Решение № 8075 от 5.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2420/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Полипласт Мараджиев ЕООД, гр. Стамболийски, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Р. Мараджиев, чрез адв. Иванова и адв. Делева, против Решение 51 от 08.01.2021 г., постановено по адм. дело 1774/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК 282 от 13.04.2020 г. на органи на МДТ събиране и контрол при община Родопи, частично потвърден с Решение 171 от 16.06.2020 г. на началник отдел Местни данъци и такси, относно допълнително определени дължими суми за ТБО за компонента чистота на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения за периода 2016 г. 2019 г. Касаторът поддържа, че оспореният съдебен акт е неправилен, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че местоположението на имотите извън строителните граници на населеното място е без значение за дължимостта на ТБО, както твърди, че общината не е предоставяла услугите по местонахождение на имотите. Иска отмяна на решението на АС Пловдив и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения АУЗД, ведно с присъждане на сторените разноски по делото. Ответникът началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Родопи, в писмено становище и в съдебно заседание, чрез адв. Маринова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на производството пред първоинстанционния административен съд е законосъобразността на АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК 282 от 13.04.2020 г. на органи на МДТ събиране и контрол при община Родопи, частично потвърден с Решение 171 от 16.06.2020 г. на началник отдел Местни данъци и такси, с който на Полипласт Мараджиев ЕООД, гр. Стамболийски, ЕИК[ЕИК], за имоти, намиращи се в м. Арчов дол, извън строителните граници, в землището на с. Цалапица, допълнително са определени дължими суми за ТБО за компонента чистота на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения за периода 01.01.2016 г. 31.12.2019 г. в общ размер на 62 496 лв. главница и 8 940,48 лв. лихви. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е установил, че Полипласт Мараджиев ЕООД е собственик на недвижими имоти, находящи се в землището на с. Цалапица, извън строителните граници, представляващи земя с площ от 120кв.м. и земя с площ от 5 639кв. м и сграда с площ 892,63кв.м. Съдът е изследвал законовите предпоставки за определяне на ТБО и е приел, че за всяка една от процесните години са приети решения на общински съвет Родопи, с които се определят размерите на ТБО за юридически лица и ЕТ. Установил е и, че за всяка една от процесните години са издадени заповеди на кмета на община Родопи, на основание разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с които се определят границите на районите, в които общината предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Приел е, че съгласно изричната констатация и на административния орган, имотите на Полипласт Мараджиев ЕООД се намират в местността Арчов бряг в землището на с. Цалапица и не попадат в границите, определени със заповедите на кмета на община Родопи, в които се предлагат всички услуги по чл. 62 от ЗДМТ. Приел е, че имотите попадат съгласно т. 2.2.5 на заповедите в границите на районите, в които общината извършва само услугите по обезвреждане на твърди битови отпадъци в депа или други съоръжения за битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Като се е позовал на разпоредбата на чл. 71 ЗМДТ /в редакцията й за процесния период/ е посочил, че законът предвижда изчерпателно изброени изключения, когато такса за двата компонента не се събира, а именно: поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. За да обоснове извод за дължимост на ТБО за двата спорни компонента, съдът е посочил, че за доказването на факта на предоставяне на услугите общината е ангажирала множество писмени доказателства, за изпълнение на конкретни дейности в обхвата на услугите - договори с персонал, документи за закупени ДМА, стопански инвентар, гориво и консумативи за тях, за ремонтирането им, документи за заплащане на депото за обезвреждане на битови отпадъци на територията на община Родопи и др. Посочил е, че услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци не са обвързани с местоположението на имота извън строителните граници на населеното място. Въз основа на представените от ответника писмени доказателства е приел, че двата компонента на услугите по чл. 62 ЗМДТ са реално предоставени от Община Родопи и са правилно определени по размер съобразно ставките посочени в решението за приемане на план-сметките за всяка година. Постановеното решение е неправилно. Спор по фактите между страните не е формиран. Същите са установени правилно от съда. Между страните не е спорен въпросът, че Полипласт Мараджиев ЕООД е собственик на имоти, находящи се извън строителните граници на с. Цалапица, общ. Родопи, устройствена зона друга, състоящи се от земя и застроена площ и като собственик е задължено лице за ТБО. Конкретният спор и възраженията на касатора са за дължимостта на ТБО за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и обезвреждане на отпадъци в депа и други съоръжения, по отношение на процесния имот. От представените заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ на кмета на Община Родопи за всяка процесна година е видно, че недвижимият имот на задълженото лице не попада в границите на районите, определени в т.2.1 от заповедите, в които общината организира предоставянето и на трите компонента на услугите по чл. 62 ЗМДТ. Имотът попада в обхвата на заповедите, съгласно т. 2.2 от същите, по отношение само на услугите обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения за битови отпадъци и поддържане на чистотата на територии за обществено ползване. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ЗМДТ такса не се събира, когато услугата не се предоставя, като тежестта на доказване е на административния орган. От цитираните разпоредби следва, че таксата битови отпадъци е вземане, дължимо при реално предоставяне на услуга, т. е. в настоящия случай следва да бъде доказан фактът на извършени дейности по двата компонента на горепосочената услуга, при това спрямо районите, посочени в т. 2.2.5 - имоти, които не са включени в т.2.1 от заповедите. Касационната инстанция намира за недоказано по делото реалното предоставяне на услугата поддържане на чистотата на територии за обществено ползване спрямо процесните имоти, за да е дължима в конкретния случай такса битови отпадъци. Наличието на решение на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ и на заповед на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ не доказват предоставянето на услугите. Законодателят е предоставил на общинския съвет и на кмета на общината компетентност да определят и обема на услугата, т.е да определят териториите за обществено ползване, които ще бъдат обект на услугата, точният вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. За да е налице задължение за заплащане на такса по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, е необходимо общината да престира тази услуга. Когато услуга не се предоставя, такса не се дължи, защото за да възникне задължение за плащане на услугата е необходимо тя да е реално предоставена. Действително, по делото административният орган е представил множество писмени доказателства, сочещи наличие на кадрови и технически ресурси за организирането и осъществяването на услугата, както и голям брой дневни протоколи за приемане на извършена работа, касаещи период м.10 и м.11.2019 г., но те установяват извършена дейности по почистване в границите на населеното място. Съгласно протоколите, мероприятията обхващат площада пред кметството, главната улица, автогарата, парка, пазара, района около полицията и др. Административният орган не е ангажирал доказателства за фактическото изпълнение на услуга по поддържане на чистотата на територии за обществено ползване в районите, извън строителните граници на с. Цалапица, където попада имота на касатора и за които е обявено, че такава услуга ще се предоставя. Съгласно чл. 71, ал.2 ЗМДТ такса не се събира, когато услугата не се предоставя, т.е. условието да не се събира такса е непредоставянето на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване от общината. Съгласно последователното тълкуване на разпоредбата в практиката на ВАС, предоставянето на услугата не следва да бъде осъществено точно на територия за обществено ползване, която е разположена непосредствено около имота на всяко едно задължено лице. Но фактът, че е декларирано задължение за такса за този вид услуга в заповедта на кмета, не я прави законово дължима за адресата. Основанието подлежи на доказване с относимите доказателства. В случая ответникът не е ангажирал доказателства, които обосновават реалното предоставяне на услугата. Следователно, правният извод на съда за законосъобразност на АУЗД в тази част е в противоречие със закона и доказателствата. По сходни мотиви незаконосъобразни са установените задължения и за ТБО за компонент обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения. Действително както беше посочено, законово предвидената възможност да не се заплаща такса за този компонент е само когато няма такова депо. В случая, с надлежни писмени доказателства е установено наличието на изградено и функциониращо в района депо. Касационната инстанция, обаче намира, че не съответства на духа и целта на закона събирането на такса за обработване на битови отпадъци в депо, когато спрямо имотите на касатора не се предлага и осъществява услуга по сметосъбиране и сметоизвозване, от които се генерира битовия отпадък за обработване в коментираните съоръжения. Достигайки до различни правни изводи, административният съд е постановил неправилно решение, следва да бъде отменено и при изяснена фактическа обстановка спорът да бъде решен по същество като бъде постановено ново решение, с което да бъде отменен като неправилен оспореният АУЗД. Предвид изхода на спора, основателно е заявеното от касатора искане за присъждане на разноски за две инстанции, съответно с представените доказателства за извършването им - договор за правна защита, разписки и списък по чл. 80 ГПК. Воден горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,