Решение № 8254 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12746/2014 г.
ВАСV отделение06.07.2015 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1203/2.07.2014 г., постановено по адм. д. № 79/2014 г. от Административен съд - Бургас. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8254 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12746/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Касационното производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Димитър Петров Галчев от гр. Пловдив, против решение № 1203/2.07.2014 г., постановено по адм. д. № 79/2014 г. от Административен съд - Бургас като неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Ответната страна - полицейският орган при РУП-Приморско, редовно призован, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е допустима и неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 63, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /отм./, съдът отхвърля жалбата на Димитър Петров Галчев против заповед рег. № 109/21.12.2013 г., издадена от Ангел Георгиев Гошев - старши полицай в РУП-Приморско за задържане на лице за 24 часа. Съдът излага съображения, че заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 63, ал. 1 и при наличието на фактическото основание на приложимия материален закон по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Решението е правилно. Съдът изпълнява задължението си по чл. 168 от АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорената заповед по критериите, посочени в чл. 146 от АПК като установява правно релевантните за спора фактически обстоятелства - противоправни действия на жалбоподателя, обуславящи правното основание на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за наложената принудителна административна мярка. Съдът излага подробни правни съображения в тази насока, които се споделят от настоящата инстанция. Неоснователен е доводът на жалбоподателя за допуснато от решаващия съд нарушение на материалния закон поради приетата материална законосъобразност на атакувания индивидуален административен акт. Доказателствата по делото сочат на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. с чл. 209, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), а в заповедта е посочено правното основание за задържането, което кореспондира с приетите и обсъдени от първоинстанционния съд доказателства, което опровергава доводите в касационната жалба за нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Обосновано и в съответствие с всички доказателства по делото съдът прави извод за законосъобразност на заповедта на полицейския орган предвид противоправното поведение на жалбоподателя по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. По тези съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Водим от горното, Върховният административен съд, Пето отделение