата в сила заповед, като същото е получено от Н. на 02 ноември 2016 година. С положения подпис, последният е посочил, че се задължава да предаде екземпляр от писмото за възлагане на принудителното изпълнение и на съпругата си П. Н. На 05 април 2017 година ДНСК е сключила нов договор № ФО-13-19 с нов изпълнител, на който отново е възложено да извърши принудителното премахване на незаконния строеж. Съпроводителното писмо е получено на 30 май 2017 година лично от Н., отново със задължение да го предаде и на съпругата си. Всички тези цитирани действия, предприети от органа неправилно са приети от съда като непрекъсващи давността. Съгласно чл. 116, б. "в" от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Изброените по-горе действия безспорно са такива, прекъсвали многократно течението на 5 годишния давностен срок, визиран в чл. 285, ал. 1 от АПК, обратно на приетото от административния съд. След прекъсването на този срок с всяко едно от действията на органа започва да тече нов погасителен давностен срок по чл. 285, ал. 1 от АПК, който към момента на подаване на иска по чл. 292 от АПК не е изтекъл. Действително, част от тези действия на органа по изпълнението са обявени за нищожни, а други за незаконосъобразни от съда, но това не води до извода, че такива действия изобщо не са били предприемани и административният орган е бездействал по отношение наличието на влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж и наличието на годно изпълнително основание. Ето защо към датата на предявяване на иска по чл. 292 от АПК петгодишната погасителна давност по чл. 285, ал. 1 от АПК не е изтекла, а с приемането на обратното, съдът е приложил неправилно материалния закон. Съдебното решение следва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 от АПК ще следва да бъде постановено друго, с което искът на Н. и П. Н. да бъде отхвърлен. При този изход на спора и своевременно направеното искане, на касатора се дължат разноски в размер на 200.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,