Решение № 15732 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9245/2017 г.

Решение № 15732 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9245/2017 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. срещу Решение № 239 от 21.07.2017 г., постановено по адм. дело № 521/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-04000415008459-091-001/20.04.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- В. Т., потвърден с Решение № 210/08.07.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е ценил събраните по делото доказателства, в резултат на което е достигнал до необоснованите изводи, че стоките са предадени на получателя от издателя на спорните фактури и последният е разполагал с тях. Сочи, че не е отчетено, че при извършеното оспорване по реда на чл. 193 ГПК на автентичността на товарителниците и приемните бележки, подписани от К. К. не е установено авторството им. Акцентира върху липсата на подпис за получателя във всички представени товарителници, както и върху обстоятелството, че дружеството превозвач е издало четири месеца по-късно кредитно известие към фактурата за транспортна услуга, като е сторнирало над 80% от стойността на превозната услуга. Намира, че не е установена и разполагаемостта на доставчика със стоките, като в подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на оспорването на РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Л. Л." ЕАД, гр. С., чрез процесуален представител, с писмен отговор и защита по същество оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените в касационното производство разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - В. Т. е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ Р-04000415008459-091-001/20.04.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 210/8.07.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново при ЦУ на НАП, с която на "Л. Л." ЕАД за д. п. м. 09.2013 г. и м. 10.2014 г. е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по 4 бр. фактури, издадени от "Н. Л. 05" ЕООД в общ размер от 71 769.08 лв. и са начислени следващите се лихви за забава в размер на 10 734.96 лв. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Предмет на спорните доставки са различни сортове грозде във връзка с констатираната от ревизиращите основна дейност на "Л. Л." ЕАД по производство и търговия с грозде и с производни продукти. В хода на ревизията оспорващият е представил документи за получаване на гроздето, за банкови плащания, товарителници с изпращач - "Норд лайн 05" ЕООД и превозвачи - "Е. Е. П." ЕООД и "В. Т." ЕООД, приемни бележки, сертификати за произход на винено грозде, с посочен производител и придружителни документи за превоз на винено грозде №, с посочен изпращач и получетел - "Л. Л." ЕООД. При извършените насрещни проверки както от доставчика, така и от превозвачите са представени копия от същите документи, фактури за предходните доставки, приемо- предавателни протоколи и фактури за извършени транспортни услуги, ведно със справки, съдържаща опис на превози с посочени дати, номера на транспортни средства, отправен пункт, вид, тегло на товара и получател на товара. След анализ на събраните доказателства, ревизиращите са счели, че са налице редица непълноти и неподкрепени с доказателства обстоятелства в представените за предходните доставки документи, които дискредитират убедителността на изявленията в документите за преките доставки. Поради това са приели, че не е установена разполагаемостта със стоките при доставчика и предаването им на получателя, което е обосновало извода им, че спорните доставки не са реално извършени. В хода на съдебното производство са проведени СИЕ, СГрЕ и СТЕ, заключенията по която са кредитирани от съда като обективно и компетентно дадени. Във връзка с предприетото от ответника оспорване на авторството на представените частни документи, описани в становището на л. 116 по делото, експертът - графолог е дал заключение, че същите са автентични. Вещото лице - технолог е уточнило, че процесните количества грозде съответстват на произведените от "Л. Л." ЕАД вина. Като гласни доказателства са събрани и показанията на свидетелите К. Й., Д. Д., В. П., Т. Т., Д. Т., Н. Д., И. Р., В. Б. и П. Г., които въз основа на непосредствените си впечатления са разяснили релеватни факти и обстоятелства, свързани с механизма доставките и са потвърдили полагането на подписите им в съответните документи. След обстоен анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност първоинстанционният съд е счел, че като подкрепящи се по между си представените частни документи следва да бъдат кредитирани като верни. Преценил е, че те установяват с необходимата степен на убедителност както разполагаемостта на доставчика със стоките, така и тяхното транспортиране и предаване на получателя. Съобразил е, че изводът за действително извършване на доставките не би могъл да е в корелация с евентуални нередности по предходни доставки от веригата, поради което и предвид липсата на обективни данни, че сделките са белязани с измама е достигнал до извода, че данъкът за тях е правомерно начислен и за ревизирания е налице право на приспадане на данъчен кредит. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. П. липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една услуга е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. Същите, в преобладаващата си част и в съответствие със спецификата на търговската дейност, са частни документи, чиято доказателствена сила по аргумент от чл. 180 ГПК не обвързва съда да приеме съдържанието им за вярно. То следва да се цени с оглед останалите относими доказателства, като се съобрази корелацията или противоречията в тях. Трайна е практиката на ВАС, че сами по себе си издаването на фактури и надлежното им счетоводно отразяване не са достатъчни да обосноват убедителен извод, че спорните доставки са действително осъществени. Действително, в своите тълкувателно приложими решения СЕС многократно е подчертавал, че не е допустима национална практика, с която се отказва претендираното данъчно предимство само въз основа на поведението на доставчика, но същевременно е и акцентирал върху необходимостта националният съдия да осъществи конкретна преценка на събраните доказателства и въз основа на нея да формира извода си осъществени ли са действително фактурираните стопански операции. В съответствие с гореизложените принципни съображения, първоинстаниционният съд подробно и конкретно е обсъдил всички събрани доказателства и в резултат на техния анализ поотделно и в съвкупност правилно е приел за установени разполагаемостта на прекия доставчик със стоките и предаването им на получателя. Противно на доводите на касатора, този извод не е обоснован единствено с цитираното Решение на ВКС по тълк. дело № 1067/2011 г., а е формиран въз основа конкретната преценка на относимите към спора доказателства. Като подкрепящи се по между си, частните документи правилно са ценени от съда като верни, кореспондиращи със събраните гласни доказателства и със заключенията по проведените ССчЕ, СГрЕ и СТЕ. В тази връзка следва да се посочи, че по аргумент от чл. 301 ТЗ, в хипотезите, при които относимите към доставките частни документи са подписани от трети лица, но от името на съответния търговец - получател/доставчик/превозвач/предходен доставчик, който не се е противопоставил на действията от негово име веднага след узнаването, за установяването на реалността на доставката е ирелевантно кое точно лице е автор на тези документи. Тъй като доказването е съвкупност от процесуални действия на съда и на страните, което следва да е насочено към събирането на допустими, относими и необходими за спора доказателствени средства, то при искане за приобщаване на неотносимо доказателство или при самоцелно упражняване на процесуалното право по чл. 193 ГПК без наличие на правен интерес, първоинстанционният съд не е длъжен да открива нарочно производство по оспорване на автентичността на такъв документ. Неотносимите доказателствени средства не са недопустими, но са ненужни, затрупват делото и спъват бързината на процеса, което предвид регламентираните в ДОПК давностни срокове не е в интерес на приходната администрация. В този контекст сочените от касатора фрагменти от показанията на свидетелите не опровергават верността на представените частни документи, тъй като определящо е, че разпитаните са действали от името на "Н. Л. 05" ЕООД и търговецът не само не се е противопоставил на извършените от негово име действия, а и е представил тези документи при извършената насрещна проверка. Несподелима е и тезата, че след като в товарителниците липсва подпис на получателя, то не е установено предаването на стоките. Получаването им от ревизираното лице е потвърдено от същото още в хода на ревизионно производство, а преди образуването му то е заприходило стоките в редовно воденото му счетоводство въз основа на съставените приемни бележки и издадените фактури, отразени в ДП и СД за съответния данъчен период. Само по себе си издаването на кредитно известие от единия от превозвачите четири месеца след фактуриране на превозната услуга не би могло да се противопоставя на ревизирания, нито да дискредитира убедителното въздействие на кореспондиращите по между си частни документи, относими към преките доставки. При установеност на предаването на правото на разпореждане със стоките като собственик от издателя на фактурите на получателя и липсата на обективни данни, че сделките са белязани с измама, първоинстанционният съд правилно е приел, че спорните доставки са реално извършени и неправомерно с РА е отказано претендираното от ревизирания данъчно предимство. Като е достигнал до този извод и е отменил РА, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 3000 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение