Решение № 532 от 21.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1874/2012 г.

Решение № 532 от 21.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1874/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на нохд № 208/2012 г. на Оряховския районен съд, отмяна на постановеното по това дело определение от 4.VII.2012 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото и връщане на последното за ново разглеждане от районния съд. Основанието, на което се иска възобновяване, е това по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК-в нарушение на материалния закон съдът е одобрил постигнатото споразумение, подсъдимият С. Л. Ц. да не бъде лишаван, на основание чл. 55, ал. 3 НК, от правото да управлява моторно превозно средство, каквото наказание задължително е предвидено с чл. 343г НК за престъпление, включително, по чл. 343, ал. 1, б. "б" НК, в извършването на което Ц. е бил обвинен. В съдебно заседание представителят на ВКПр поддържа искането. Становище от осъдения С. Л. Ц. не е изразено. ВКС установи: Първоинстанционното дело е образувано по внесено споразумение за решаването му, съгласно което С. Л. Ц. е признат за виновен в това, че на 20.Х.2011 г. в [населено място], Врачанска област, е управлявал автобус С. С 315 ХД с рег. [рег. номер на МПС] в нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДП, при което по непредпазливост е причинил на К. К. Г. от с. с. тежка и средна телесни повреди. За това деяние, съставляващо престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б" НК, Ц. е наказан при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК с пробация, включваща задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 НК за срок от по 9 месеца, както и пробационната мярка по т. 5 на чл. 42, ал. 2 НК за срок от 3 месеца при 10 % удръжки от получаваното трудово възнаграждение. На основание чл. 55, ал. 3 НК Ц. не е лишен от правото да управлява моторно превозно средство. С определението, чиято законосъобразност се оспорва, споразумението е одобрено. Искането за възобновяване е неоснователно. Според изложеното в съобразителната му част, разпоредбата на чл. 343г НК изключвала прилагането на чл. 55, ал. 3 НК, в подкрепа на което изготвилият предложението се е позовал както на израза в чл. 343г НК "във всички случаи", така и на чл. 160, ал. 1 НК. Преди да се изложат съображенията срещу основателността на искането за възобновяване, се налага да се отбележи неотносимостта на преходната разпоредба на чл. 160, ал. 1 НК към оспорваната възможност, предвиденото с чл. 343г НК по-леко наказание да не бъде налагано, когато по-тежкото наказание за извършено транспортно престъплениe се определя по чл. 55 НК. Сходството между двете норми е, че без да съдържат състав на престъпление, предвиждат налагане на по-леко наказание за други, изчерпателно изброени престъпления-против личността с чл. 160 НК и по транспорта с чл. 343г НК, а различието-че с първата по-лекото наказание "може" да бъде наложено, а с втората то се налага "във всички случаи" на извършени умишлени /по чл. 343б и по чл. 343в, ал. 1 НК/ и непредпазливи /по чл. 343 и по чл. 343а НК/ транспортни престъпления. От значение за неоснователността на искането за възобновяване е направеното с него разширително тълкуване на наказателноправна норма, каквото тълкуване е принципно недопустимо. Застъпеното разбиране, че след като едно наказание е предвидено, то не може да не бъде наложено, очевидно е незаконосъобразно при допусканите с чл. 55, ал. 1, т. 2 НК замени на едно наказание с друго, различно по вид с предвиденото в съответната специална материалноправна норма: доживотния затвор-с лишаване от свобода, лишаването от свобода- с пробация или обществено порицание, пробацията-с глоба. Освен тези замени, чл. 55, ал. 3 НК допуска и възможността по-лекото наказание, кумулативно предвидено наред с по-тежкото, да не бъде наложено. След като тази възможност съществува и ограничаващи прилагането й правила няма, тя може да се използва независимо от вида на кумулативно предвиденото наказание-по отношение, примерно, на глобата за контрабанда на наркотични вещества по чл. 242, ал. 2 НК или на лишаването от права за подкуп по чл. 301 НК. Що се отнася до израза "във всички случаи", употребен в чл. 343г НК и провокирал искането за възобновяване на делото, използването му няма друга цел, освен да се обхванат всички възможни хипотези на изброените в него транспортни престъпления, когато непредпазливите, по-специално, могат да бъдат проявени както самостоятелно, така и-нерядко при това- в множество комбинации помежду им. Законодателното решение би могло, разбира се, да бъде опростено, тъй като е достатъчно да се каже, че "В случаите на...съдът постановява...и може да постанови...", без такава формулировка да предизвика каквото и да било съмнение в смисъла, вложен в нея.Коментираният израз по инерция следва, обаче, употребяването му за първи път с изменението на чл. 343, ал. 4 НК от 1978 г. /ДВ, бр. 54 от 11.VII.1978 г./, когато също е породил противоположни становища относно вложения в него смисъл.Така по повод второинстанционната проверка на обжалвана присъда по нохд № 8/89 г. на Ямболския окръжен съд, с която присъда подсъдимият е бил наказан при условията на чл. 55 НК за извършено по непредпазливост транспортно престъпление с причинена смърт на едно лице и на основание ал. 3 на чл. 55 НК не е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство, състав на Върховния съд /ВС/ по нд № 223/89 г. на трето н.о. е приел наличие на незаконосъобразност.Като е счел, че с "предписанието "във всички случаи" законът е изключил алтернативата да не се определи това наказание както...е предвидено в чл. 55, ал. 3 НК", съдебният състав е отправил сигнал до Председателя на ВС, а той от своя страна е направил предложение за допускане на преглед и изменяване по реда на надзора на присъдата на окръжния съд в частта, с която е приложен чл. 55, ал. 3 НК.Разгледано по надз.д № 516/89 г., предложението е било оставено без уважение, а в мотивната част на постановеното решение надзорният съдебен състав е приел, че "когато основното наказание...е наложено при условията на чл. 55 НК важи изричната разпоредба на чл. 55, ал. 3 НК" и "да се приеме изложеното в предложението.., че за някои престъпления...не важат разпоредбите...на чл. 55, ал. 3 НК.., то означава да се приеме, че последната "се явява излишна".След цитираното надзорно решение не е известно отделни състави на ВС/ВКС да са приемали обратното, а и в искането си прокурорът не се е позовал на друго, освен на своето разбиране за приложимостта на чл. 55, ал. 3 НК в случаите, изброени в чл. 343г НК. Имайки предвид дотук изложеното и чл. 354, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 436 НПК, ВКС